маймунската тема

  • 134 905
  • 974
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 705
Само си мисля... какво бих разказвала на Борис за раждането му? И изобщо, кои са десетте хубави неща, които ще запомня от секциото? Кои са за вас тези неща? (Предполагам, че тук има и други майки като мен.) Мразя начина, по който се появи на бял свят, но все трябва да има нещо хубаво.

# 616
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 868
zozima и аз като тебе чета / до сега тайно  Mr. Green/ темата и се радвам на момичетата за красивите истории за раждания по "маймунски" ...
И двете ми деца са родени със секцио, та няма с какво да се похваля  Whistling

Единственото, за което се надявам е в близко бъдеще жените в БГ да бъдат по-добре информирани по тази тема и да участват активно в раждането на децата си, а не да се чувстват като външни наблюдатели.

# 617
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Само си мисля... какво бих разказвала на Борис за раждането му? И изобщо, кои са десетте хубави неща, които ще запомня от секциото? Кои са за вас тези неща? (Предполагам, че тук има и други майки като мен.) Мразя начина, по който се появи на бял свят, но все трябва да има нещо хубаво.

Чак пък десет... твърде много искаш от мен...
Ами... всичко приключи много бързо (самото секцио)! ама че плюс, няма що  ooooh!
Успокоявам се с мисълта, че ни се размина другия вид касапница - твърде дълго раждане благодарение на докторите, фетален дистрес, pit to distress,  форцепси, епизотомии, скъсана плацента... Като цяло за доста гадости мога да се сетя, които ни се разминаха!  Twisted Evil

Другото, което мога да се сетя като "плюс"... Искрено се надявам той да си го е избрал този начин. Просто всичко беше толкова нелепо и абсурдно, че друго обяснение не намирам.

Не помня първия миг на детето си, просто това ми е изтрито от съзнанието, все едно съм била под пълна упойка, не знам как е изглеждал, не знам кога е проплакал... нищо не знам...Не почувствах нищо, когато го видях за първи път... Все едно не съм го раждала, ако нямах белег на корема... Много е странно и доста плашещо...

До сега не съм се замисляла, какво ще му разкажа един ден. Може би защото аз не знам нищо за собственото си раждане. Надявам се с годините спомена да избледнее достатъчно, за да открия десет хубави неща в това мое раждане... Дано ме попита чак тогава, за да не се налага да стисна в гърлото си сълзите, които не са от щастие...

# 618
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 868
Lady Frost като прочетох какво си писала се сетих за времето след като се роди вторият ми син. Бях в една стая с все "естествено раждали" жени или вагинално, ако щете. Едната едва успя да стане от болки и то с моя помощ, нищо, че ме бяха оперирали преди 2 дни. Даже ходих с нея до тоалетната, защото ме беше страх да не падне по пътя. Това не ми изглежда по-привлекателно от моите усещания  ooooh! - даже по-зле ми изглежда, като си помисля за травмата на едно доста по-деликатно място от корема. Доколкото разбрах жените ги шиеха с пълна упойка след нормално вагинално раждане. Защо  #Crazy, не знам, но ги добутваха на един стар инвалиден стол в полу-съзнание в стаята.
За справка - живея в малък град, тук не е на "мода" секциото, ама и естественото раждане не е  Rolling Eyes

# 619
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
За справка - живея в малък град, тук не е на "мода" секциото, ама и естественото раждане не е  Rolling Eyes

То по нашите ширини не знам някъде да е на мода естественото раждане, макар че там, където раждах аз всички жени, които срещнах и бяха раждали нормално се чувстваха перфектно. Със сигурност не им се бяха разминали системки, клизмички и прочие благинки... и все пак... Много им завиждах. И всеки път когато прочета за добре протекло болнично раждане... пак си завиждам... Женска му работа!  Joy

Сега се сетих за един плюс от цялата работа, който е малко в страни, но все пак... Погледнах на бременността и раждането от съвсем друг ъгъл и в разбиранията си по-въпроса заех една доста по-различна позиция. Ако всичко беше минало "нормално" сигурно никога не бих си помислила, че мога да родя у дома, камо ли с мъжа ми да решим да го направим един ден, когато се стигне до второ раждане...

# 620
  • Мнения: 3 869
Мразя начина, по който се появи на бял свят, но все трябва да има нещо хубаво.

Има! И е голямо като за 100, не за 10!!! Вратите, които ти отвори и пътят, който ти откри - връщане назад няма, нали?  Grinning

# 621
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 868
Мразя начина, по който се появи на бял свят, но все трябва да има нещо хубаво.

Има! И е голямо като за 100, не за 10!!! Вратите, които ти отвори и пътят, който ти откри - връщане назад няма, нали?  Grinning

Страхотно  Heart Eyes

# 622
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Мразя начина, по който се появи на бял свят, но все трябва да има нещо хубаво.

Има! И е голямо като за 100, не за 10!!! Вратите, които ти отвори и пътят, който ти откри - връщане назад няма, нали?  Grinning

Хех, точно така е! Взеха ни нещо, за да ни дадът друго, по-хубаво! Наистина е плюс за милиони!  Hug

# 623
  • Мнения: 3 638
Изпреварила ме е Мег  Simple Smile Но наистина тъкмо си събирах мислите и аз, че всъщност раждането не ми е дало неща или усещания, които мога да броя на пръстите си едно по едно... Прекрасно е, че ме направи майка и някакси се почувствах по-пълна като човек, като жена. Винаги много съм искала да имам деца, доста почаках докато се реших на тази стъпка и получих такъв двоен подарък! Останалото са подробности.
Не знам дали щях да се чувствам по-зле ако бях родила секцио. В моя случай беше много възможно, накак бях приела мисълта. Раждането ми не мина леко и мога да кажа, че таткото остана доста травматизиран най-вече, защото се наложи да остане с двете бебета сам, докато бях в операционната, а преди това ме беше видял да губя толкова много кръв. Беше стигнал дотам, че през следващите месеци дори ме е обвинявал, че е било по-добре да родя секцио. В този смисъл не знам какво би разказвал един ден на дъщерите ни  Simple Smile Аз си спомням най-добре как ми ги дадоха, бяха толкова различни, първата се сгуши в мен тихичко на кълбо, а другата гледаше със широко отворени очи и викаше на света  Heart Eyes
Така, че раждането е само една прелюдия, която ни води към нещо много по-важно и по-голямо.

# 624
  • Мнения: 2 829
Lady Frost, Zozima, аз винаги съм се старала да анализирам ситуациите така:
Ако е станало нещо, което не харесвам- обмислям го, за да не допусна да стане пак. Старая се да променя това, което мога и да поправя това, което воже да се поправи. Останалото- то е в миналото, колкото и да се вторачвам в него и да страдам няма да се промени. По- добре е да спра да се тормозя и да го приема като урок.
Разбирам че ви е тежко, но за съжаление няма как да се върне времето назад. Сигурна съм, че вашите, родени със секцио, деца ще бъдат толкова щастливи, колкото и моите естествено родени. И ще имате мноооого хубави неща да им разказвате- за това как сте се гушкали като бебета, какви игри сте играли, какви тайни сте споделяли, как са проходили и проговорили, как сте ги приспивали- и сред тези хиляди прекрасни спомени просто ще им споделите, че са се родили с операция. Не точно както сте искали, но не всичко в живота става както го искаме и планираме. Но това е само началото на пътя, и той ви е дал тласък да търсите пътя към сърцата си Simple Smile Да се съмнявате и да търсите истината, да търсите близостта на децата си, да откриете и това, което не се вижда с очите а се чувства със сърцето  Hug

# 625
  • Мнения: 2 376
yanast, как ги пишеш тези неща, само.. направо ме просълзи. Hug

# 626
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Не съжалявам за това, което ми се е случило... Но съм човек, който обича да контролира нещата в живота си... Имам още да уча за това, че понякога нещата не стават така както искам и не всичко мога...  Wink

# 627
  • Мнения: 222
И аз не се сещам за 10 хубави неща, които да са ми се случили по време на секциото. Само две са, съвсем прости.

Едното, че мъжът ми беше до мен и ми държеше ръката (каква ирония, Мег, само дето не напъвах, а треперех) и неговото присъствие може би правеше цялата интервенция малко по-поносима...

А второто и главното е, че така се роди синът ми. И никога няма да забравя моментът, в който опрях чело в неговото и го помирисах мокър, топъл и гол. Най-прекрасната миризма на света, усещам я по спомен и сега.

Това ще му разкажа като порастне. Така го родих и съм длъжна да помня само най-хубавото. Той трябва да знае за щастието ни от появяването му на този свят. Другото е маловажно  Hug

За следващия път обаче нещата ще стоят по коренно различен начин. И той ще е добър Simple Smile

Последна редакция: пт, 04 сеп 2009, 00:55 от Pea®ly

# 628
  • Мнения: 5 714
Но съм човек, който обича да контролира нещата в живота си... Имам още да уча за това, че понякога нещата не стават така както искам и не всичко мога...  Wink
O, аз съм същата картинка. Но често това ми играе лоша шега. Не всичко става по моите правила. И аз като теб имам още да уча как да си контролирам контрола.  Laughing

За секциото какво да кажа...цели 2...писала съм много за тях. Не съжалявам за нищо, не ми е тежко, че така се случи. Така е трябвало да стане. Приемам го като урок. Не съм се отказала да се явя на поправителен.  Wink Вторият път го преживях по-леко. Може би, защото си поплаках солидно, докато взимахме с мъжа ми решение какво да правим: да се опитвам още да родя по естествен път или да влизам за операция. Може би, защото решението беше изцяло мое/наше.
Хубавите моменти: като при Pea®ly. Мъжът ми беше с мен през цялото време; първи той гушна сина си, беше толкова щастлив. Другият момент, когато го сложиха до главата ми голичък и мек. Очите ми се насълзиха, целувах го по челцето и си казвах колко много го обичам и колко прилича на баща ми .
При дъщеря ми...напъвам се да се сетя нещо хубаво: когато я видях след 12 часа. Изпитвах и страх и радост. Тогава операцията ми премина под пълна упойка. А мъжът ми видя Маги чак на изписването, след цели 6 дена. Първата му "среща" с нея беше чрез фотоапарата.
Но най-важното и хубаво нещо е, че имаме живи, здрави и уникални дечица!  Heart Eyes

# 629
  • Мнения: 3 718
Като чета последните страници и поста на Вери и се замислям, явно и операцията може да е положително емоционално изживяване, ако отношението към събитието е като към празник и отношението към майката е като към човек и индивид, а не като към пациент № ХХХ .
Наскоро прочетох в една книжка, че (не цитирам точно) раждането, което ние в българските болници изживяваме е "нормално", защото е подчинено на норми, но е далеч от естествено. Та се надявам вторият път да успея да се доближа малко повече до естественото, като намеря място където нормите са по - човешки  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт