10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

Майтапът настрана, но има доста начини да съхраниш продукти без хладилник на село. Кладенец, мазе, зимник- намират се начини.

Моята е вече бивша и всичко, което прави, си е буквално пасивна агресия. Пратих им детето на нова година, майка ми помогна, за да има добре стегнат багаж с изгладени, подредени дрешки. След 5 дни ни върнаха дрешките неносени, детето със същите дрехи, но затова пък праните и гладени дрехи не бяха в чантата на малкия, а нахвърляни безобразно в торби и примесени със стари дрехи от бебешките месеци, които решиха, че ще връщат точно сега.

Е, не, вижте, не беше такава случката. Постът беше дълъг и съм пропуснала да пиша за реакцията на мъжа ми, а вие веднага решихте, че той е бил ОК със ситуацията.

Напротив, реагира. Казахме им, че всеки играе за себе си, опитахме се да помогнем на малкия. Когато си тръгнаха, той повдигна темата, каза ми, че е втрещен. Говори с малкия и го успокои, игра с него с часове, разсмива го.

Не сме особено близки с тях, пък и избягваме скандали пред детето и въобще. Просто и двамата се опитвахме да замажем цивилизовано, говорим само хубави неща за баба и дядо.

Иначе сте прави - ако големият се кефи на ситуацията и я приема, не бих го изтърпяла и 5 минути. Но той не живее с родителите си от 18 годишен, вижда всичко, което виждам и аз и му е болно. Аз пък не виждам смисъл да наливам сол в раната.

А защо ги жалите и им позволявате ,да си правят каквото си искат, във вашия дом? Скръцвате им със зъби, усмихнато и точка,детето спечелва играта и готовооооо!
Но вярно ,че във форумите става като развален телефон понякога

Така е, сега звучи все едно оправдавам 40-годишния гадняр  

Ами, мама123, аз забелязах, че не съм злопаметна. Понеже се виждаме рядко (1-2 пъти в годината за вечеря най-много)  до следващото виждане вече ми е минало и гледам на тях като на семейство, баба и дядо. Не бих вдигала скандали на коледен обяд; осигурявам им време да се нарадват на сина си един път в годината. А и вече гледам по-ведро и се забавлявам, не виждам ползата от съскане и скандали за детето. Когато имах бебе се ядосвах също като момичетата, които пишат тук, но сега го приемам философски и с хумор. Имам и много по-фрапантни и болезнени случаи от този с играта, дори не ми се припомнят, но все пак ще разкажа един.

Един път ни бяха на гости за 10 дни в чужбина (как оцелях не знам), нула внимание на детето, само сравняване на цени, телевизия и ходене на опера. Един път не предложиха да гледат детето, а ние да излезем, нито пък да го занимават/ да си поиграят докато приготвяме обяд, например. Само когато ни порицаха, че не сме гледали еди коя си постановка и ние раздразнено казахме, че леееко ни е сложно да излизаме с малко дете; иначе и на бар бихме отишли, тогава се сетиха. Но само, за да гледаме операта и да можем да я обсъждаме евентуално...

Та тогава малкият мина през едно стъкло, беше много страшно и с мъжът ми се бяхме поразтреперили след като се погрижихме за детето (слава богу, размина се с няколко шева). В болницата ни предлагаха успокоителни като видяха какви сме бледи като призраци. Родителите на моя приятелка, които бегло познавах, ни предлагаха да им оставим децата, а ние да изпием по едно уиски, да се разходим, да се съвземем. Непознати съседи минаваха вечерта да питат как е детето и дали имаме нужда от нещо. И познайте каква беше тяхната реакция - прибират се късно от разходка, виждат малкия превързан, сещат се, че на входа са видели счупено стъкло и веднага - "Ама вие ли сте счупили онова стъкло? И сега кой ще го плаща? То сигурно е много скъпо!" Та щом тогава не ги убих, значи ще живеят.  

В общи линии, отдавна съм разбрала, че мога да очаквам по-адекватни реакции/съвети от непознати или далечни познати, отколкото от тях. На мъжът ми му е най-криво в цялата ситуация, а свекърите просто не мога да ги разбера. И баба ми и майка ми все казват, че внуците били по-мили от децата. Аз още нямам внуци, та не знам как е. Но децата са си деца, и непознато дете да е, пак не би ми минало през ум да го прецаквам в детска игра, за да спечели голям човек...   Мисля, че са уникални, затова споделих.

Кинче, уникалната си ти!
 В постовете ти няма и грам злоба, което не може да се каже за други, които уж са отгоре на нещата и от дистанцията на времето ги коментират с уж насмешка.
Няма какво да се косиш, детето ти е повече от добре и обичано с родителите си.

Ерин, благодаря, много си мила!   Всъщност, не съм толкова бяла и добра; в бебешкия период и аз много се ядосвах. Сега просто не искам бръчки, а и имам по-големи грижи. Когато човек престане да очаква от някой нещо (в случая, да се държат като бабата и дядото от моите представи) и някак му олеква. Негативните емоции идват главно от разминаването между очаквания и реалност.

 

И аз така разсъждавам и знам, че е правилно! It depends how you look at it.

Свекър ми от край време се опитва да ми търси работа Мисли си ,че след като детето е голямо ,трябва да го дам за отглеждане при тях ,а аз да работя и затова ме пита :
"Добре де ,ти като си завършила математическа гимназия ,защо да не можеш да работиш като учителка по математика" Аз обяснявам защо. След 5 минути пак "Ми такова ...тази математика ,счетоводител не може ли да станеш" Тогава започваме целокупно да му обясняваме  как стоят нещата ,а той мига на парцали и за стотен път каза "Еййй,не случих на снаха ,трябваше някоя с висшО образование да е"

Трябваше да му отговориш, че и ти не си случилa на свекър, трябвало е някой с повече акъл!

И аз съм същия случай с такава гимназия.Ако ти намери работа-свиркай!

 

Един бисер и от моята свекърва... често се случва да й се дразня, но в случая ми стана много забавно и реших да го споделя Срещам я онзи ден случайно на улицата, спряла да си говори с някаква нейна позната. Приближавам аз, бутайки количката с бебето вътре и тя като ме видя започва да се хвали на приятелката: "Ама виж колко ни е хубав внука. По- хубаво дете на света не съм виждала, ама защото изцяло на баща си прилича..."
Аз се засмях, а по лицето на позната си пролича, че й стана неудобно... свеки се усети как е прозвучало и само добави: "Ама сигурна съм, че като порасне ще има и нещо от мама"...  
И нещо от свекъра: пита той ММ дали сме си сложили кисело зеле в бидон в мазето  ММ отговаря, че нямаме нужда и нищо такова не е направил защото и двамата не обичаме, а свекъра отсича: Ааааа, ама как така нямате. Веднага да сложиш. Киселото зеле е независимост- трябва да сте независими! 

И аз да се запиша с моята свекърва.Преди години когато заживяхме заедно с ММ повдигна въпроса за сватба,но след като разбра че и двамата нямаме намерение са сключваме брак тя се изцепи:Ама как така?От първият ден ли ще направите детето си престъпник ?щяло да бъде незаконно,не извънбрачно.
Когато се роди дъщеря ни идва в родилния дом и заявява:Ама тя наистина прилича на баща си,значи може да е от него.Изписватме от родилния (ММ приготвил храна ,напитки) и отвиваме всички в нас.След около 3ч се сещат,че били уморени и се изнизаха без да питат дали имам нужда от нещо.За изписването свекито донесе една пижамка останала от ММ,че и се свидило да я изхвърли(беше за около3г дете)Това и беше първо внуче,ММ е единствено дете.
Тя е на прицпипа:който има деца да си ги гледа,тя щяла да гледа когато направели 12г.
ММ беше без работа известно време,а тя заявява,че съм му била изяла парите и сега бил мой ред да го гледам(през всички години съм работила)А семейните пари винаги са били общи,докато при тях тя решава къде и колко ще се харчи.
Последната и изцепка е,че съм си спискала г..за и не съм правила второ дете(имам 3 спонтанни,и очаквам като жена да ми влезе в положението),а сега като чакаме друго детенце-вие намерихте кога.

sherifka, на твоята свекърва изцепките не са смешни, ами са брутално гнусни и подли. Тази жена е много зла.