греша ли някъде или съм много търпелива

Миличка спасявай се -този тип не подлежи на промяна , но пък пред теб е шанса да откриеш стойностен човек и съответно отговорна личност с която да споделиш живота си и да е пример за детенцето , защото  твоя освен , че за семейство не става и за  баща също не става.
Късмет!!!

Няма смисъл да се дракаме, авторката изясни прекрасно ситуацията. Искала е дете, получила е дете, взела е решение да продължи без мъжа, въобще не разбрах защо пуска тема - освен за дежурното потупване по главата колко е права. Не се заяждам. Успех ти пожелавам, shielding.

[/color]

А така!

Северина-ето го отговорът на моите постинги.

Колкото до подхвърлянето за "отговорните и прекрасни мъже" - пълно щастие няма никъде, дам.
Отговорен и печеливш мъж, да, загрижен и влюбен в детето си, обаче ходи на лов.

Махаи го миличка!Преди десет години имах връзка с един такъв безхаберник.Нито работа го интересуваше,нито дом.След мен има три деца от три различни жени.Постоянно се чудеше как да се скатае и кого да излъже.Веднъж таксиметров шофиор,веднъж превозвач,веднъж шеф на фирма за минерална вода.Остави си детенцето болно от синдром на Даун.Пребиваше ме до смърт защото съм му противоречала.Това няма нищо общо с твоя случаи освен това че са пълни комплексари и двамата.Бягаи далеко от такива!

Ако искаш да си с този човек, да иде на психолог. Звучи ми като депресия (болестно състояние, не прищявка). Вариант 2 - да е просто мързел, тогава положението е неспасяемо.
 

много сложна тема може би виждам себе си преди години......-но не в теб.след години всичко се вижда по съвсем различен начин,но.......................вече е твърде късно.няма да имаш сили да издържиш.

Абсолютно подкрепям
Не се тормози повече.Аман от такива мъже. Той така и така нищо не прави и за нищо не става.Май разликата е, че ще имаш едно задължение по-малко, което е добре дошло.
Не му мисли повече, щом пускаш и темата, явно вече си се замислила за промяна

нека отговоря на подхвърлянията относно предисторията - преди живеехме отделно и се виждахме само почивните дни, правиха ми впечатление някой неща, но все намирах извинение за него и ги пренебрегвах като конкретни сигнали - например,жилището му беше винаги мръсно и неподредено, като отивах на гости почивните дни ми минаваха в чистене и подреждане, а като се върнеше от работа пак прекарваше веремето си пред компютъра, не успя 1 година да организира пренасянето на неговите мебели при мен и накрая наемодателя се принуди да ги изхвърли, бях уредила и транспорт за това, той дори не отиди да уреди нещата на място и после аз бях виновна, че бременна не съм отишла да му мъкна мебелите и да му докарам колата, защотот шофьорската му книжка вече беше невалидна. Иначе е бил загрижен за мен, как се чувствам имам ли проблеми с някой, все идеи ми дава, все разговори, но нищо повече. Като цяло само приказки и хубави обещания, но вече не вярвам. Като дойде момента до вършенето на нещата всичко се затлачва. Да, бях влюбена, той всепак е умен мъж, добре изглеждащ, чувствителен и аз малко над 30-те години ми се искаше да имам вече дете.
[/quote]                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Един грам свършена работа,тежат повече от 100килограма прзни приказки.

егати,къде го намери този лентяй! съжалявам,че го казвам,едва ли е много хубаво да чуеш това за съпруга си,но е факт,поне от написаното от тебе. изглежда ми като един безотговорен нехранимайко,което е недопустимо щом има съпруга и ДЕТЕ.
живот с такъв мъж е истински ад,а за съжаление и трудно се оправят такива и завинаги си остават мрънкала,на които друг им е виновен за всичко.
пожелавам ти успех!

Явно си се оправяш перфектно и сама ,не мисля че ще го търпиш още дълго .Повярвай няма да се промени на него така си му изнася.

Точно описание на моичкия!

и аз мисля,4е нямаш нужда от този мъж оправяш се сама браво шапка ти свалям,той за какво ти е да те ядосва ли???  

Като се разровим ще извадим поне още 5 теми с подобна история... жалко....
Явно приказката да си отваряш очите, която винаги ме е дразнила, е доста вярна.

Аз ти вярвам. Познавам такива хора и от двата пола. Винаги, за всичко трябва някой да ги побутва, но често и това не помага. Все са жертви, горките те, все са неразбрани. Животът с подобни индивиди е ужасно уморителен, изстискват цялата енергия на човек.
Не е толкова трудно да помогнеш на някой, които иска помощ и би я приел. Но е трудно е да се бориш с вятърни мелници. Според мен си много търпелива, дано си заслужава.