Ели да почерпи АВГУСТовската дружинка, Ади става на 1 годинка!

Добро утро мили мамчета   
едно кафенце от мен 

мила Бизу извинявай за закъснението , но да ти е жив и здрав Ади и мн да те радва  желаем му всичко най-хубаво и щастливо детсво   

честит рожден ден и на svetlaq   

От Кинли кафето от мен сладките 


Хубав ден на всички. Тук времето е разкошно и отиваме на разходка. После ще се включа с последни снмки от плажа!

Eeeee, пак ли аз съм тук??? Ами нищо ще ви пусна малко снимки с лятно настроение, че чувам в София големи дъждове се леят. Къде сте тогава, че няма никой във форума?

Калоян дебне да докопа котето А тук го е оставил на мира и е намерил играчките Вече се забавлява на джипа И кака му също се забвлява И от сега е по-баровете, какво ли ни чака с баща й
А ето и последните снимки от плажа на Оазис

Извинявам се ако са много снимките, ама така и така никой не пише, поне снимки да има 

Честит Рожден Ден на Ади!!!Малко на патерици, но бяхме на вилата. Да е жив и здрав, и много, много щастлив и обичан!!!
Колди, поздравления за успеха на дъщеричката ти!!!
Валени, по въпроса за яслите, аз напълно споделям мнението на Анастасия_Morskafeia . Още повече, аз сега си патя с баткото от ранното му отделяне мен, и затова Миши смятам да си я гледам вкъщи поне до 2г. . И аз да кажа, че просто споделям лично мнение, не искам никой да се чувства осъждан 
И в този ред на мисли, да си кажа и моята болка - търся много спешно психолог за сина ми. Смятах, че с много четене на подходяща литература ще се справя, но уви не успях  От ревност ли или не знам от какво, но ежедневието ми е станало кошмар. Той постоянно напада сестра си, говори страшни неща, как искал тя да умре, че ето сега вече и било време да я погребваме,....направо настръхвам, като го пиша, но подобни неща слушам постоянно. Пробвах с много любов, внимание и постоянно гушкане, отвличане на вниманието с подходящи за възрастта занимания, но просто няма как да не присъства постоянно до мен и Миши, а това го вбесява. Онзи ден нервите ми не издържаха и много нетипично за мен го грабнох за яката на ризката, метнах го на леглото и го ударих няколко пъти силно, толкова, че лицето му стана в кръв. Ужасно се изплаших, той пищеше, Миши също, понеже беше свидетел на гледката...За първи път така не успявам да се овладея. Слава Богу само долното зъбче му беше цепнало малко устната и от там беще рукнало кръв. След боя веднага го прегърнах, направо като някоя психопатка, но гневната ми реакция беше в отговор на неговият опит за пореден път да удуши сестра си. Като се поуспокои, започна да й се извинява и да й обяснява, че много я обичал и не можел да спре да я обича И това е всеки ден...не знам как ще го издържа, а и искам децата ми да растат във ведра и спокойна обстановка, но не знам как да се
справя с неговите изблици на ревност и агресия, като напоследък започна и автоагресията Удря се силно по главата, ръцете, краката и после казва, че иска да го изхвърлим от балкона в коша, да го убием и се започват онези приказки...че не искал майка като мен, като в същото време ме стиска в задушаваща прегръдка, и тем подобни
И затова сега съм решила да го заведа на психолог, но към детската градина нямат, а и изобщо не знам по здравна каса дали има такива специалисти. Моля накой, ако знае, да ме насочи. Искам синът ми отново да се усмихва  Той сега е за 3 дни при баба си и дядо си в Пловдив, и като го чувам само вечер, е доволен и звучи ведро, до момента, в който стане дума за Миши....
Извинявам се за негативния пост. Просто имам нужда да споделя и трябва да намеря начин да помогна на батито Мишино
Ани, страхотни снимки, много радост струи от тях Подействаха ми зареждащо с положителна енергия в този мрачен и дъждовен ден

Добър ден и от мен!



Ние току що се прибираме от Велинград, голямо пътуване пропътувахме цяла седмица, има няма 1600 км.  

Гледам подхванали сте темата за яслите, та да взема и аз да се изкажа по въпроса.  Асе (Морска фея) донякъде съм съгласна с изложеното от теб. Казвам донякъде, защото съм пряк наблюдател на друг вариант от дългото гледане на детето само от майката. Получава се вид зависимост от нея и детето на един по-късен етап се адаптира психически много по-трудно към средата в детското заведение и дори го приема като вид предателство към него. Естествено това също е строго индивидуално и до голяма степен зависи от самото дете и от средата в която расте и се възпитава. От личен опит с голямата ми дъщеря мога да кажа кои са плюсовете и минусите при ранното пускане на детето в детско заведение, накратко:

плюсове - по-лесен и по-малко травмиращ за детето период на адаптация, социализация ( социална среда, която не може да бъде осигурена при отглеждане вкъщи , а е важна за формиране на детето като личност. ), изграждане на множество полезни навици, дисциплина и умение за общуване с околните.

минуси - вероятно изложеното от Морска фея (аз лично не съм се сблъсквала с подобен случай) и основното за мен е чувството за вина на майката. Стефи тръгна на ясла на годинка и 2 месеца и повярвайте ми детето не плака, но затова пък аз ревах като магарица.

За болестите - дали ще тръгнат на годинка, две, три или ще отидат директно на предучилищна, този период неминуемо го има.

Според мен връзката с майката, както и изграждането на детето като личност не се определят от това дали е или не е пуснато на ясла рано, а от ред други фактори. Детето няма да се чувства по-добре и няма да стане по-силна личност при вечно притеснени финансово родители, при изнервена от стоенето вкъщи и липсата на професионална реализация майка и т.н. Това не е общовалидно разбира се, всичко опира до лично светоусещане.  Всички знаем максимата, че детето е щастливо и уверено при щастливи и уверени родители и ако професионалната реализация и финансова сигурност ги прави такива е далеч по-добре да бъде пуснато детето на ясла.

Пуканката от утре е на ясла, направихме всички необходими изследвания и вечерта ще пиша как е минал първия ден. 

Гале, наистина положението хич не е розово, така че наистина е добре да се консултираш със специалист. Дори и на тебе да ти даде съвети, как и ти да успяваш да се справяш с негативните емоции, защото и твоето емоционално състояние неминуемо влияе на децата. Много   от мен и взимай нещата в свои ръце възможно най-скоро за да не са задълбочи проблемът още повече. Можеш да пишеш на ЛС на Морскафея, може и тя да ти даде някакъв съвет, по професионален все пак!  

Колкото до яслите, аз съм на мнение, че наистина всеки сам преценява за себе си и за собственото си дете. Не бива обаче да забравяме, че и като ни се отдаде възможност за работа, особено в тая криза , май е по-добре да се възползваме. Все пак финонсовата страна на нещата хич не е за пренебрегване! Дария е дадох на 1.8м на ясла и на 2.5г на детска градина. Ами не съм имала много проблеми с боледуването особено в градината, освен това тя искаше да я взимам последна, че да изпрати всички деца.  

Гале ей сега прочетох поста ти. Наистина звучи страшно. Ако решиш ще ти пусна на ЛС координатите на детската психоложка, при която водих Стефи след развода. 

Дано Бизу и Адриан да са добре, че нещо ме притеснява тази нейна липса от няколко дни

Бизу беше  вчера във фейсбука.Дано да са добре

Добро утро  

Гале, и моят съвет е за по-бързо консултиране с детски психолог. Много мъчно ми стана като прочетох поста ти. Тук от нас можеш да получиш моралната подкрепа   , но реалната помощ ще можеш да получиш единствено от специалист. Митето е още малък и какво ли може да му роди главичката   на милото ... При нас вкъщи ревност се появява най-вече, когато външни хора му се радват повече на Калоян. Преди така беше като го водех Ники на детска и там всички го разнасяха Калоян и му се радваха. Или навън другите като му се зарадват на Калоян и Ники веднага се опитва да ги измести и той самият да го гушне или нещо подобно. Не знам ... Това, което аз самата винаги съм се опитвала да правя против подобни ревности е било да му обяснявам на Ники колко много го обича Калоян. Още докато бях бременна Ники най-много му се радваше на Калоян и обратното също - Калоян най-много на него му отвръщаше от вътре. И Ники така и си знае сега - че от всички нас Калоян най-много него го обича. И наистина е така - начина, по който сияе Калоян и му се радва на Ники, даже и към мен не е така. Съвсем не знам дали това е правилно или не, просто при нас така са нещата. За подобно нещо дори и не смея да давам съвети, защото при всеки е строго индивидуално. Аз май съм ви разказвала тук дето едно момченце на възрастта на Ники, от ревност към сестричката си малко по-голяма от Калоян, отказваше да движи десните си крак и ръка, и всичко това само от ревност и на психическа основа. Тогава майката се оплакваше, че баткото все се чуди как да я бутне или удари... Гале, не искам да те плаша, но трябва просто да се направи нещо и това нещо най-добре да го каже психолог специалист. Прегръщам те силно и си изпращам цялата ми положителна енергия към вас!!!  

Още веднъж ви благодаря на всички за мненията ви за яслите   Не мисля, че има правилни и грешни, просто и тук решенията са си съвсем индивидуални. На мен ми е нужно едно такова обсъждане, изслушване (прочитане) на противоположните мнения и доводи и накрая вече сама да си преценя доброто за мен или за децата ми. Радвам се, че ви има   !!!

Добро утро! 

Ние с Боби вече сме в Свищов при моите родители и тук ще останем цял месец.
Мъжо заминава по работа за Германия,та затова няма да сме в София.

Прочетох каквото бях изпуснала

Мамадона,радвам се че вече сте по-добре с Криско след поредната трагедия.А за детенцето нямам думи,да почива в мир

Ани,много хубави морски снимки виждам отново Калоян изглежда много голям, а за каката верно мислете от сега

Мама Галка,бързо справяне с проблема ти пожелавам.Не ти е леко сега ,но мисля че психолог ще помогне.

Честито на всички проходили дечица!!!

Боби вече си има седмо зъбче.С голям зор излезе ,сега ще отдъхна малко до следващия.
Иначе не се пуска да ходи,има желание обаче само да го водя за ръчичка.Страх го е и само малко да залитне,за почва да плаче.
Кърмим се все още, макар че ми се струва че нещо поразреди през деня.Нощем продължава да търси, не много често,но достатъчно.

Това е засега от нас

П.С.Валени,    за кафенцето,чак му усетих аромата през монитора

Еееее, Валени ме изпревари с кафето, но ето и нещо за подслаждане, че пусто не мога да го пия чисто


Днес и в Бургас е отвратително времето. Не знам какво ще го правя цял ден в къщи малкия. По този повод да ви питам какво правите когато времето е лошо, с какво занимавате децата?

Добро утро!

Еййй голям рев му дръпнах сутринта като оставих Вики в яслата (не пред нея естествено) , а тя милата дори не разбра какво става. Влезе, усмихна се на възпитателките и беше самото очарование. Довечера ще видим как е, дано е весела и доволна 

Ани,забавлението вкъщи при нас е много трудно.
Боби почти не играе с играчки,отвреме навреме хваща някоя,лапва я да си почеше венците и я хвърля.Нищо не му привлича вниманието и аз все купувам нови и нови като си мисля,че старите му писват.Но се уверих,че има неща които почти не ги е докоснал.
Най-обича аз да седна с него на пода,да ми прескача краката, да се катери по мен.От скоро ме хваща за ръка и иска да го развеждам из апартамента.Основното,което прави е да се изправя хванат за нещо,пообиколи малко и пропълзява до друго място,където пак се изправя и т.н.
Тук сега имаме котарак,който е атракция за Боби и разбира се е подложен на "ласките" му.

Пинки, за сега Калоян се заиграва с играчките, макар и за кратко. Ако кака му е с него долу на земята може и повече време да се заиграе. Просто не е свикнал да сме по цял ден в къщи и сам ходи до количката и се опитва да се качи на нея, което е знак че иска да излизаме  Иначе сега имаме една музикална маса и един охлюв , който се пълни с фигурки и с тях може да играе повече време - много са му интересни 

Асе, спокойно миличка, явно на нас ни е по-тежко отколкото на мъниците, но ще свикнеш няма начин  Пък и щом на Пуканка й е добре значи и ти трябва да си добре. Да пишеш довечера как е минал първия "учебен" ден на малката дългокоска!