„Ти нали знаеш как да ги избираш?!?”
Та,оставих го в радостно очакване,предвкусващ вече сочния плод,обаче като отидох в магазина и видях за какви дини става въпрос,бях на косъм да се върна.Средно тегло по 12-15 килограма,средна обиколка колкото надуваема топка.
Огледах ги тези,които бяха най-отгоре и избрах най-малката.Едвам я домъкнах до колата.
Връчвам му я аз,прие се с възторг и радостни възгласи,и му заобяснявах как съм я избирала-то едно почукване,премятане на цели тонове,дорде намеря най-удачната.(и си представям само как ги нафрасквам по пода на магазина,хахаха)
Мила картинка беше докато я режеха.Все едно дете на Коледа си представете,когато отваря подаръците – то трепет,то примляскване и т.н.
Тъкмо започнахме да ядем,и на вратата се появиха неочаквани гости.
Коментарът беше:"Лелееее,дойдоха,дойдоха СКАКАЛЦИТЕ!!!".
Посрещна ги с предложение да идат до метро защото са с кола да купят диня,понеже тая вече е на свършване и ДИНЯ НЯМА.
Чудя се аз когато се отпусна да ям при тях какви ли са коментарите и за мен...
И допълва: "Че кой е баща им".
Тя смотолеви едно "Май да,едвам го спряли"..

Само ,че едното е два пъти по-скъпо от другото ,има глупаци на които им пука какво ядат 
Нищо ,че нейните сладкиши се състоят от брашно ,сода,захар и вода.Така са най-вкусни.И евтини!
) На свеки й поставила диагноза хемороиди и я отпратила по живо по здраво с 10л. от гадната отвара.Викам й,е,ти имаше ли такъв проблем? Тя:Не. Аз:Язък,че си мъкнала 10л. туба
),ама после детето веднага посегнало към салатата на масата.
Демек и ти не вярваш,ама ей на..