Публикувана: 2 септ. 2009, 14:03 ч.
Последно мнение: 4 май 2017, 08:28 ч.

10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

720 313
3 345
1

# 2 385 13 апр. 2016, 21:05 ч.

Мнения: 4 304

Баба ми не хапваше нищо домашно докато не си раздаде. Става въпрос за плодове или зеленчуци.
Живеехме на село, но после и в града, ако е от лозето нещо, пак същата история.
Сигурна съм, че нищо на никого няма да се случи. Имам пред очите си хора изхранили децата си по този начин.
Аз, ако реша нещо да подам, обикновено не казвам нищо, просто така ги черпя уж. На себе си казвам наум каквото трябва.

# 2 386 13 апр. 2016, 21:22 ч.

при късмета
Мнения: 26 738

Аз нямам проблем да хапна, или да дам на детето нещо донесено или дадено за задушница. За суеверна, не съм суеверна.
Обаче не мога да си обясня отвратителния обичай да се раздава храна и да се яде на самите гробища. Не е от суеверие, но там не е място да се храниш и да разнасяш храна. Цветя и свещи смятам за достатъчни.
Иначе съсед като звънне на вратата да раздаде за задушница, няма проблем да го взема.

# 2 387 13 апр. 2016, 21:54 ч.

Мнения: 5 593

Яденето на гробището и аз не го приемам, но раздаването там има друг смисъл- че раздаденото ще стигне до мъртвите. По нашия край се казва, че " там е видовно"/ т.е. мъртвият ще види и докосне храната/. Църквата препоръчва да се раздава питка и варено жито.

# 2 388 13 апр. 2016, 23:02 ч.

при късмета
Мнения: 26 738

Тук на задушница е пълно с храна, оставена по гробовете.
А и на погребение се слага понякога храна на гроба, отделно от това, което се раздава, аз и това не приемам. Това за раздаване в последно време си е пакетирано за всеки човек.
В София, най-голямото гробище, граничи с католическото. То е доста по-малко, но като застанеш м/у двете разликата е огромна. От едната страна на оградата е разхвърляна храна на всякъде, събрала глутници кучета и цигани, а от другата е подредено, чисто и има само цветя.
Нашите традиции при погребение ги няма май никъде другаде. На кого е хрумнала нуждата да се яде на гробища?

# 2 389 13 апр. 2016, 23:03 ч.

Мнения: 14 158

Самото приготвяне на храната и яденето намаляват стреса, карат те да се занимаваш с ежедневни, нормални неща, затова се прави.

# 2 390 14 апр. 2016, 00:11 ч.

Мнения: 2 846

Намаляват стреса, хубаво, на някои. Мен тези излишни простотии и натоварвания да правиш храна, докато ти се къса душата, са ме докарвали до лудост. Аз нито съм суеверна, нито ме е страх да ям такава храна, както се опитаха да вменят някои мнения,нито съм религиозна обаче и просто за мен това са обичаи, които не приемам. Който си ги прави със замисъл, да си ги почита. Ако да носиш храна на гробището, ти дава утеха, разбира се, носи. Но за мен не е ок да ям и не ям. Погребал си някого, не можеш да гледаш от сълзи, а на гробището ти се дава питка да ядеш - непосилно е за мен. И, да, само при нас го има това подаване и това оставяне, ядене на гробищата и масов обяд на цигани по гробовете за Задушница.

# 2 391 14 апр. 2016, 00:24 ч.

Мнения: X

Не съм в час с християнските погребения, знам какъв празник е Задушница, но ме изумихте, че на този ден се прави нещо като пикник на самите гробища. Мислех си, че просто се раздава храна на улицата пред блока или къщата, където живеят близките на починалия. Поне ние така правим. А при нас има един ритуал, когато се върнеш от гробищата след погребението да започнеш да чистиш и переш цялата къща, дори се боядисват стени, защото се смята, че когато душата напуска тялото всичко около него става в невидима кръв и заради това се пере и боядисва Rolling Eyes

# 2 392 14 апр. 2016, 00:53 ч.

София
Мнения: 9 850

Да не обърках темата? Мислех, че е за евъргрийни, пък гледам Задушница, гробища, подавки???

# 2 393 14 апр. 2016, 01:02 ч.

Мнения: 11 609

При нас не оставяме храна на самия гроб именно заради животните - за да не ровят по гроба. На хора даваме. Баба казва, че на непознати да подадеш е по-добре, отколкото на познати. И че не е добре да се връща вкъщи храна, трябвало да се раздаде. Но може при вас да не е така.

# 2 394 14 апр. 2016, 23:54 ч.

Мнения: 1 972

Аз съм снаха на поп. Задушница ми беше хубав ден Wink

Познайте защо Crazy

# 2 395 15 апр. 2016, 08:46 ч.

Мнения: 4 712

Цитат на: Kristinnnnn в чт, 14 апр 2016, 23:54

Аз съм снаха на поп. Задушница ми беше хубав ден Wink

Познайте защо Crazy

# 2 396 15 апр. 2016, 13:10 ч.

Варна
Мнения: 7 149

Цитат на: Scarlet~ в пт, 15 апр 2016, 08:46

Цитат на: Kristinnnnn в чт, 14 апр 2016, 23:54

Аз съм снаха на поп. Задушница ми беше хубав ден Wink

Познайте защо Crazy

Ами то си има лаф народа по този повод... "Наял се като попско дете по Задушница". В твоя случай, "като попска снаха по Задушница"... hahaha

# 2 397 21 апр. 2016, 16:08 ч.

Мнения: 3 326

Аз също не мога да ям храна на гробищата или донесена от там. Знам, че е глупаво, но ... не мога! Най-тъжните и мъчителни моменти са ми от такива мероприятия и не мога да си помисля да преглътна и залък. Нещо като водата, която поема енергийното поле си го представям. Но пък по нашия край има една гозба, която е традиционна за такива случаи и аз ... умирам за нея. Така съм си я кръстила - Гробищарската манджа. Постна е - картофи, ориз и подправки. Нещо обаче, аз не мога да я докарам, вероятно защото там всичко /без ориза, разбира се/ е от градината. Съвсем друг вкус има. Когато тръгнем на гости на леля ми, тя все ме пита какво да сготви, а аз все и казвам - Гробищарската манджа. Тя пък мисли, че съм най-лесната гостенка. Както и да е.
Моята свекърва не е лоша, през годините на приливи и отливи сме оцелели някак взаимно. Знам, че не ме долюбва, но откакто се появи кандидат снаха за девер ми, станахме почти най-добри приятелки. Споделя ми най-дълбоките си чувства /неприязнени, естествено/ към момичето, непрекъснато ми се обажда да "си поприказваме", въобще ... мечта, която закъсня с ...найсе години. Представям си как е злословила по мой адрес и ми е страшно неприятна тази ситуация, но пък за радост на мъжът ми най-после заровихме томахавката и ми е жал да му разбивам мечтите. Въобще не може и вълкът сит и агнето цяло!