ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА АБСУРДИТЕ В НЕОНАТОЛОГИЧНИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ

Здравей! Съжалявам за загубата ти! Аз също съм потърпевша от надменното и безумно отношение на една докторка от неонатологичното отделение на Тина Киркова. Синът ми се роди в 12.30ч. през нощта, но го видях едва 16.30ч. на другия ден. През това време не ми бе дадено абсолютна никаква информация за детето. След това бях осъдена, защо не съм родила секцио, а нормално. Все едно аз съм медицинското лице, което трябва да определи как да раждам. На въпроса ми тежкото раждане ще има ли последици в бъдещото развитие на детето ми бе отговорено "То за здраво родените деца не се знае ти пък за твоето питаш". И когато отидох при неонатоложката за изписването да й блахдаря за грижите тя ме изпрати с думите "бебето ти е кривогледо". И това го казва високо квалифициран педиатър със 20 ако не и повече години стаж за новородено бебе на две седмици. Нямам думи.
За съжаление такава е цялото ни здравеопазване в България! Да се пребориш с безхаберието на неколцина е все едно да си Дон Кихот в съвременното общество.
Желая ти успех за смелостта! Силно вярвам, че ще успееш!!!

Ami da ti kaja 4estno,napylno si prava!!!I moeto bebe do predi 1 mesec be6e v neonatologiqta i mnogo me qdosva6e fakta,4e mojeh da si vidq deteto edva za 5 min. na den,koeto e absurdno.I na men neprekysnato mi govoriha da ne sym se nadqvala mnogo,da sym se podgotvila za nai-lo6oto....dryn,dryn!Vseki Boji den ne spirah da pla4a,kato 4ueh tova!Dobre,4e syprugyt mi vseki den mi povtarq6e ne gi slu6ai,tova go kazvat za da mogat da se zastrahovat,4e ako stane ne6to da ne sa vinovni....
Taka 4e neznam,kakvo moje da se napravi,no sys sigurnost znam 4e lekarite ne mogat da bydat osydeni.TE VINAGI SA PRAVI   za syjalenie.
Mnogo syjalqvam za beb4eto ti  
A az se izvinqvam za tova s kakvi bukvi pi6a,za6toto fonetikata mi ne6to q nqma...

Съжалявам за всички ужасни неща, които майките преживяват. Това, което ме натъжава най-много е безчувствието и немарливостта на лекарите. Винаги се оправдават, че няма пари за здравеопазване.
Аз родих в Плевен, бебе 1055гр. 33см. в 27г.с. Прекара в неонатологията повече от два месеца. Когато чета какво сте преживели, ме обзема чувство на гняв. Аз не се сблъсках с подобни неща, но ще споделя... може пък да ви помогне с идеи в борбата, която сте започнали.
Когато родих бях толкова шокирана, че не пожелах да видя детето. В следващите два-три часа от неонатологията идваха два пъти да ме питат дали съм готова да ме заведат да видя детето. Отнесоха се много внимателно, почти като психолози. Като питах как изглежда /тъй като бях чела, че през тази седмица от бременността бебето не е завършило развитието си/ ми казаха, че е напълно оформено бебе и дори е красиво.
Още на другия ден ме извикаха отвориха една огромна папка с изследвания, показаха ми ехографските снимки, обясниха ми подробно цялото състояние, какви медикаменти му вливат и отговориха на всички въпроси. Казаха, че детето е рисково и тези бебета както бързо се влошават, така и бързо могат да се подобряват. Казаха всичко е в божиите ръце, но ние ще се борим и ще направим всичко, което зависи от нас, имаме всички необходими лекарства, вие ще носите само памперси. Това наистина ми вдъхна много кураж. Пуснаха и бащата да види бебето /защото според тях е престъпление да не пуснеш родител дал живот на дете, да не го види/.
После ходех да го виждам всеки ден по един час. Всеки път са идвали с картона и ми обясняваха всичко до най-малка подробност за състоянието му. Казваха да му говоря и даже да му пея, защото познава гласа ми. След известно време ми даваха и да го пипам, казаха да го галя с палеца по слепоочията, за да усеща пулса ми. Има и гише със звънец и можеш да носиш кърма по всяко време.
Питала съм ги защо на други места няма свиждане всеки ден, на което ми отговориха, защото не им се занимава. Според тях няма причина майката да не вижда детето, след като е облечена с престилка, има маска и се дизенфекцира навлизане. Казаха ми: твоето посещение няма разлика от нашето влизане при децата, когато сме на работа, и ние не сме стерилни, например ходим на автомата за кафе...
Спирам да пиша, защото стана дълго... За последно ще кажа, че през цялото време никой не ми е поискал една стотинка за нищо и дори не е направил намек за това.
Явно начин има, но трябва и желание. Поздравления за смелостта и успех в борбата.

Това е тема, която много ме вълнува. Като майка прекарала 5 месеца в неонатологията на Токуда болница имам много какво да кажа по темата. Аз от Токуда не мога да се оплача, даже те са като част от моето семейство. Можех да виждам малката всеки ден по 3ч., всеки ден получавах адекватна информация, всичко. Такива грижи полагаха...Но защо трябва да е само там. Колко деца се раждат всеки ден в България и колко от тях имат нужда от лечение.

Аз работя до Бтв и всеки ден се виждам с доста от репортерите и водещите и отдавна си мисля, че е време да се направи нещо за това. За съжаление познати от форума загубиха дечица заради лошото положение и отношение в някои неонатологични отделения. А може да бъде по-добре. Нека направим нещо и се опитаме да променим това!!!

Боже, Боже, Станислава, това все едно американска болница, бе! Евала на плевенските лекари и акушерки!

autumnsphere, далече сме от американските болници. Доколкото съм чувала там даже има уеб камери на ковьозите и можеш да си гледаш детето от къщи онлайн по 24 часа. Но в Плевен наистина правят доста и са много по-напред от други даже по-големи градове. Доколкото разбрах отделението е направено от Българската Коледа преди няколко години и за това имат доста съвремена апаратура. Но човещината е много по-важна и тя независи от парите. Даже на 1 юни правят детски празник с деца, които са им били пациенти и вече са пораснали. За да може майките да се опознаят и да си помагат, а те да си видят децата, чиито живот са спасили.

Не зная дали ви прави впечатление, но в момента за медиите стана модерна темата за недоносените деца и за това, че са необходими кувьози. Даже тези дни гледах реклама на това, че в Метро има продукти от чиято продажба се заделят парички за целта.
Лошото е, че не само техника е необходима. Както сме писали не веднъж, необходима е промяна в подхода спрямо родителите. Може би е добре да има и по 1 психолог в отделението.
Във Варна свиждането е веднъж седмично и понякога не трае и 5 мин. Съгласна съм, че са много бебенцата там - от целия окръг, но ...

аз и двете си дечица родих в плевен и мога да кажа,че за мен лекарите там са невероятни хора и,професионалисти.имам наблюдения и от неонатологията.първото ми детенце родих в търново/аз съм от тук/ в 31 седмица.тежеше само 800 грама.много тежко атрофирало.аз направих гърч от високо кръвно и се наложи спешно секцио.бебка закараха в плевен,заради съвремената апаратура.тя не оцеля,тъй като дълго беше страдала в мене,а гинеколога ми в търново до последно твърдеше,че всичко с бебето е добре.когато ме изписаха от болницата,отидохме в плевенската неонатология,за да ни обяснят какво точно е причинило това състояние на бебка.доктор атанасова говори цял час с нас,като ни успокояваше.тя каза като забременея пак да следят бременността ми в плевен и извика гинеколог,с който ме запозна.в последствие той стана един от най-ценните хора в живота ми.благодарение на него сега имам две деца-второто родих преди 10 дена.а мислех,че няма никога да стана майка.така че,важна е не само апаратурата и техниката,а и този който стои зад нея.

Здравейте.
Аз родих дъщеря си в частна клиника .До последно ме лъжеха , че детето ми е огромно и ми трябва спешно секции(въпреки че бях в първият ден на деветия месец).Когато се събудих от упоиката ми казаха , че е много малка и нямали достатъчно ковиози и за това трябвало да я преведът в децка педиатрия.Цялата седмица бях спокойна , и когато ме изписаха отидох да си видя детето .Лекарите бяха смаяни от спокойствието ми . То детето ми едвам е оцеляло.Когато се е родила не е дишала , имала е майчино фетална инфекция и конюктивит.И всичко това от немарливщина на гинекологът ми.За тия два месеца които тя прекара там ме пуснаха точно 2 пъти да я видя.През другите дни излизаха на вратата и ми даваха сведения.

Оле милата Все още се чудя как може да има такива лекари....незнам .....кой глупак им е дал диплом за лекар,как са се заклели в Хипократовата клетва.....как?!И не само сега,ами цял живот ще се чудим дали сме попаднали на кадърен лекар или не...за съжаление 

100% заставам зад идеята ви!Крайно време е да спрат да третират децата ни като вещи.Преди десет години ми се наложи буквално да напердаша една неонатоложка в Тина Киркова,която чакаше дъщеря ми да посинее     

Техниката да речем ще се купи,все някога...Ама хората в тези отделеня,кой ще ги направи по-човечни?Дните,които прекарах в болницата докато синът ми бе в кувьоз,никога няма да ги забравя.И за съжаление,спомените ми  не са хубави,ама никак

ksd_g, съжалявам за загубата ти и донякъде си представям как се чувстваш.

Аз също родих в 32г.с., дори по-малко бебе от теб (1850гр и 40см).
Родих в болницата в гр. Плевен. Както и момичетата преди мен се изказаха за града, аз ще кажа същото.
Изключително добро държание, много внимателни специалисти.
Имахме свиждания всеки ден по 1час, като за това време идваш дежурният лекар с папката с изследвания и др. на детето и даваше пълна информация за състоянието му. Един ден беше добре, друг малко по-зле, но нищо не ни беше спестявано. Информираха ни какви антибиотици вливат, какви процедури са правени. Кога са правени консултации с офталмолог или трансфонтанелна ехография.
Също така когато казах на 3тият ден, че вече имам кърма и попитах дали мога да нося, те казаха че това е чудесно и веднага щом махнат сондата и започнат нормално захранване мога да започна да нося. Така носех сутрин и вечер нужното количество и през цялото време те и даваха кърма.
След това лежах 5дни в отделението с нея, след като я извадиха от кувиоза. Акушерките бяха много внимателни, обясняваха ми доста неща, показваха как да я къпя, каква да е температурата на водата, как да я обличам и всичко останало.
Един ден имаше лек инцидент, за който тогава доста се вбесих (то не че не е за яд), в кувиоза се беше вмъкнала муха, което наистина беше отвратително. Много ми се извиняваха след това, но все пак претендират, че се спазва добра хигиена.

Надявам се повече болници в страната да имат подобно отношение към родителите и децата и да дават необходимата информация.

Аз родих преди 8 год.,но никога няма да забравя раждането и сьбитията след това.Родих в Русе.Бях под наблюдение в патология,след 4 записа на тонове знаех,че ще родя малко бебе.Подробности няма да описвам сега.Бях в Карил и по-кьсно разбрак какво се е случило/секцио с пьлна упоика,заради крьвно 190/220/.Момиченцето ми се роди с много ниськ АПГАР,1кг.Дежурната тогава неонатоложка е  трябвало да иска разрешение за Екзосьрв/за разширение на дробчетата,сега не знам какво се прилага/ и то 2 инжекции.След много спонтанни аборти,рискова бременност,живота на детето ми да зависи от решението на завеждащата !Защото напР. за момченца тогава не поставяха такива инжекции и това ми го казаха от персонала и то много пьти.Т.е. според благоволението на завеждащата,се решава дали едн о недоносено бебе  ще му бьде даден шанс да ЖИВЕЕ!Пълен абсурд!За сьжаление завеждащата  си е сьщата и след толкова години.Казва се д-р Ранкова.