Да се намесвам ли?

Ненамесата е хубав прицип, но не и при фрапантни неща. По същият начин може да оставим някой да убие друг, защото това е тяхна работа. Все пак става дума за дете, вярно че преценката дали това е сериозно или не поведение е субективна, но мисля че ти най-добре ще прецениш дали не си струва да се намесиш, ако това ще допринесе за благото на едно невинно дете. За мен също както е описан случаят е псих. и физ.тормоз.

Докато четох поста на Киара направо ми се насълзиха очите за горкото детенце.То ще се травмира за цял живот,как може да го бие,защото не яде,чудя се
Вярно че и тя си знае какво и е но да го бие.
Ох незнам.
В крайна сметка всеки си знае как да си гледа детето!

знаете ли колко народ си мисли за вас, че си тормозите децата... сто тояги на чужд гръб нали знаете... недейте да бъдете толкова крайни.

Нека да извъртя малко темата

Ами това си е тормоз. В смисъл детето тормози майка си. Защо не иска да яде? 

Аз съм тормозила майка ми така като малка. Сега синът ми тормози мен.
 


Ще ви кажа какво става.
-Не ми се яде повече. О, ама аз не обичам това.
След половин час на улицата:
-Уа, гладен съм, лошо ми е.
Да ама аз съм излязла без пари, които и без това не са много. Ако пък съм взела сандвич следва "ама искам друго" и хленчът продължава.

Дали майката бие за удоволствие?

И наистина установих, че доста често децата си играят с нас. И повечето от нас предпочитат да използват закани.

Нека повече майки на злояди деца да дадат мнение.
Защото второто дете не е злоядо и усещам много добре разликата.

dete_viara, абсолютно, и моето дете ме тормози. Пример:

-Маменце, айде да вечеряш.
-Не съм гладна, може само злънчо
-Моля те, слънце, зрънчото не е за вечеря, хапни малко супа, моля те
-Тогава нищо няма да ям.
И така 15 минути.
Аз се отказвам, след половин час обаче:
-Теодора, лягаме да спим
-Ооооо ама аз нищо не съм яла (тръшкане и сълзи.)
И не е ли за бой? Отива да ляга гладна, тва е положението.

Ами,
почва се един рев
седи в леглото и реве

отиваме в кухнята режа филия хляб и яде така, сух хляба

Прочетох случката два пъти и установих, че:
1.В действителност майката не е пребила детето през разказвача, само го е заплашвала
2.Разказвачът е разбрал от трето лице (което кой знае от кого е подочуло  ), че майката редовно пребивала детето.

При подобна ситуация моят съвет е да не се намесваш. Тя е майка и тя най-добре може да прецени какво е добро за нейното дете. Само човек, който няма злоядо дете може да се върже на "истеричните крясъци" от сорта"яж, че ще те пребия" и т.н. Когато храня сина ми(напоследък много злояд), репертоарът ми се простира от заплахите "ей сега ще играят големите шамари по дупето, ама големите..." (които разбира се никога не се превръщат в реалност), до умолителното "айде, бе ,маме, айде още малко...". Ей така, някой съсет ще разправя, че тая над, под или до него редовно си пребива детето  . Айде, аз пак съм добре, защото успявам по някакъв начин да излъжа мъника, ама една приятелка-мама в чудо се е видяла жената. И крещи, и вика и гладно го беше оставила (4 дена нищо не беше яло това дете   докато не го натъпка насила), ами ще го тъпче ... щото е над 2г., а е с пъти по-леко от синът ми и почне ли болнавия сезон, винаги е болно...
И веднага ти казвам, защо е отишла на саме с детето, не да го бие  , просто, когато са на саме, мъничетата по-малко се лигавят, намаляват тръшканията, плюенето и другите магарии, щото няма публика...
Друг е въпросът, ако наистина го бие пред теб, в такъв случай и аз бих се намесила, при това остро.

Аз бих се намесила. Да ме прощава по-голяма част от аудиторията, но да заплашваш дете с физическа разправа не е нормално. А и обикновено, който заплашва - посяга, иначе заплахите не биха имали ефект.
Като малка редовно бях бита, защото не исках нещо да ям.
Изяждах го и след това повръщах Майка ми вдигна ръце и се отказа.
И моето дете е злоядо, но аз предпичитам да го наричам капризно Като не иска да яде, не настоявам. Понякога лапва само една лъжичка, която плюе. Предлага нещо друго, ако и него не ще

А че децата искали зрънчовци и др. такива - ами някой ги е научил това да ядат.
И аз предпочитам шоколад пред манджа

Както и да го мисля, да навираш лъжицата и да заплашваш с бой  плачещо дете -жената има нужда от помощ  
Живеем в 21 век и дори и в България има добри специалисти, които биха могли да помогнат в подобни ситуации.

Нийке, първо, ако всеки път след като заплашвам, изпълнявам заплахите си, хората около мен нямаше да са живи. Нали знаеш, кучетата дет лаят не хапят.
Второ - никого не съм учила да яде зрънчо, но все пак моето дете е на почти 5 и е доста по-хитро от преди.
Сигурно и за теб хората си мислят, че ти трябва помощ понякога, и за мен, и за всяка майка по принцип, то си е диагноза.....

Внимателно прочетох мненията ви.
Имате много въпрос на които ще се опитам да отговоря. Да не прощава някой ако забравя неговия въпрос.
Първяо, детето е на 4 г.
Вярно е че лично не съм я виждала да удря детето, но тя сама ми е признавала че пребива детето ото бой. Не е само подочуто  По принцип детето събота и неделя си е в къщи. Майката ми е казвала че не може да я издържа дъщеря си като и се мота в краката и и задава глупави въпроси или не иска да направи нещо. Не и издържали нервите и почти винаги детето е пребивано! Самата майка си го признава!!!!!
А що се отнася до това аз лично да стана свидетел...... никога няма да стане защото сме на обществено място и тя (майата) няма да смее да си развали ренумето..... Малко е сложно да се обясни но.....

Имаше идея да действам чрез бащата. Добра идея но като съм гледала неговото отношение.... нещо не ми вдъхва доверие Ще ви кажа защо. Един ден детето като по чудо ядеше, с моите деца само. дойдоха майка му и баща му и тя милата само като ги видя и изпусна ..... нещо ото храната в/у себе си. Бащата каза следното: "Е, хубава работа. Я се погледни какво правиш! Дори не можеш да ядеш като хората! Не стига че не искаш да ядеш ами и незнаеш как да ядеш! Овца такава!" И детето с натъжени очи остави вилицата на масата.

Де да знам цялата тая работа и това семейство нещо ми се струват сбъркани. За съжаление детето си пати 

Наблюдавала съм в очудване и друго нещо. Бащата сяда на масата. Майката яде и детето седи. Бащата пита какво има за ядене и сяда. Майката става и започва да му прислугва буквално!!!! Да поясня, че това не е в тях а в ресторант!

Веднъж когато моите деца нещо не искаха да си доядат храната въпросното дете каза: " аууу, трябва да ядете че ако баща ми ви види много ще се ядоса! А, той е много страшен като е ядосан!"

Има и майки които защитават насилието. Прави сте за себе си. Има моменти когато детето си го заслужава! Само че ми се струва че детенцето за което пиша не е като вашите деца. Него го тормозят за всяко нещо - буквално. То, милото като ме види и тича при мене. А ако ние сядаме да се храниме, тя веднага идва да седи при нас и бяга от родителите си. КОгато яде с нас сама наистина се храни - малко но е нещо все пак. Като види родителите си и някак си спира да яде 

Аз даже и казах на майката че по този начин детето и да е гладно няма да си каже от страх че ще и напълнят чинията и ще я насилят да яде.

И аз съм на мнение, че подобно насилствено хранене води само до заболявания след време. И те идват точно от психиката!

Имаше и въпрос какво мисля да направя.
Ами незнам! За това питам вас, да предложите нещо.
Уважавам правото на майката да възпитава както сметне за добре, но това ми се струва прекалено. А и колкото и да и говоря......е, поне мога да опитам да говоря с нея. Дано има ефект.
Умишлено и казах да гледа филма "Чарли и шоколадената фабрика". Там нали има сцена в която показват как собственика на фабриката е насилван от баща си - да не яде шоколад! И колко страго са го възпитавали и съответно това се е отразило на психиката му като възрастен.....
Дано е вникнала толкова дълбоко и да си е направила изводите Само че..... те такива хора май не се усещат

Niike, така мислиш сега, защото детето ти е малко... . Чакай да видиш като порастне и навлезе примерно в "ужасните две". Тогава ще ти иде да си удряш главата в стената. Честно! Моята едва сега на коло 2,5 г. започна да се култивира така да се каже. Но за около половин година ми стопи лагерите и ме изкарваше извън нерви дни наред. Тогава ти иде не знам какво да го направиш и заплахите са най-малкото нещо...
Към Киара - поддържам мнението си, че не бих се намесила. Ако ми поискат мнението - тогава да, но иначе не! Напълно възможно е детето наистина да е травмирано, което е много жалко, обаче дори и да се намесиш няма да постигнеш, ще си развалиш отношението с въпросните хора и детето пак ще си остане травмирано.

Деликатно намесване: дай съвет на майката, да заведе детенце на психолог. Просто се направи, че напълно я разбираш за това как се тормози и колко й е трудно с неядящото дете. КАжи й да го заведе на психолог, и сигурна съм ( ако попаднат на добър такъв) той ще открие кой по-точно има нужда от лечение. Поне на мен така ми изглеждат нещата. Явно тази майка, никога, ама никога не би могла да допусне, че грешката и вината е в нея. За нея си е права ( освен ако не го прави, само за да се доказва, от комплекси или нешо такова). Книги да чете - също е варянт - "Мъдрата обич" е много подходяща. Ако можеш пак й предложи с предтекст, че има съвети как да се справим със злоядите деца, пък дано да схвнае идеята.
Ох, не знам, но ме боли за тези дечица - после стават болни и физически и психически, буквално и дори не знаят защо !

Също мисля, че по скоро майката е за помощ, но за съжаление от това страда детето. Така както я описваш нищо не би я спряло. Макар, че ... някой спомена бащата на детето. Единственият начин е да се разбере неговото мнение по въпроса и ако е против този метод да се оправя той.
Аз си имам близнаци на 2г. и 2м. Няколко пъти съм писала тук за Георг, за това че не яде. До 2 годишен ядеше САМО адаптирано мляко. До към годинката му предлагах всеки път от това което давам на сестра му, която си е нормално хранещо се дете. После се отказах и спрях да предлагам, разчитайки, че като гледа от сестра си ще поиска и той един ден. ТЦ! Една година нищо. Давах си адаптираното. Освен, че ядеше само мляко, често пропускаше хранения.
Около 2г. един ден взе, че поиска супа    Дадох му без никакъв коментар, сякаш е най-нормалното нещо. И после започна да иска всеки ден. Сега продължава да е мнооого капризен, ама такъв си е човека, не е длъжен да харесва всичко, всеки си има вкус. Просто неговия по-беден 
Никога не ми е минавало през ума да му натикам в устата каквото и да било. Аз мразя фрикасе и ако някой ми го натика в устата тежко му. Та не виждам защо да причинявам на детето си нещо което не искам да се случва на мен.
Много пъти съм била критикувана във форума от хора които не ме познават, че детето ми е злоядо защото аз съм го направила такова.  Напротив, мисля че бях много либерална и съм възнаградена за търпението си. Той прояде далеч преди очакваното от мен време.
Абе хора, давайте на децата да ядат каквото обичат! Ама не и зрънчо де 

kiara, знам че не си в България, за това не съм съвсем сигурна, как би могло да се помогне в тази ситуация .
 В случая проблемът не е толкова, в желанието на детето да яде, а в невъзможността на майката да се справи с определени проблеми, които рефлектират в отношение към нейното дете.
 Свекърва ми, която е начална учителка, имаше подобен случай в нейния клас, даже бях пускала тема в дир-а, по този проблем(преди да спре да ми възприема регистрацията, но това е съвсем друга тема). Майката беше прекалено нервна, укротяваше си нервите, буквално върху сина си...., нещата в действителност, бяха доста сериозни, не ми се пише пак целия случай, темата не е какво правят някои с децата си, а как да помогнем. В този случай намесата на училищния психолог и информирането на Агенцията за защита на децата, дадоха добър резултата. Майката след дълго убеждаване се съгласи, да участва в терапия, заедно с детето и до края на учебната година имаше видими резултати.
  Така че моят съвет е да потърсиш, първо социалните служби в страната, в която си или поне да провериш до колко адекватно могат да се отнесат, към такъв проблем, проучи изцяло въпросът, как стоят нещата  при вас, за деца подложени на домашно насилие, темата е безкрайно деликатна и не би могла в никакъв случай да действаш директно.
  Друга идея е, ако при вас има курсове или терапия за родители, подложени на напрежение или просто образователни, да навиеш майката, да се запишете заедно, това също може да помогне.
 На мен нещата определено ми звучат сериозно .

Страшно съм благодарна на всички че се замислихте така сериозно над въпроса. Има много добри отговори и мога да кажа че всеки ми помогна с по нещо.
Някак си сега съм по-спокойна че няма какво да направя по въпроса. Не че това ми помага да не съжелявам детето де....

Да ви кажа аз как реших частично и от далече проблема. Казах на майката за водораслите които давам всеки ден на децата. Има за отваряне на апетита. Помолих я да опита. Все пак няма какво да губи- само би помогнала на детето да яде и да успокои себе си  За щастие след доста мислене тя се съгласи да пробва. За сега давам на детето и от нашите водорасли докато пристигне тяхната поръчка. Намислила съм един номер. Искам ако мога да я накарам да пие и тя от продуктите - ще и успокоят нервите и така няма да е толкова агресивна 

За курсове и други подобни специализирани помощи и дума не може да става  Аз съм категорично ЗА това, но тя едва ли ще се съгласи. Тя е от така наречения елит тук и не би се "унижила" да потърси професионална помощ. 

Това ме навежда на една друга мисъл че май повечето потърпевши деца са от "елитните" среди на уж заможни и по-умни родители  Не искам да убидя никой само това ми хрумна като идея от доста  лични наблюдения.

Стискайте палци да подейства скритата ми терапия