10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

Е какво като пишат?Да пишат! Вие не сте длъжни да отговаряте. Много лесно се прави: в скайп инкогнито, във Фейса излизаш от чата и готово!   

Звъни да пита как е детето-разболя се.Обяснавам и ..., споменавам, че не се храни-нормална реакция на организма, че не я насилвам да яде, но наблягам на течностите...И се заформя горе-долу следния диалог:
Тя  - Ама как не се храни, щом и даваш антибиотик трябва да яде.Направи  и пилешка супа.
Аз  - Няма апетит, хапва по малко, предлагам и по-често, настоявам за течности.
Тя  - Направи и пилешка супа, да яде бульона .
Аз  - Имам сготвена супа, но не иска.
Тя  - Направи и пилешка супа, тя е много полезна.
Аз  - Има супа, но не иска.Изморена съм..../следва обяснение, как не съм си доспала от дни и ми става зле от преумора/...нямам сили...Има сготвено,ще дояждаме, каквото има...днес няма да готвя.
Тя  -Що?Нямате пилешко ли?

 

Новодомци сме. Първата  стая, за която  подготвих и купих  всичко, беше детската. Идва свека, вижда стаята , зърва  детското  килимче и се размърморва:
- И килим си купила..И що бързаш, като че ли ти е тумнало...Бърза вече... яз откога  си  мислех да  купим  за подарък килим за детската стая...
-Е, аз откъде  да знам какво  си мислила.Защо не каза?
Тя замълчава.
И днес отново- хваща ни с детето натясно, докато мерим улиците на  квартала, присламчва се и   започва  да му придърпва  шалчето около вратлето, демонстрирайки  своята  загриженост и  моята незаинтересованост. Както винаги, хваща здраво детето  за ръката, както винаги, то се  дърпа, щото иска  да си  ходи свободно,  и както винаги аз  й правя забележка да го  остави на спокойствие.
Тя:- Ами ще  падне..виж, тича.
Аз:- И какво като падне...с  дебели дрешки е, пък и няма да  му е за пръв път.  Плюс това  сме навън за нейно, а не за мое удоволствие  и искам да се наслаждава на разходката.
Тя: Ами то като не дава  ръчичка, човек не може никъде да го заведе...
Аз: -Не е нужно някой да го води някъде...на мен ми  дава ръка винаги, когато  поискам.А аз искам само когато наистина се налага.
Тя: мълчи няколко секунди. И след малко изцепва:- И  за  какво  си се разбързала да го купуваш тоя килим...като че ли ще избягат от магазина...ние щяхме да й купим...
Аз: мълча ледено, макар че ми идва да си грабна детето и  да   кривна в първата  уличка.
Тя: Ами аз трябваше по- рано да кажа май...
Аз отново мълча и  не проговарям отново. Само с да или не  на зададен  въпрос.  Разходката приключи тягостно и съжалих, че  не сме отишли  в друг край на града.

Днес свекървата ще идва на гости, мъжът ми я поканил, защото има рожден ден, тя му се обадила и той нямало какво да направи. Добре, че рождените дни са само по веднъж в годината. Не е идвала от няколко месеца, аз не съм ходила повече от година. Това правеше отношенията ни много добри. Надявам се, че няма да се случи нещо, което да ми вгорчи следващите няколко дни. Другият месец е моя рожден ден. Ако се сети да ми се обади, няма да я поканя, за разочарование на сина й.

Идвам с голям бисер ,голяма простотия от страна на свекъра.На гости сме у тях ,той стиснал малкия и нещо му приказва,аз гледам да не слушам ,защото обикновено са разни простотии от рода на "думам ти дъще ,сещай се снахо" Например "Майка ти кога ще те остави да те гледаме 2 ,3 дена ,кога ще те водя на кафето с мен,кога ще ти купи дядо шоколадче " и т.н.
По едно време обаче чувам аз ,че нещо различно се приказва и надничам от другата стая си слушам следното : "Ееее,нямам късмет аз ,ти ще имаш 2 баби 2 дядовци.Едно време баща ти имаше само едни баба и дядо ,моите родители и го обичаше много ,все при тях ходеше,а ние сега трябва да те делим с другите баба и дядо.На баща ти другите баба и дядо бяха умряли,но твоите са живи...." и това с един такъв тон на съжаление ,че родителите ми са живи и че ще трябва да "делят" внучето

 
лелееее, Данче, ако бях на тебе щях да вляза и да му обясня кой дядо може да се прости с внучето скоро и да няма нужда да го дели с никой

     Като прочетох поста на Данчето, се сетих реплика на моята баба /майка на баща ми/, към мен в ранното детство:
"И другата баба ти е баба, но аз съм ти по-баба".
     Да подчертая, че мама и баба много се разбираха.

В духа на последните постове:
Тъкмо сме се оженили и сме на гости на свекърите. Свекървата нарежда - "И от сега нататък, от майка си и баща си нищо няма да вземаш, те вече са ти чужди, сега ние сме твоето семейство и за всичко първо при мен ще идваш..."
След два месеца замина на гости на дъщеря си в чужбина и що багаж и подаръци помъкна, няма да ви разправям...Двойни стандарти...

princess SHENY,много познато.На мен това пак ми го каза свекъра няколко дни преди сватбата "Ти вече майка и баща нямаш"

всички са били в едно училище 

А на моята свекърва лафа е:
"Аз на времето имах много добра свекърва." - това с поглед пълен  с надежда и минута мълчание за насрещен отговор 

Не разбирам какво искаш?Пълни самопризнания, как не може да готви?!Да не ти говори ли?
Питам, щото ми е странно.

  Култово е!

пепинка88, да, искам да си признае, че нищо не може да прави, а не да се прави на способна. нека си каже, че не може да готви или пък може, ама не е вкусно или пък най-точно, че я мързи...

Моята онзи ден ми дава напътствия как да използвам сусама, на какво да го слагам... не че съм я питала и не, че тя е много наясно... ама...