
Благодаря на тези, които ми честитиха във форума, на лични, в скайпа, по телефона
Трогнахте ме 
За да "почувствате" празника ми и за да се придържам, към предложението на Една...няма да ви черпя днес
, виртуално със захарни изкушения..а ще споделя вчерашния ден с вас 
Винаги съм мразела изненадите, празниците...поводите за празнуване..нима ни е трябвал повод за да вдигнем наздравица, да си пожелаем здраве и любов...но...преди 5 години това се промени

От както празнувам празниците си, със съпруга ми и семейството му..ми харесва...
Харесва ми, суматохата около приготвянето на празника, посрещането на вратата с пожеланията ,прегръдките и .. подаръците
обожавам сутрин босоногата си дъщеря..още рошава да ме гушне и целуне и да ми каже "обичам те мамо, честит празник"
, обичам когато всяка година съм почти сигурна, че на милото не му е останало време да ми вземе подарък и той всяка година да продължава да ме изнезнадва и просълзява от умиление..Обичам когато след изпращането на гостите и приспиването на децата..седнем двамата на масата...и си вдигнем "нашата си наздравица" ...

Обичам да се зареждам от емоциите съпътстващи празниците ми...и обичам факта, че мога да ги празнувам с обични хора

и да не забравя.. Наздраве
и дано съм успяла да ви предам, поне частичка от празника ми 


това какво/а ме прави...

същото е
и мирише гадно 