Не мога да повярвам,че родих в 32 г.с. момиченце 1970 грама и 46 см.,която изплака сама и след раждането си плачеше и дишаше сама,не мога да повярвам,че за 32-те часа,в които живя моята принцеска аз я видях само веднъж за около 5 минути,че през цялото това време никой не ми обясни нищо за състоянието и,че се отнасяха с мен ,като с нищожество,което няма право да знае нищо за детето си,като за някаква престъпничка,която трябва да чака да се смилят над нея за да види за 5 минути на денонощие детето си...
Преживявайки всичко това и четейки и вашите истории,стигам до извода,че лишаването от информация на родителите,всъщност застрахова лекарите при евентуална смърт на детето,дава им възможност за свободни съчинения,в които да описват каквото си искат,защото така или иначе,ние нямаме никаква актуална информация за състоянието на децата си.Ако на мен ми бе казано ,че детето ми е било без особенни проблеми,как по-късно щаха да ми обяснят защо то е починало?!?Как щяха да оправдаят серията от ненужни в нейния случай лаважи,как щяха да ми обяснят ,че и е подаван кислород на 100 %....Ами всъщност,те дори и като почина малката не ми обясниха това-това го разбрах в хода на разследването ,което изисках от прокуратурата.
А после последваха 10000 нарушения,които по силата на сега действащите закони са административни нарушения и подлежат на административни санкции,но не и на съдебни такива....
Абе с две думи-абсурдите са много...
Идеята ми е да ги обобщим нези парадоксални неща и да измислим как най-адекватно на ги разрешим!Разчитам на помощтта ви!