Върна ме в най-вълшебните ми времена - баба ми имаше много красиви мебели. Шкафът, в който бях влюбена - с едни малки чекмеджета,с халкички залепени на устата на някакви тайнствени същества, шкафове пълни със "съкровища" -мощи на разни светцив кадифени ковчежета, музикална кутия с балерини и пак с чекмедженца, които се отключваха с отделно ключе и балерините танцуваха на различна музика, витрината с чайника, чашите и чинийките за сладки с много красиво нарисувани цветя по тях, на вътре юзчетата на дядо ми и едни малки като кукленски чаши за ликьор . Масичката беше със същите чекмеджета и същите извити метални крачета, библиотеката, която имаше тайници... - цял приказен свят за мен, който умирах да изследвам. Много бих искала тези неща да са още с мен, всъщност прекрасно биха си паснали с вкуса ми...но ги няма вече 

Хич не съм романтична, значи. 

Препоръчани теми