Като малко предистория преди да пиша какво точно ми провокира темата. Как ви се струват следните неща?
– все уморен и се оправдава с това колко много работа имал, когато искам да правим нещо заедно
– след работа е веднага на лаптопа и дори не пита как е минал денят ми
- не можем да говорим заедно като приятели за нашите отношения
- романтиката я няма, аз с моето държание съм я убила
- синът е нещо като мебел и вниманието му към него е само по моя инициатива, ни го извежда сам ако аз не кажа, не играе с него ако аз не подсетя все такива неща
- дори не ходим на разходка вечер заедно – а уж сме подобие на семейство.
-вече се задушавам от факта, че ме има за готвачка, перачка и чистачка
-бавно но сигурно се превръщам в домашна помощница и втора майчица.
–той свикна да не пипва нищо в къщи- дори и дрехите си да сложи за пране, ако аз не го направя ме обвинява в немарливост и лоша домакиня.
- всичките мечти станаха битовизми и аз съм тази, която му казва дори къде седят чиниите, защото той никога не помни
- разпилява дрехите си из цялата къща и ако не му напомня , ще стоят така с месеци, ако не го направя пак съм не мърлива домакиня
- неговото бюро с лаптопа никога не е почистено от него дори пепелникът да прелива то не се почиства.
-аз съм се държала лошо и не съм била добра домакиня за това бил такъв (това преди време като оправдание на въпроса ми защо е такъв)
А иначе не пие, не бие, не хойка, носи пари. Да, ама.........!
Днешната случка (поредната) -
имам ли дрехи за утре
-е аз ли да знам виж всичко е прибрано, има и една пералня не простряна още ама там имаш един панталон само твой
-е простри я много си немарлива
-ти не можеш ли да я простреш защо все аз трябва всичко да върша
-хайде гледай си в компютъра докато още го има
(тук намек,че е негов той го плати) Ядосах се и му казах,че дори да се изнесе само това може да вземе,че за друго нищо не е дал пари (като мебел и техника) той: ми и дограмата ще си сваля моя е )жилището е мое) Отговорих,че да и това е негово ама друго няма и може да си я носи той си знае къде.
Аз съм бременна с второ в напреднала бременност след уж мн планове и обещания за нормално семейство от негова страна. Сега съжалявам много,но няма какво да направя. Другото лошо е че го обичам и искам да сме заедно. Каквото и да му кажа да направим не може точно сега уморен съм. Говоря да ходим да напазаруваме,че няма нищо в хладилника да не влача аз, нямало да е днес щото той не искал точно сега да е и край. Да заведем детето в парка не е излизало ми уморен бил да сме заминавали ние като искаме. Дълго е така,че до тук има много още,но няма да ми стигне нощта да пиша
– все уморен и се оправдава с това колко много работа имал, когато искам да правим нещо заедно
– след работа е веднага на лаптопа и дори не пита как е минал денят ми
- не можем да говорим заедно като приятели за нашите отношения
- романтиката я няма, аз с моето държание съм я убила
- синът е нещо като мебел и вниманието му към него е само по моя инициатива, ни го извежда сам ако аз не кажа, не играе с него ако аз не подсетя все такива неща
- дори не ходим на разходка вечер заедно – а уж сме подобие на семейство.
-вече се задушавам от факта, че ме има за готвачка, перачка и чистачка
-бавно но сигурно се превръщам в домашна помощница и втора майчица.
–той свикна да не пипва нищо в къщи- дори и дрехите си да сложи за пране, ако аз не го направя ме обвинява в немарливост и лоша домакиня.
- всичките мечти станаха битовизми и аз съм тази, която му казва дори къде седят чиниите, защото той никога не помни
- разпилява дрехите си из цялата къща и ако не му напомня , ще стоят така с месеци, ако не го направя пак съм не мърлива домакиня
- неговото бюро с лаптопа никога не е почистено от него дори пепелникът да прелива то не се почиства.
-аз съм се държала лошо и не съм била добра домакиня за това бил такъв (това преди време като оправдание на въпроса ми защо е такъв)
А иначе не пие, не бие, не хойка, носи пари. Да, ама.........!
Днешната случка (поредната) -
имам ли дрехи за утре
-е аз ли да знам виж всичко е прибрано, има и една пералня не простряна още ама там имаш един панталон само твой
-е простри я много си немарлива
-ти не можеш ли да я простреш защо все аз трябва всичко да върша
-хайде гледай си в компютъра докато още го има
(тук намек,че е негов той го плати) Ядосах се и му казах,че дори да се изнесе само това може да вземе,че за друго нищо не е дал пари (като мебел и техника) той: ми и дограмата ще си сваля моя е )жилището е мое) Отговорих,че да и това е негово ама друго няма и може да си я носи той си знае къде.
Аз съм бременна с второ в напреднала бременност след уж мн планове и обещания за нормално семейство от негова страна. Сега съжалявам много,но няма какво да направя. Другото лошо е че го обичам и искам да сме заедно. Каквото и да му кажа да направим не може точно сега уморен съм. Говоря да ходим да напазаруваме,че няма нищо в хладилника да не влача аз, нямало да е днес щото той не искал точно сега да е и край. Да заведем детето в парка не е излизало ми уморен бил да сме заминавали ние като искаме. Дълго е така,че до тук има много още,но няма да ми стигне нощта да пиша
Книжката и на дивана.
