Sherifka ,все едно за нашето кръщене говориш 
Миналият месец беше ,та ми е още прясно 
Миналият месец беше ,та ми е още прясно - Публикувана: 2 септ. 2009, 14:03 ч.
- Последно мнение: 4 май 2017, 08:28 ч.
10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3
За да придобиете по-ясна представа за персоната с обиците, ще ви разкажа още една случка 
На погачата на чавето, която се прави на 40 дни, както всички знаете, се слагат парички в една кърпа, която се връзва и се слага някъде си.... не съм много наясно с традицията...
Някои хора казват, че се слагат монети, други /като нашата част от родата/, слагат и банкноти, а трети /сещайте се кои
/ - слагат една сребърна монета, защото на този ден трябвало нещата да са сребърни.
До тук - нищо лошо. НО! Когато си тръгва, си иска монетата, защото я била слагала всяка година в питката за Бъдни вечер...
И за да не си помислите, че съм толкова злопаметна /все пак са минали 8 години/, в своя защита ще кажа, че друг ме подсети за случката!
На погачата на чавето, която се прави на 40 дни, както всички знаете, се слагат парички в една кърпа, която се връзва и се слага някъде си.... не съм много наясно с традицията...
Някои хора казват, че се слагат монети, други /като нашата част от родата/, слагат и банкноти, а трети /сещайте се кои
/ - слагат една сребърна монета, защото на този ден трябвало нещата да са сребърни. До тук - нищо лошо. НО! Когато си тръгва, си иска монетата, защото я била слагала всяка година в питката за Бъдни вечер...
И за да не си помислите, че съм толкова злопаметна /все пак са минали 8 години/, в своя защита ще кажа, че друг ме подсети за случката!
Ох, не.......... 
- слагат една сребърна монета, защото на този ден трябвало нещата да са сребърни.
До тук - нищо лошо. НО! Когато си тръгва, си иска монетата, защото я била слагала всяка година в питката за Бъдни вечер...
До тук - нищо лошо. НО! Когато си тръгва, си иска монетата, защото я била слагала всяка година в питката за Бъдни вечер...
Хахаха, значи да съм доволна, че като родих, свекър ми донесе една сребърна монета за детето и не си я поиска обратно като си тръгваше
Иначе всички останали носеха цветя за мен и подаръци за детето. Но човекът решил да не се харчи явно.
На имения ни ден със свеки, нали е общ, се купува един букет
Иначе всички останали носеха цветя за мен и подаръци за детето. Но човекът решил да не се харчи явно.
На имения ни ден със свеки, нали е общ, се купува един букет
Хахаха, значи да съм доволна, че като родих, свекър ми донесе една сребърна монета за детето и не си я поиска обратно като си тръгваше
Иначе всички останали носеха цветя за мен и подаръци за детето. Но човекът решил да не се харчи явно.
На имения ни ден със свеки, нали е общ, се купува един букет
Иначе всички останали носеха цветя за мен и подаръци за детето. Но човекът решил да не се харчи явно.
На имения ни ден със свеки, нали е общ, се купува един букет
И аз да разкажа история с букети...
Ще ни изписват с бебето. Първо дете и първо внуче. Всички сме "като ударени с мокър парцел" и леко (или повече) неадекватни.
Топъл и слънчев съботен ден. Болницата планира тържествено общо изписване (с някакви ритуали) на всичките 4 бебета. И понеже е съботен ден, се събира значително множество от щастливи посрещачи за 4-те бебета - около 60-70 човека празнично облечени с големи букети.
Но... мама, тати и ММ закъсняват - по вина на моите родители. Аз съм спокойна, те са си такива, знам, че ще закъснеят най-много 1 час, за тях времето е относително. ММ още не ги познаваше добре и не е предполагал какво го чака. Още нямахме GSM. Разхождам се и спокойно разговарям с нашите посрещачи (те разбира се бяха на линия, липсват само главните действащи лица и колата, която трябва да ни прибере).
След 10-на минути акушерките обясняват на цялото множество, че забавянето е по вина на ММ, който липсва. Другите 3 рода започват да нервничат и .... свеки е най-споменаваната и най "желаната" жена (изразявам се по-деликатно). Вероятно това допълнително изнерви свеки.
Разбирам ги хората, искат да си вземат бебета - всички бяха първо дете. Никой не е длъжен да ни чака. Поради нажежената атмосфера, се върнах в отделението и го ударих на молба да изпишат останалите сладурчета със съответните ритуали, а ние да останем "на изчакване" и когато му дойде времето да ни изпишат без церемония. Речено-сторено.
Аз се връщам при родата. Тук се появява свеки с ръце на буквата "Ф". Изнесе ми лекция на тема "колко лош организатор си, къде е МЪЖЪТ ТИ, докога ще ме караш да чакам и т.н. ...". Чаках да приключи с нейния порой от думи, за да почна с моя и да й кажа, че щом бърза и има други планове, е свободна да си тръгне незабавно... Но явно "бурята в очите ми е била очевидна", защото преди да взема думата "двамата треньори" - приятелката ми и свекър ми - ни хванаха със свеки и ни избутаха в различни посоки. (умни хора, благодарна съм).
С около 50 минути закъснение се появява ММ - ухилен и щастлив (все пак е пристигнал, с нашите винаги е весело, те още търсят място да паркират). ММ ми дава голям красив букет.
Тук се появява свеки и започва да ми дърпа букета от ръцете, обяснявайки, че той НЕ е за мене, а за лекарката и акушерките. Знаех, че за тях, както си е редът, има и почерпка за здраве. Затова си държах здраво букета и отказвах да го върна. Така де, аз съм родила бебето. Дори и ММ да е сгрешил с подаряване на букета, ами заслужен си е. Всичко се развива за секунди. Но аз и свеки дърпаме големия красив букет от червени рози. И тук свекър ми си пробива път ... в ръцете си държи абсолютно същия голям и красив букет... за акушерките. Просто бащата и синът имаха еднакъв вкус за цветя и букети.
Ще ни изписват с бебето. Първо дете и първо внуче. Всички сме "като ударени с мокър парцел" и леко (или повече) неадекватни.
Топъл и слънчев съботен ден. Болницата планира тържествено общо изписване (с някакви ритуали) на всичките 4 бебета. И понеже е съботен ден, се събира значително множество от щастливи посрещачи за 4-те бебета - около 60-70 човека празнично облечени с големи букети.
Но... мама, тати и ММ закъсняват - по вина на моите родители. Аз съм спокойна, те са си такива, знам, че ще закъснеят най-много 1 час, за тях времето е относително. ММ още не ги познаваше добре и не е предполагал какво го чака. Още нямахме GSM. Разхождам се и спокойно разговарям с нашите посрещачи (те разбира се бяха на линия, липсват само главните действащи лица и колата, която трябва да ни прибере).
След 10-на минути акушерките обясняват на цялото множество, че забавянето е по вина на ММ, който липсва. Другите 3 рода започват да нервничат и .... свеки е най-споменаваната и най "желаната" жена (изразявам се по-деликатно
). Вероятно това допълнително изнерви свеки.Разбирам ги хората, искат да си вземат бебета - всички бяха първо дете. Никой не е длъжен да ни чака. Поради нажежената атмосфера, се върнах в отделението и го ударих на молба да изпишат останалите сладурчета със съответните ритуали, а ние да останем "на изчакване" и когато му дойде времето да ни изпишат без церемония. Речено-сторено.
Аз се връщам при родата. Тук се появява свеки с ръце на буквата "Ф". Изнесе ми лекция на тема "колко лош организатор си, къде е МЪЖЪТ ТИ, докога ще ме караш да чакам и т.н. ...". Чаках да приключи с нейния порой от думи, за да почна с моя и да й кажа, че щом бърза и има други планове, е свободна да си тръгне незабавно... Но явно "бурята в очите ми е била очевидна", защото преди да взема думата "двамата треньори" - приятелката ми и свекър ми - ни хванаха със свеки и ни избутаха в различни посоки. (умни хора, благодарна съм).
С около 50 минути закъснение се появява ММ - ухилен и щастлив (все пак е пристигнал, с нашите винаги е весело, те още търсят място да паркират). ММ ми дава голям красив букет.
Тук се появява свеки и започва да ми дърпа букета от ръцете, обяснявайки, че той НЕ е за мене, а за лекарката и акушерките. Знаех, че за тях, както си е редът, има и почерпка за здраве. Затова си държах здраво букета и отказвах да го върна. Така де, аз съм родила бебето. Дори и ММ да е сгрешил с подаряване на букета, ами заслужен си е. Всичко се развива за секунди. Но аз и свеки дърпаме големия красив букет от червени рози. И тук свекър ми си пробива път ... в ръцете си държи абсолютно същия голям и красив букет... за акушерките. Просто бащата и синът имаха еднакъв вкус за цветя и букети.
Ох, нападнаха ме едни спомени
Идват свекитата на гости. Посрещам ги подобаващо, с много храна, като съм предвидила, че ще остане и за следващия ден за обяд. Но всичко се опосква, до последната троха. На следващия ден съм планирала излизане с приятелки преди обяд и съответно нямам време за готвене. Свеки, надушила ситуацията, ме пресреща с ръце на кръста: "А ние какво ще ядем?" Размразявах едни пилешки бутчета и й ги дадох да ги опече, извинявайки се, че трябва да излизам. Тъпо ми стана. Иначе свеки у тях посреща с ядене, на втория ден води при сестра си и на третия ден самодоволно заявява: "Днес няма да готвя" ще кажеш, че се е скъсала...Манджите й все от прости по-прости. Имаше навика да ми кисне в кухнята и да ме гледа в ръцете какво правя, а после звъни на дъщеря си и сестра си с часове да обсъждат кое как съм правела. Е, излекувах я от този зловреден навик, като й намирах занимание всеки път, като ми се навърта в краката. Най-дразнещо беше като скръсти ръце и каже иронично: "Ха, ще седна аз да се мъча с това"
За свекър друг път ще разкажа, че той е по- дразнещ.
Идват свекитата на гости. Посрещам ги подобаващо, с много храна, като съм предвидила, че ще остане и за следващия ден за обяд. Но всичко се опосква, до последната троха. На следващия ден съм планирала излизане с приятелки преди обяд и съответно нямам време за готвене. Свеки, надушила ситуацията, ме пресреща с ръце на кръста: "А ние какво ще ядем?" Размразявах едни пилешки бутчета и й ги дадох да ги опече, извинявайки се, че трябва да излизам. Тъпо ми стана. Иначе свеки у тях посреща с ядене, на втория ден води при сестра си и на третия ден самодоволно заявява: "Днес няма да готвя" ще кажеш, че се е скъсала...Манджите й все от прости по-прости. Имаше навика да ми кисне в кухнята и да ме гледа в ръцете какво правя, а после звъни на дъщеря си и сестра си с часове да обсъждат кое как съм правела. Е, излекувах я от този зловреден навик, като й намирах занимание всеки път, като ми се навърта в краката. Най-дразнещо беше като скръсти ръце и каже иронично: "Ха, ще седна аз да се мъча с това"
За свекър друг път ще разкажа, че той е по- дразнещ.
На следващия ден съм планирала излизане с приятелки преди обяд и съответно нямам време за готвене. Свеки, надушила ситуацията, ме пресреща с ръце на кръста: "А ние какво ще ядем?" Размразявах едни пилешки бутчета и й ги дадох да ги опече, извинявайки се, че трябва да излизам. Тъпо ми стана. Иначе свеки у тях посреща с ядене, на втория ден води при сестра си и на третия ден самодоволно заявява: "Днес няма да готвя" ще кажеш, че се е скъсала...
Добре де, що не слушате по-възрастните? Така ще си спестите много проблеми.
Ето, показала ти е жената какво се прави в такива ситуации. Толкова ли не можа и ти да скръстиш ръце на кръста и да заявиш: "Днес няма да готвя!"? Ясно е, че сестра нямаш - да ги нахрани, ама поне това можеш спокойно да направиш. Пък а дано се усети...
Никога не съм носила треперушки. Майка ми ги мразеше от дъното на душата си и не ме е карала да ги нося.
По повод подаръците със сантиментална стойност, мен много повече би ме зарадвала сребърна монета, подарена ми на изписването, от "материален подарък". Майка ми подари на съпруга ми пръстен, който е принадлежал на рода на баща и. Не зная колко поколения мъже са го притежавали, но доста. Сега е само със сантиментална стойност. Аз имам доста саморъчно изработени неща от жените в рода ми, също от доста поколения назад във времето. И златни бижута имам, също със сантиментална стойност. Те са за спомен, а не за ползване. Сигурно съм по-сантиментална, но такива подаръци ме трогват повече от материални неща.
По повод подаръците със сантиментална стойност, мен много повече би ме зарадвала сребърна монета, подарена ми на изписването, от "материален подарък". Майка ми подари на съпруга ми пръстен, който е принадлежал на рода на баща и. Не зная колко поколения мъже са го притежавали, но доста. Сега е само със сантиментална стойност. Аз имам доста саморъчно изработени неща от жените в рода ми, също от доста поколения назад във времето. И златни бижута имам, също със сантиментална стойност. Те са за спомен, а не за ползване. Сигурно съм по-сантиментална, но такива подаръци ме трогват повече от материални неща.
Добре де, що не слушате по-възрастните? Така ще си спестите много проблеми.
Ето, показала ти е жената какво се прави в такива ситуации. Толкова ли не можа и ти да скръстиш ръце на кръста и да заявиш: "Днес няма да готвя!"? Ясно е, че сестра нямаш - да ги нахрани, ама поне това можеш спокойно да направиш. Пък а дано се усети...
Ето, показала ти е жената какво се прави в такива ситуации. Толкова ли не можа и ти да скръстиш ръце на кръста и да заявиш: "Днес няма да готвя!"? Ясно е, че сестра нямаш - да ги нахрани, ама поне това можеш спокойно да направиш. Пък а дано се усети...
Пак по темата ядене, този път от свекъра (той самият е един бисер). Детето е злоядо или по-точно във фаза на зъбоникнене и в период на неядене (сукане на корем). Аз още с килограмите от бременността. Той: Е, детето не прилича на теб по апетита (и се хили, все едно кой знае какво остроумие е казал). Или пък сериозно: Това дете как да наддаде килограми, като не го храниш. Аз: Но аз току що го накърмих. Той: Е как да наддаде килограми, като не яде ( сърдит). Зачи, ако не е пържоли, не е ядене. За моите килограми имаше пак едно супер нетактично изказване, та се оплаках на ММ и той му сви сърмите.
като спреш да кърмиш, ще сваляш килограми. Свекър ти не е бисер, а груб да ти прави коментари на килограмите след раждане