Велико, за да стане дискусия ще се включа и аз:
Факт е, че жените не знаят какво искат.. дори простите неща като купуване на обувки са съпроводени от задаването на безброй въпроси и обикалянето на поне толкова магазини... и решението на края е трудно и не точно това което отива на точно онази чанта , която пък не се връзва изцяло с роклята, която смятаме да облечем. Да не говорим за избора на мъж.. Сега си представи , че заменяме обувките с мъж и... да, той ни отива на чантата, която носим точно в момента, но е тотално неподходящ за вечерния тоалет.. и тогава какво правим? клъцни срежи и го нагодяваме, отиваме на въпросното мероприятие, но после следва друго, там дрес кода изисква други обувки, т.е. мъж... и така нямаме угодия. А още по- лошото е , че мъжете за разлика от обувките имат мислене, и то е различно от това да ни служат като най- любимите ни обувки. Мъжете по някога убиват, стискат, трябва да поработиш над тях, ама така финно както разширяваш супер скъпи обувки, които ти стягат. С усилие и търпение и много болка, малко кръв... до крайният успешен резултат.
За това аз искам на някой от етажите да пише просто- понасящ мрънкане и спокойно приемащ драми. Останалото ще го нагодим с памук и спирт.
А децата... те са като пластелин, могат да бъдат и прекалено обгрижвани и водени по концерти и ... децата се нагаждат към начина на живот на родителите си и извличат максималните ползи от всеки от тях.
Факт е, че жените не знаят какво искат.. дори простите неща като купуване на обувки са съпроводени от задаването на безброй въпроси и обикалянето на поне толкова магазини... и решението на края е трудно и не точно това което отива на точно онази чанта , която пък не се връзва изцяло с роклята, която смятаме да облечем. Да не говорим за избора на мъж.. Сега си представи , че заменяме обувките с мъж и... да, той ни отива на чантата, която носим точно в момента, но е тотално неподходящ за вечерния тоалет.. и тогава какво правим? клъцни срежи и го нагодяваме, отиваме на въпросното мероприятие, но после следва друго, там дрес кода изисква други обувки, т.е. мъж... и така нямаме угодия. А още по- лошото е , че мъжете за разлика от обувките имат мислене, и то е различно от това да ни служат като най- любимите ни обувки. Мъжете по някога убиват, стискат, трябва да поработиш над тях, ама така финно както разширяваш супер скъпи обувки, които ти стягат. С усилие и търпение и много болка, малко кръв... до крайният успешен резултат.
За това аз искам на някой от етажите да пише просто- понасящ мрънкане и спокойно приемащ драми. Останалото ще го нагодим с памук и спирт.
А децата... те са като пластелин, могат да бъдат и прекалено обгрижвани и водени по концерти и ... децата се нагаждат към начина на живот на родителите си и извличат максималните ползи от всеки от тях.
И си носим кръста.
