В такъв случай с лек завой отиват долу в сладкарницата 
- Публикувана: 2 септ. 2009, 14:03 ч.
- Последно мнение: 4 май 2017, 08:28 ч.
10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3
Сега специално си погледнах златните бижута, сврени надълбоко в един шкаф (никога не нося и не съм носила злато) и открих, че действително имам подобни като тези на снимката 
Ще ги пазя за внуците
Ще ги пазя за внуците Малко хора явно разбраха иронията на поста... Нямам нищо против самият жест - аз също ценя сантименталната стойност на вещите, предавани от поколение на поколение, но ме подразни факта, че използва празника на детето, за да си спести някой лев за подарък.
И аз не знам каква е цената на входа на делфинариума. Готова съм за свекърва!
И аз така
Но мен и без това отдавна са ме обявили за свекърва в съответните теми, при това от лошите
(то има ли добри всъщност
)Нямам нищо против семейните бижута! Намирам за много мил жест да ти ги подарят!
Скрит текст:
И аз така
Но мен и без това отдавна са ме обявили за свекърва в съответните теми, при това от лошите
(то има ли добри всъщност)
И аз не знам каква е цената на входа на делфинариума. Готова съм за свекърва!
И аз така
Но мен и без това отдавна са ме обявили за свекърва в съответните теми, при това от лошите
(то има ли добри всъщност
)Нямам нищо против семейните бижута! Намирам за много мил жест да ти ги подарят!
Зависи от бижутата, все пак ...
Всичко зависи 
От значение са и възрастта, и акъла на получаващия. Така преди години преработих едно нещо, защото нали - за какво ми е, не мога да го ползвам, какво ще го правя... След време осъзнах каква глупост съм направила и ми иде да се ухапя отзад
Добре поне, че не беше на свекървата, че тя щеше да ме ухапе със сигурност 
От значение са и възрастта, и акъла на получаващия. Така преди години преработих едно нещо, защото нали - за какво ми е, не мога да го ползвам, какво ще го правя... След време осъзнах каква глупост съм направила и ми иде да се ухапя отзад
Добре поне, че не беше на свекървата, че тя щеше да ме ухапе със сигурност 
Ако нещо е подарено на детето ми, не бих го пипала, колкото и демодирано и грозно да ми се струва.
Едно, че подаръкът не е мой, а на детето и не мисля, че е редно да му го пипам. Второ, не се знае самото то дали няма да го хареса, когато стане време да го носи. И трето, не се знае как ще се завъртят модите след време и демодираното да стане отново супермодерно.
Като пораснат децата, нека сами да решават какво да правят с подарените им бижута. Даже и да решат да ги преработят, нека и това удоволствие остане за тях.
Да не говорим пък, че съществува сериозен риск майката да не осъзнава какво е ценното на даденото бижу и да го "затрие" завинаги.
Спомням си като малка как си играех с едни сребърни пафти и гривни от прабаба ми. Много бабешки и грозни ми се струваха. Затрих ги някъде. Сега се пукам от яд, ама... Акъл патки пасе.
Също така не бих носила бижу, подарено на детето ми. Много хора го правят, но моето вътрешно усещане е, че не е редно. Не знам защо.
Едно, че подаръкът не е мой, а на детето и не мисля, че е редно да му го пипам. Второ, не се знае самото то дали няма да го хареса, когато стане време да го носи. И трето, не се знае как ще се завъртят модите след време и демодираното да стане отново супермодерно.
Като пораснат децата, нека сами да решават какво да правят с подарените им бижута. Даже и да решат да ги преработят, нека и това удоволствие остане за тях.
Да не говорим пък, че съществува сериозен риск майката да не осъзнава какво е ценното на даденото бижу и да го "затрие" завинаги.
Спомням си като малка как си играех с едни сребърни пафти и гривни от прабаба ми. Много бабешки и грозни ми се струваха. Затрих ги някъде. Сега се пукам от яд, ама... Акъл патки пасе.
Също така не бих носила бижу, подарено на детето ми. Много хора го правят, но моето вътрешно усещане е, че не е редно. Не знам защо.
Е, ти пък, и извинения чак
В интерес на истината, усетих, че има някаква закачка-подкачка в подчертаното, но по-скоро си помислих, че аз съм сгафила нещо покрай бижутата. Не знам защо, но ми изплува споменът за една от поредния Биг Брадър, която на въпрос за семейните ценности започна да изброява златни пръстени, обеци... Помислих си, и аз ли
В интерес на истината, усетих, че има някаква закачка-подкачка в подчертаното, но по-скоро си помислих, че аз съм сгафила нещо покрай бижутата. Не знам защо, но ми изплува споменът за една от поредния Биг Брадър, която на въпрос за семейните ценности започна да изброява златни пръстени, обеци... Помислих си, и аз ли
Сега специално си погледнах златните бижута, сврени надълбоко в един шкаф (никога не нося и не съм носила злато) и открих, че действително имам подобни като тези на снимката Ще ги пазя за внуците
Ще ги пазя за внуците Ето това е проблема - не е важно какво точно е бижуто, важното е каква е същноста на човека, който го подарява. При едни и същи обстоятелства даден подарък е мил жест, при други просто скъперническа постъпка. По този повод се сетих за мои съседи - тъй като сина и снахата се разведоха - на всеки рожден ден на внучката демонстративно обявяваха на детето, че му подаряват определена сума пари, но й ги внасят по спестовен влог(защото майка й може да ги похарчи неразумно). Събраната сума и я подариха на сватбата!(Отново
)
И моята свекърва подари на кръщенето на внучка си, златното кръстче на сина си. Той (ММ) беше много изненадан - ама това мойто кръстче ли е? И тя доволно - да! Не знам каква е логиката на такъв подарък - да си спести личен подарък на внучката или да предаде семейна ценност. Само дето мъжа ми не беше попитан дали може да му подаряват подаръците. Ама карай - кръстчето е голямо и определено мъжко (ММ е кръщаван на стари години). Дъщеря ми никога няма да го носи - но си го пазиме. Все пак е й на баща й .
. 
Аз може и бих го подарила, но как майка ми разполага с него? Това вече са изг****и, без извинение. И моята свекърва подари на кръщенето на внучка си, златното кръстче на сина си. Той (ММ) беше много изненадан - ама това мойто кръстче ли е? И тя доволно - да! Не знам каква е логиката на такъв подарък - да си спести личен подарък на внучката или да предаде семейна ценност. Само дето мъжа ми не беше попитан дали може да му подаряват подаръците. Ама карай - кръстчето е голямо и определено мъжко (ММ е кръщаван на стари години). Дъщеря ми никога няма да го носи - но си го пазиме. Все пак е й на баща й .
.