Публикувана: 6 септ. 2009, 17:49 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2009, 15:47 ч.

Боят като възпитателно средство

16 453
270
1

Гост

1
...
14
15
16
...
19
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението за използването на физическо наказание като дисциплинарен метод, възпитателно средство и начин на отглеждане на деца?
Какви са някои алтернативни методи за възпитание, които се предлагат?
Какво е мнението за използването на физическо наказание в критични ситуации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението за използването на физическо наказание като дисциплинарен метод, възпитателно средство и начин на отглеждане на деца?
  
  Мненията относно използването на физическо наказание върху децата са разделени. Някои хора вярват, че то може да бъде полезен инструмент за установяване на авторитет и изграждане на дисциплина. Други обаче смятат, че това не е ефективен метод за възпитание и може да навреди както на отношенията с детето, така и на неговото психическо развитие.
- Какви са някои алтернативни методи за възпитание, които се предлагат?
  
  Сред предложените алтернативни методи за възпитание са комуникацията с детето, установяването на ясни граници и правила, използването на примери и игри за обяснение на опасностите. Освен това е важно да проявявате търпение, любов и повторение на обясненията, когато детето не реагира веднага.
- Какво е мнението за използването на физическо наказание в критични ситуации?
  
  Въпреки че физическото наказание често се разглежда негативно като метод за дисциплиниране, някои хора вярват, че в извънредни ситуации, когато детето е изложено на опасност, то може да се използва внимателно и без да се унижава детето. Те подчертават значението на установяването на ясни граници и правила и предупреждаването преди прилагането на физическо наказание.
- Какво е мнението на форума относно физическото наказание на деца?
- Какви са аргументите в полза на физическото наказание и какви са аргументите срещу използването му при дисциплиниране на децата?

# 210 1 окт. 2009, 13:40 ч.

Мнения: 5 940

Тогава думите да се сменят, опитите за внушение да тръгнат в друга посока. Всеки знае какво най-много влияе на детето му, какъв тип послания да търси. Защо е необходим бой - той крайна точка на възможните варианти ли е или просто този, който ни хрумва след най-малко напъни, заради заложени обществени и лични модели?
Judy, ти знаеш, че когато при Иво имаше проблем го дискутирах с теб, много търсех решения, ти сподели как си преодолявала подобни с твоите деца, при него тези бяха изпробвани, не работеха. Намерих след едноседмично лутане начин за въздействие, просто сглобих картинката и изведнъж разбрах какво ще повлияе.

Последна редакция: чт, 01 окт 2009, 13:48 от valerie

# 211 1 окт. 2009, 13:46 ч.

Мнения: 24 467

Сменят се думите, начините, всичко. Сменят се. И аз го правя, правят го и останалите, установили на свой гръб, че ако на Х му влияе нещо, то за У това същото е напълно безполезно или ако на Х днес влияе едно, то след 2-3 години то вече не му оказва влияние и въобще трудно се намира нещо, което да повлие в желаната насока и поставените житейски срокове и условия.
Всеки си знае кое какви напъни му коства и дали си струва да губи безплодно време в още и още приказки в дадена ситуация, която изисква по- експедитивно разрешение или някакво компромисно такова, защото участниците не са само аз и детето.

# 212 1 окт. 2009, 14:14 ч.

Мнения: 4 554

Цитат на: Judy в чт, 01 окт 2009, 13:28

"За най-малкия се сещам, че искаше да унищожава цветята ми и след като му стана безпощадно ясно, че това е абсолютно неприемливо, се тръшна на земята и започна да реве неудържимо.Е, аз не го ударих. "

С други думи детето не е било ударено, защото е искало да пипа цветята, а защото се е разревало, след като е разбрало, че няма да се добере до тях. Извинявам се, но продължавам да не смятам за много добра идея да набиеш дете, заради това, че плаче. Вярно, че всеки си има различен праг на нервност, но плаченето не ми се струва поведение, което да застрашава нечия сигурност, нито пък нещо толкова неприемливо за едногодишно дете, че да заслужава шамари.

Последна редакция: чт, 01 окт 2009, 14:33 от Ескарина

# 213 1 окт. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 24 467

Случката бе обсъдена в светлината на въпроса дали това било първото действие на авторката на цитата и защо почвала точно с това. Оказва се, че не е. За възраст на детето- не прочетох добре, може и да има указания, аз не намерих.

Цитат на: valerie в чт, 01 окт 2009, 13:25

Да разбирам ли, че първо трябва бой, а после обяснения? ...

Съвсем отделен е въпросът дали и кога е правилно, а по този въпрос- какво на мен ми се струва за уместно може да няма нищо общо с това, което се струва за уместно на някой друг, поради което и не коментирам дали го намирам за правилно или погрешно. Вече писах по този въпрос генерално- не се наемам да обсъждам коя майка защо е проявила в дадена ситуация конкретно поведение към детето си, още по- малко правилно ли е това. Освен ако не става въпрос за истински тормоз или пълно безхаберие. Пиша аз какво намирам за нормално при едното и при другото ми дете /защото са безкрайно различни/.

# 214 1 окт. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 5 940

Върнах се пак към цитата, Ескарина чете най-задълбочено. Вълнува ме какво значи и "безпощадно ясно" за дете на годинка?

# 215 1 окт. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 24 467

Да не изпадаме в излишни спорове- аз отговорих на конкретен въпрос /цитирах точно на кой/ с мотиви от обсъждания цитат /също цитирани/.
По необсъдени от мен в тази връзка други проблеми отношение не съм взела. Нека не изкривяваме нещата.

# 216 1 окт. 2009, 15:03 ч.

София
Мнения: 339

Явно повечето от вас са с малки деца. Струва ми се обаче, че пекалено се вживявате в темата. Едва ли има кой знае какъв проблем да пошляпнеш дупето на късащото ти нервите отроче във възрастта на ината (3-4 годишно), когато си изчерпал всички познати ти методи на въздействие. С ужас си припомням тази възраст на моето дете и колко нерви ми е коствало преминаването през нея.
По-сериозен е проблемът при по-големите, особено в зората на пубертета. Там вече пошляпването е АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМО. И коства също толкова нерви.
Понякога думите и наказанията могат да са по-жестоки от шляпването. Абсолютно изключвам от коментарите си боят като каквото и да е средство.

P.S. Моите родители са били строги с мен и брат ми. Бой никога не е имало. Но помня и до днес една плесница от баща ми, която беше предизвикана от мое целодневно запиляване - просто бяха в прединфарктно състояние. Бях първи клас и не помня какво са ми казали, а плесницата.

# 217 1 окт. 2009, 15:08 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Ескарина в чт, 01 окт 2009, 14:14

Ох, вече започвам да се чувствам като преподавател в помощно училище, извинете за неприятната аналогия.

Не, детето не беше ударено, защото се е разплакало. Беше ударено, защото се тръшна атрактивно и шумно на пода пред очите на останалите две, едното от които ми беше в ръцете, и започна неистово да крещи в изблик на бурно неодобрение и да реве диво. Той тогава беше току-що проходил, някъде на около година е бил. Сега бях ли буквално, детайлно и кристално ясна??? Дори и да се беше тръшнал без присъствието на другите две деца, дори и да не беше лош пример за тях, дори и да не се налагаше в този момент да държа в ръце 3-годишно друго дете, дори и да стоях и да броях розовите облаци в този момент, отново бих счела подобен изблик за недопустим и грозен. И пак би последвала санкция. Това го споменавам, за да не ме зариете с допълнителни въпроси и несъстоятелни тълкувания, както и с лични предпочитания за развитие на ситуацията, броя деца, температурата на околната среда, броя на саксиите и т.н. И пак не сте ме чели, подозирам, защото обясних някъде назад виждането си за шамарите, от което не следва ли да предполага, че шамари не са влизали в употреба? Да бъда и аз буквалист тогава. Wink

Цитат на: valerie в чт, 01 окт 2009, 14:29

Значи, че му стана съвсем, напълно и безусловно ясно, че няма да допусна да рови и къса цветята. И понеже подозирам, че пак ще възникнат безсмислени въпроси, веднага да уточня - не чрез сопи и тояги, а чрез така прехваленото от вас обяснение, многократно отстраняване, че дори и чрез коштунственото, предполагам според вас, повишаване на тон. Но вече започвам да разбирам защо при мен с обяснения не се е получавало абсолютно всичко. Като виждам тук колко успявам да обясня на възрастни, разумни и мислещи жени и колко те разбират, какво ли се учудвам за децата. Те пак много ме разбират, защото съм ги удряла доволно рядко. Ако разбираха колкото пишещите тук би било много потискащо за тях и много разочароващо за мен. Laughing

Последна редакция: чт, 01 окт 2009, 15:19 от dara

# 218 1 окт. 2009, 15:56 ч.

Мнения: 463

Прочетох /почти/ цялата дискусия и съм силно впечатлена от интелигентния и забавен начин по който Крейзи чик защитава схващанията си. Наистина богатия речник и добър стил на изразяване често могат да направят една доста спорна позиция привлекателна. Аз познавам майка, която практикува този начин да отглеждане на децата си - две момчета. Тя веднага и в зародиш ликвидира всяка проява на недопустимо поведение - за обидна, а в случая и леко мръсна дума от едното към другото дете тя моментално и с отработено движение го удари силно през устата. Хич не се съмнявам, че момчето няма да я повтори никога.
Аз самата имам само едно дете, малко е още и затова няма да давам акъл на тези, които трябва да се справят едновременно с две, че и повече. Само още едно нещо искам да кажа - моите родители не са ни били никога, и двете със сестра ми много се гордеехме с това, когато бяхме малки. Съпругът ми е бил бит като дете, по негови думи доста, и до ден днешен обвинява майка си. Знам, че понякога има едно наум и за малката, когато я оставяме на баба й - и няколко пъти и е казвал в никакъв случаи да не я пляска. Бабата е интелигентна жена, музикантка, говореща няколко езика, в никакъв случай не говорим за човек с първосигнални реакции, а напротив, за такъв, който съзнателно е пердашил децата си с чехъла и други подръчни оръдия, за да станат хора. Враждебността, която мъжът ми изпитва към нея и досега заслужава отделна тема. Не ща да съм такава за детето си след години.

# 219 1 окт. 2009, 16:01 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Извинявай, но как се наместват заедно "интелигентна жена" и "пердашене с чехъл и други подръчни оръдия"?

# 220 1 окт. 2009, 16:21 ч.

Мнения: 463

Еми ей на, наместват се, други времена, други нрави. Всъщност то интелекта тука не липсва, това са похвати на възпитанието, които идат да покажат, че строгото такова, съчетано и с тупане, когато е нужно ще направи от детето човек, който знае как да се държи, с високи морални критерии, приспособимост в обществото, никакви лигавщини и глезотии - тоест точно това, дето го е постигнала и Крейзи чик. По отношение на нашата баба и двете и деца са наистина такива, само дето си спомнят детството си по-скоро като гадно.

# 221 1 окт. 2009, 17:14 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: iris06 в чт, 01 окт 2009, 16:21

... точно това, дето го е постигнала и Крейзи чик.

Още нищо не съм постигнала. Това ще стане ясно след не по-рано от 20-30 години. Опасявам се, че с постингите си провокирам към неточни размисли и заключения, предвид появилите се на сцената пръчки, чехли и железни боздугани. Не знам кой, как и защо в тази тема реши, че боят се защитава като средство, което се прилага винаги, за всяко нещо и за възпитаване на всеки навик. Подобно предположение е зловредно и нелепо, и искам да се дистанцирам своевременно. Направих го още в началото, но явно без резултат.

Да удрям децата си, за да ги приуча към навици за прохождане, хранене, обличане и прочее битовизми е безумно. Т.нар. "насилие" съм използвала рядко и с цел изкореняване на инати, истерични пристъпи, удари, животозастрашаващи действия, обиди и нарочни пакости. Такива у нас няма, действително. Мисля, че сме успели да им вменим безусловния рефлекс на "причиняваш някому страдание-получаваш такова", което е принцип, валиден и за мен като възрастен. Физически ограничения се поставят с физически средства; емоционални такива - с чувства. Нищо на света не може да ме убеди, че подобен рефлекс се изгражда с обяснения, преди навършване на 3-годишна възраст. Повтарям - на три. В случай, че някой ме репликира относно възрастта - да, за мен е много важно гореописаното да се възприеме до този момент. Мотивите за това са лично мои и не подлежат на дообяснения.

# 222 1 окт. 2009, 18:47 ч.

Мнения: 5 940

Давам два примера. Имам си твърда позиция кой действа по-положително за цялостното развитие на детето, но всеки може да си прецени.

Детето посяга да бие, в отговор получава шамар, плесница, удар с ръка, пръчка или чехли. Следващ път стиска зъби, цялото му лице е променено, тъкмо ще го направи пак, защото все още не е способно да контролира гнева и се спира със следната мисъл "няма да набия това дете, защото, ако го направя мама или тате ще ме набият мен". В съзнанието му остава работещо - пред мама или тате никога не се бие.

Втори вариант - детето посяга да бие, майката хваща ръката и обяснява " бият се само слабите хора, тези, които не могат да се справят с думи, не знаят да молят, нямат приятели". Обяснява, че при следващо такова поведение, просто ще спре игрите с въпросното дете, няма да се виждат. Повтаря се гореописаната ситуация пак, детето аха да посегне и се спира - търси мотиви пред себе си за това, че се е спряло и ги намира в " не съм слабак, затова няма да го бия, пък и е хубаво да си играем с Х". В съзнанието остава само безсилните се бият. Аз създавам приятелство.

# 223 1 окт. 2009, 19:17 ч.

Мнения: 1 849

След един неприятен инцидент днес в занималнята, се замислих, кое прави децата да са с чувството за безнаказаност?

# 224 1 окт. 2009, 19:29 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: valerie в чт, 01 окт 2009, 18:47

Детето посяга да бие, в отговор получава шамар, плесница, удар с ръка, пръчка или чехли. Следващ път стиска зъби, цялото му лице е променено, тъкмо ще го направи пак, защото все още не е способно да контролира гнева и се спира със следната мисъл "няма да набия това дете, защото, ако го направя мама или тате ще ме набият мен". В съзнанието му остава работещо - пред мама или тате никога не се бие.

Втори вариант - детето посяга да бие, майката хваща ръката и обяснява " бият се само слабите хора, тези, които не могат да се справят с думи, не знаят да молят, нямат приятели". Обяснява, че ....

Искаш да кажеш, че тези сложни взаимовръзки и причинно-следствени заключения се правят от дете на година и половина-две? Хайде, valerie, стига. Детското съзнание на този етап функционира под съвсем различни принципи. Инак намирам всичко, което пишеш в тази тема, за много хубаво, полезно и за съжаление, рядко срещащо се в наши дни.

miqito, чувството за безнаказаност идва от липсата на вътрешен самоконтрол, който пък идва от липсата на емоционални и физически лимити, което пък се поражда от родителска безгранична любов. Само първата страница на този подфорум е достатъчна, за да се запита човек - как е възможно деца, недокоснати с пръст и отглеждани с най-чиста помисъл, да вършат всичко това?! Диктатори, насилници, агресори, невъзможни, трудни, какво ли не съм чела... пък родителите - загрижени за душевната им цялост въпреки това.

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 4

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Ходене на пръсти ПОНЯКОГА

Твърде рано ли е?

Причина:

Причина: