маймунската тема

Аз направо си й завидях!   Много ме накефи таткото как гордо обясняваше как е изродил бебето!  

дай Боже всекиму такова леко раждане!

И аз се наканих да се запиша в любимата си тема!
Първото ми раждане беше напълно неестествено и го споменавам тук за да покажа, че и в страните, където естественото е практика се случват подобни щуротии (аз си поемам и своята доза вина най-съзнателно!).Действието се развива преди 6 години в една доста голяма университетска болница в Япония.
Та - преносване 10 дена, окситоцинче, болки, шубе,епидурал,деня мина и само 5 см, спряха системата, на другия ден с нови сили и настървение, на 7 см спукаха водите, стигнахме до 10, напъните почнаха, почнаха да прииждат докторчета-стажанти, по-старши, най-старши, в един момент не ми стигаше въздух от навалицата!Всички в хор - напъъъъваааай!, натискане по корема, вакуум с 3   различни накрайника (епизиотомия по тоя повод) и накрая - тоновете падат и търчим към операционната, макар да съм с игла в гръбнака ме слагат под пълна упойка - няма време да ми дозират спиналната и да ме хване.На всичкото отгоре операционната беше незатоплена и като се свестих от упойката взех да се треса от студ, та се сетиха да ме завият!Чувствах се изнасилена, унизена,измамена...много ми беше гадно, много се обвинявах заради поисканата епидурална (не е практика там, сложиха ми я само защото съм чужденка и само защото аз поисках - после не пропускаха да ми кажат че е спомогнала за този развой на нещата).
Второ раждане - преди 9 месеца, пак там, но в друг град и друга болница.Старателно избрана, интервюирана,събрани мнения на раждали там, интернет проучена и т.н.Мисията - VBAC!На много места, където практикуват естествено раждане ми отказаха - за вагинално след секцио се изисква наличие на дежурен екип за операция 24 часа, в случай че се стигне пак до секцио (40% вероятност).Но си намерих мойта си болница!
Рано сутринта ми изтекоха водите, отидох в болницата, посрешнаха ме на входа с инвалидна количка, но аз им казах че мога да ходя, качихме се на втория етаж, прегледа ме доктора - 5 сантиметра, направо да се настаняваме в родилната зала.Аз се преоблякох, минахме през тоалетна (няма бръснене и клизма),взех си мъзиката дето си бях приготвила, няколко ябълки, водичката и влязохме с мъжа ми в залата да раждаме.Тя предсавляваше заличка с татами в единия край (вид тръстикови рогозки на пода,мекички и удобни да се търкаляш по тях) за желаещите да раждат на 4 крака и легло, което се превръща на магаре и каквото там си поискаш - регулира се с два педала и можеш да си от легнало положение с крака в небето, до изправена в кенефна поза според предпочитанията, имаше топки, едни люлеещи столчета на които се подпираш наведен напред и корема ти увисва надолу и много облекчава напрежението в кръста при контракции и така си се люшкаш - много помагат (на предното раждане не станах от тоя стол, сега не ми се наложи), разни анатомични възглавници за гушкане, абе всякакви джаджи за да си прекараш комфортно времето до 10те сантиметра.Аз през цялото време си имах контракции, но доста поносими, ако не ми бяха изтекли водите нямаше да тръгна към болницата сигурно.Питат ме къде ще се разположа - на леглото или на пода - викам дай да си подремна че в 5 изтекоха тия води и не се наспах.Тръгвам да се качвам на леглото, то по-височко,вдигам крак и ...ме напъна.Казах на акушерката че ми идва да напъвам, тя се поизненада, но ми каза да напъна следващия път като ми дойде мерак и на следващата контракция нямаше съмнение - раждането беше започнало.Разтичаха се, донесоха разни комплекти,надянаха специални престилки, тръгнаха да ми слагат система - възмутих се силно, но ми обясниха че е само глюкоза за да ме подсилят и за даа не търсят вена ако нещо спешно се наложи.Не ми стана много приятно да имам маркучи около себе си, но нали съм по-рискова - затраях си, а и след 5 минути вече съвсем я бях забравила тая система.На всяка контракция не ми викаха "напъъъъъваааай", а ме хвалеха - "браво, добре се справяш, само така" - то тя контракцията си ме напъва, аз и да не искам нищо не мога да направя - цялото ти тяло се свива в мощен напън - но толкова, колкото то си прецени и когато то си прецени.Можех да се намествам както искам, понеже всичко почна много изведнъж не си бях намерила удобна поза и се въртях доста - настрани, нагоре с краката, надолу с краката, докато накрая си качих краката на раменете на акушерката   така ми беше най-удобно.Тя милата поемаше контра на всеки напън и беше обляна в пот повече и от мен, но не протестираше.Правеше ми редовно масаж на перинеума след всеки напън и си мислех че ще ми се размине клъцването, но тя каза че напредваме много бързо и май няма да може без епизиотомийка...нейсе.Само че запряхме.Както тя каза - главичката опря в кокал.Опита се на два пъти с пръст да помогне да го преодолеем този кокал, но не се получаваше и аз почнах да се уморявам, почнаха да си гледат часовниците нервно и аз много се уплаших че пак ще потеглим към операционната.Крещях "откъде се взе сега пък тоя кокал!" - дааа, откъде ли кости в таза...И тогава се появи шефа на отделението, много всяващт респект доктор, раздаде няколко нареждания, застана между краката ми,бръкна с едната ръка а с другата намести корема ми - не ме натисна а избута бебето отляво надясно - центрира го някак и на следващия напън се роди сина ми!Не ми го сложиха на корема, защото както доктора каза "твойта сега започва" - трябваше да ми направят преглед отвътре на разреза от секциото - т. нар. ревизия.Бръкна, опипа, каза че всичко е ОК и вече можеш да си гушна позабърсания бебо.И да го сложа на гърда.Един час лежахме гушнати и ми следяха кървенето, после си се прибрахме в стаята и си бяхме двамата до изписването.

На 34, синдром на изчезналия близнак (затова и бебо беше леко на една страна, трябваше да са двечки   ), пъпна връв около вратлето (видя се на ехографа още но не смути никого), след секцио...дали щях да имам шанс да родя нормално в Бг?

Ей, и аз искам като Самурайка.  Второто ми раждане беше по-лесно от първото- е, не ми се размина клизмата, включиха ми система, което според мен беше излишно, защото 15-20 минути по-късно родих, т.е. била съм готова, сложиха ми и някаква упойка от която се хилих и разправях вицове на доктора, докато ме шиеше. Но поне не ми направиха епизотомия, не че не искаха, ама като чух, че сестрата пита взех да викам :"Без епизотомия." и лекарят каза :"Остави я и така ще го изкара." Изкарах го само с един шев за разлика от предишните 4 с епизотомията. От приемането ми в болницата до раждането беше минал по-малко от час, а от първите по-силни контракции- около 5 часа. Дадоха ми я едвам позабърсана да я гушна, докато ме подготвяха за шиене. После още щом станах след около 2 часа си я взех за кърмене.
Живот и здраве, ако някога убедя мъжо за трето, мога да го родя и у дома. Не ми се струва "престъпление" в 21 век да се ражда в къщи, както пишеше в статията за варненския татко, но все пак би ми се искало да има акушерка до мен, даже съм си харесала акушерката, която ми помогна при първото раждане. 
Искам да попитам майките на три и повече деца- в сравнение със самото раждане много повече ме болеше прибирането на матката след второто раждане. Първите 2-3 дена имах зверски контракции на всяко кърмене (за разлика от първото раждане, когато нямах такива "екстри"). Как е при трето раждане в сравнение с второто- повече ли боли или по-малко?

По дебелите книжки пише, че да, всяко следващо раждане е по-лесно/бързо от предишното, но контракциите за прибиране на мактака след това са по-болезнени. Ама това е стастика, как ще е при всеки отделен човек е много индивидуално. Аз оставам фен на хомеопатията в това отношение - маткита ми се прибра за 24 часа  И на другия ден бях все едно не съм раждала. Естествено и болезнено не беше, вярвам, че и със следващите раждания ще е така. Усущах контракции при кърменето поне седмица, но съвсем приятни присвивания, нищо болезнено.
Самурайка, браво за усилието да намериш точната болница и да направиш нещата както ти искаш!!

ЛАМТУРНИЧЕ, след раждането имах страшно болезнени контракции на матката и се оплаках на акушерката (моя близка). Тя точно това ми обясни, че природата сама възвръща формата на тялото на жената по този начин, и с всяко следващо раждане контракциите са по-силни.

Самурайка, страхотен разказ!! Да са ти живи и здрави бягащите граченца!!

Мег, я сподели каква хомеопатия си ползвала за прибирането?

Ползвах, каквото ми даде хомеопатът ми - тове е хомеопатия все пак, и да споделя лекарството, ефект никакъв, понеже се предписват строго индивидулно - в моя случай Пулсатила в две потенции по време на раждането, Арника след раждането, Ликоподиум - малко по-късно, ама хомеопатът ми беше на телефона горе-долу през цялото време - убих му почивката на човека 

И аз пих Арника 200 СН веднага след раждането и ефекта беше поразителен!
Иначе Мег е права - хомеопатията е индивидуална.

   И аз забелязах, когато бях с още две майки в клиниката - аз нямах никакви болки,
първо раждане ми беше, а те бяха родили за трети път и двете много ги болеше и
си искаха болкоуспокояващи, а аз, начинаещата, недоумявах защо. Сега разбрах.

при мен втория път страшно много ме болеше при прибирането на матката, дори ставах посред нощ да искам нещо болкоуспокояващо от дежурната акушерка.

Вярно е, след всяко следващо раждане болките са по силни и по продължителни (не изтърпях този път и пих прахче). С първо дете няма толкова силни контракции (Мег   ) мускулатурата е стегната и бързо се прибора матката. До някъде зависи в каква физическа форма е майката, кое поред раждане е, колко интервала между ражданията.

samuraika страхотен разказ! Много вдъхновяващ за майки, преживели секцио по спешност и желаещи VBAC. Благодаря, че сподели!

Ами явно всеки човек е различен. Аз знаех че след второто раждане са по-болезнени контракциите за прибиране на матката, но аз и двата пъти нямах абсолютно никакви болезнени контракции. Усещах свиването на матката, но както се усеща потрепващ мускул, без никаква болка.

След второто раждане контракциите на матката бяха болезнени, но след третото бяха просто кошмарни. Аз уж търпя на болка, но си просих обезболяващо, защото ми причерняваше просто малкия като засукваше от болката и имах чувството, че ще загубя съзнание.
Но организма си знае работата, защото още на 3 ден матката беше напълно смалена!