Обаче се правихме, все едно не е нещо сериозно, то все пак не е чак за умирачка, питахме го какво е станало. Плакал бил, било щипнато, с нищо не е промито /то се виждаше по засъхналата кръв и мръсно/, нямаше лепенка. Ок, прибрахме се, оправих го, промих го и му сложих лепка. Утре Саш каза, че ще попита какво се с лучило - вярвам, че няма да знаят, както не знаят редовно нищо. Не че ходи много на градина, но всеки ден посещение носи ново 20. Решила съм тихо и кротко само да питам и да помагам с каквото мога, и каквото искат. Да видя как ще се развият нещата.Само да ви споделя, че когато се е случвало каквото и да било с дете от групата, съм го изпращала и съм казвала на родителите - станало е това и това, направили сме това и това. Разберете ме правилно - ако едно дете е паднало, или е ударено по-силно, то родителите трябва да бъдат уведомени. Представете си, че на някой детето падне и си удари главата. Плаче, спокоят го и му мине. Вечерта може да вдине Т, да повръща, родителите трябва да знаят, че е имало инцидент, дори да е лек на пръв поглед. Е, щипнал се е , кой знае къде, и с играчка може да е, но вечерта пак се напишка. той не се е напикавал от година.
Саш му каза, че найвероятно се е заиграл, аз даже му направих забележка, че трябва да е по-внимателе и да не чака до последно, а да си казва и да ходи до тоалетната без да го подканят.Имахме такъв случай, директорката ми дойде един ден, извика ни на събрание/съвет/ и ни каза, че трябва много да внимаваме. В друга градина имало случай - детето паднало от креватчето, разплакало се, всичко все едно минало. И вечерта ужасията настъпила като започнало да плаче, че го боли крачето, ама не спира да реве, започва да отича крака и се оказва, че е счупен. Но никой не е казал на родителите, че е имало инцидент. Е, представете си, взимате го, куцука, а се оказва счупено
Иначе напазарувахме вчера с едната госпожа в Джъмбо - кухня, работилница, топки, кукли, сервизи и плод и зеленчук, разни дървени пъзели. Искахме и още, но на 350 спряхме
Днес им купих помагалата - помъкнах Саш, бебето и Тонката и напазарувахме и учебниците. Не е като да не им помагам, не е като да не искам да помогна. Но... 
т.е. гледам да не съм мрънкалницата, която само иска. Ще си гледаме, ще му мислим.
Танче, заела съм се да му маркирам дрешките, на всички правя сърчице с лак за нокти
Аз не се тръшкам, че нещо е объркано, а че след като в понеделник е спал по гащи, то не са ми казали, че има проблем с пижамата, за да го разрешим, ето това е. 
ти си глупак, тъпак, тъпачка....какво ми каза още Тони...а, като се напишка сега вечерта попита 'Ще ме трепеш ли"

Майка ми дес ми говореше, как вчера го е наблюдавала, а моменти зловбеел страшно , но това мисля, че е част от растежа, трябва да се научат кое е хубаво, кое не е, кое е позволено и кое не е . И ние трябва да се грижим за психическото им здраве. Те. главно ние.



/
Дано да се размине Тони с операцията и пиши по-често, да не ви мислим!
. 



