Боят като възпитателно средство

Според мен, има неточности... При втория пример, родителя и детето разполагат с нереално много време... и нищо, и никой наоколо не им пречи, не ги прекъсва? Детето спира да играе на секундата и започва да слуша мама, която чете конско? Слуша и запомня? (малко иронично, защото не го разбирам)

При първия пример - говориш за някакъв ненормален, импулсивно действащ родител... Каква е тази случка, когато родителя е нямал време да каже "не", "не така", "спри", "чакай". Защо мислите, че всеки нов урок върви с ново шляп?
Така го разбирам аз: има само едно шляп - тогава когато кажеш "не" И НЯМА ответна реакция. Когато думата "не" придобие смисъл - няма вече нужда от шляп.
С думата "не" - печелиш вниманието на детето, маркираш и отбелязваш точният момент (посяга да бие, ти казваш/извикваш - "НЕ").
След това не е задължително (нужно) да има "шляп". Може да се премине към обяснения (с любов).

Аз слушах татко винаги, а той не ме е наказвал винаги, всеки ден и т.н... Да е имало 3-4 случки. Първата, вероятно не помня - за създаването на авторитета му. Следващите - когато съм забравил или решил да пробвам границите.

winter_wolf , прав си, че в повечето случаи няма време при много малки деца за втория тип реакция /с едно уточнение, че си зависи от темперамента на детето, при някои има/. Но шамарите не правят този отрязък  по-смислен, често и  влошават нещата. Второто можеш да го кажеш по много и различни начини-  дори не и веднага, а след като дръпнеш детето, дадеш му време да се поуспокои. Дълъг разговор, ако трябва и няколко дни, дори седмици, това да е основната тема - търсиш книги с подобни проблеми , измисляш ролеви игри, временно прекратяваш срещите с връстници.

Само не разбрах къде прочете, че оставям детето си да преминава границите на приемливото. Използвам обходни тактики, за да я направя по-склонна да ми съдейства. Примерно - време е да излизаме нанякъде и трябва да я облека. Свалянето на домашните дрехи е лесна работа, но обличането на дрешките за навън... Тя започва да се дърпа, да крещи, да плаче... Сега какво да правя? Да й крещя? Да я бия всеки път, докато се научи да не ми хленчи, а да се облича безропотно, за да ми е лесно? Не, предпочитам, да й разкажа къде ще ходим, да й кажа колко красива ще бъде с тези дрешки, да я заведа пред огледалото да ги сложа пред нея да се види, да й дам да гледа книжка, докато я обличам или пък да я оставя да потича малко гола и след 5-10 минути да я облека. Да премине границите на примеливото е да я кача в колата и да излезем, без да я облека, нали? Като порасне, мислиш ли че ще има проблем да носи дрехи, когато излиза, та да предизвиква околните. Едва ли... Така че се чудя на кого би навредила стратегия от подобен тип.

Ако ти смяташ, че е неприемливо, детето да предизвиква авторитета ти и да не се съгласява с всичко, което искаш и правиш, това е друг въпрос. Аз не го смятам за неприемливо. Мисля, че малкото човече има право на свои желания, предпочитания и мнения. Както и правото да ги отстоява. Ако аз от позицията си на по-голям жизнен опит смятам, че желанията й са неуместни, вредни за нея или за някой друг, обществено неприемливи, тогава вече аз имам думата. Преди да настоявам за нещо, мисля дали насистина въпросът е принципен. Какво ако излезем 10 минути по-късно? Нищо. Просто аз съм си наумила да излизам, а тя иска да ходи гола. Не пречи от време на време да се съобразя с нейното желание.

Не виждам защо приемаш така лично нещата. Никой не упреква конкретно теб, че си плеснала дъщеря си, за да не пипа котлона. За разлика от Крейзито, която по някаква причина вижда в този форум само щедро разпръсквана сладникава любов, аз съм видяла доста разкази за недопустимо и жестоко отношение към деца. Има доста хора, които имат нужда да прочетат, че нямат оправдание да са жестоки с децата си.

Ето, един младеж схвана по-бързо и по-добре, отколкото дузина майки. WinterWolf, не знам на колко години си, но мисълта ти е доста точна. Радвам се, че въпреки насилието от страна на баща ти, си запазил и развил психическата си цялост 


valerie, един въпрос - детето ти удря друго дете, ти го дръпваш настрани с думите: "Еее, неее такаа, бе маамеее, така не се прааавиии" и го водиш вкъщи, да му измисляш ролеви игри? Правилно ли съм разбрала? Дебатирате седмици върху една и съща тема, при все, че детската памет е само краткотрайна?


Homesick, сега оставяш детето да тича голо и да се мотае, залъгваш го с книжки и огледала, закъснявате с 10-15 минути, щото не е чудо голямо. Утре обаче трябва да спазите точен час, независимо дали за лекар, автобус или училище. Как ще му обясниш разликата в ситуациите - вчера беше позволено, днес не е. За мен е много важно всяко едно правило да няма изключения. Поне до възраст 4-5, когато изключенията могат да се схванат. И да, децата имат право на желания и предпочитания, но аз лично не се сещам за ни едно желание на 1- или 2-годишно, с което да трябва да се съобразя.

Според мен в описания от  valerie случай кой от двата подхода, дали моментално шляпване или дълго конско ще избере майката зависи единствено от нейния темперамент - според мен и двата са работещи, но втория някак си не ми допада. Освен това, за да накараш малкото да разбере физическото действие, както каза Крейзи чик като "Причиняваш болка - получаваш такава" трябва и ти съответно да го плеснеш доста силно, а причиняването на болка от голям на малък... Обаче ако майката не търпи много много глезотии, или пък е доста натоварена, или предпочита да отделя повече време за други неща, отколкото за дълги и протяжни разяснения тя на момента санкционира неприемливото, точно като моята позната, дето за обида удря веднага през устата. Също и ако детето и отговаря. Бас държа, че децата на Крейзи чик не и отговарят, нито пък на баща си.
И за да разведря малко темата, която е основно теоретична и никой не бива по моему да приема нещата лично, ще илюстрирам и един друг вид шляпане, за разлика от описаното по горе, което предлагам за удобство да наричаме "осъзнат възпитателен бой". Ето и примера ми за другия вид. Преди години си вървим с приятелка в коридора на Университетска библиотека, а малкия и син тича пред нас. Да, ама някой оставил отворена вратичка на шкафче в коридота, и той в полет с всичка сила се прасва право в главата. Ние и двете направо приклекваме от ужас, тя се съвзема, с мигновен поглед към челото му се уверява че му няма нищо, и с вик "абе аз докога ще ти казвам да гледаш къде ходиш" го шибва по тила, за симетрия. Ето такива прояви, ако някоя от вас ми каже че никога няма и няма да има не ще и повярвам. Между другото, такъв случай на бой, дето се вика от облекчение, може би имаме и със случката от която започна всичко, за провесилото се от балкона дете.

iris06, нещо бъркаш - какво точно е осъзнатото и възпитателното в примера с шкафчето? 

Напротив, това е другия вид, тоя, дето го хващаш на ръба на бордюра пред профучала кола и от облекчение го опухваш отзад, или пък след като падне от катерушката по глава,  с вик "Ще се пребиеш бе, детенце" го пухваш още веднъж, наистина ли не сте виждали никога такива неща?
"Осъзнатия и възпитателен" наричам другия вид, при който майката съзнателно  и без да се ядосва, веднага прави необходимото според нея, тоест удря през устата за обида, или ако дребоса е ударил друго дете, тя го удря съответно, за да разбере колко е лошо.
 Някои ще кажат, че боя е винаги и само един вид, ама за всяко нещо може да се детайлизира до безкрай, а и ние сме майки, а не роботи, и според мен има доста голяма разлика, дали си изпускаш нервите, което, смятам на всеки се случва, или пък удрянето е залегнало във възпитателния арсенал от мерки, макар и като крайна такава.

И затова съм го сложила в кавички, защото не го намирам в никакъв случай възпитателен. Въобще, всички случаи на пляскане, възпитателни, невъзпитателни , или просто защото не сме се овладели, според мен също трябва да приключат като стане детето на три -  след това силно го обиждат и само развалят отношенията. А пък да я удря баща и, това в никакъв случай не позволявам, един мъж метър и деветдесет и близо сто килограма при всички случай може да намери безброй други начини по които да респектира дребното. Ако той я пляска за дреболии, все пак, каквито на тази възраст са инатенето и тичането гол когато закъснявате, няма начин по този начин да запазим ролата на краен авторитет, който със сигурност ще ни е необходим.

Отново не си ме разбрала. Нито усещам някой конкретно в нещо да ме упреква, нито търся масово одобрение. Истината е, че вече и аз не знам колко години се опитвам да разбера - а пък и де да знаеш, възможно е и да бъда убедена - гледна точка подобна на твоята. Страшно ми се иска да осъзная разумния аргумент на това да се вее дъщеря ми гола из къщата, когато трябва да излизаме. Или пък да отделя месец в четене на книжки с нея/тях за постигане на елементарни неща в ежедневието. Пак казвам - елементарни. Като това, например, че обикновено ходим облечени или че не е проява на добър вкус да плюем или хапем, че майката не е кегла за боулинг или секцията - катерушка. Последната ми, ама наистина най-последната ми цел е да оправдавам насилието над дете.


Бих анализирала и ситуацията с излизането и бездрехието, но crazy chick е написала точно това, което бих казала и аз. Просто не искам да си представя какво би станало вкъщи, ако трябва някъде да се тръгва /детска градина, работа, лекар и т.н./ и някое от децата реши, че точно сега е момента да се тръшне защото му е дошло на ум, че сега точно, ей така, без разумна причина не му се облича и ще ходи голо. И ако до вчера съм имала възможност да си позволя лукса и да отстъпя, да й дам време да свикне с мисълта, че ще трябва така или иначе да се облече, да разлистим двете някой моден журнал и да си похортуваме за последните модни тенденции, то как да й обясня защо точно днес или отсега нататък не може? Това е толкова объркващо и незряло според мен. И да оставим настрани хипотетиката, че примерно другите двама герои изобщо не ни обърнат внимание, търпеливо решат да я изчакат да се настрои към мисълта за неизбежното обличане, не се почувстват пренебрегнати и ощетени и не решат, евентуално, и те да потичат голи.

Между другото, дала си блестящ пример какво е да се премине границата на приемливото. За мен, разбира се.

Сутрин ставам рано. Големият син трябва в 7.45 да е в училище, малкият- до 8.00 в ДГ, защото след това отивам да работя. Ако реши да се разтръшка някой от тях, какво би било редно да направя? Да взема болничен, за да оправдая отсъствията на ученика? Да пропуснем закуската в градината? Да си взема болничен аз? Ако малкото не ще да се облече, примерно, понеже това беше прегледано горе- долу, колко време трябва да отделя в убеждения и съвети? В колко часа да станем всички, за да се презапасим с време, в случай, че големият не желае да се разсъни или точно днес не иска да ходи на училище, а пък аз, като една истинска чудо мама, следва да го убедя и то така, че в 7.45 да сме там?
Въобще не съм ги набила за нищо такова, да не вземе някой да твори съчинения. И ще се скарам с чиста съвест, след липса на доброволно изпълнение на отдавна ясни им ангажименти, и на сила ще облека малкия, а големият- с още по- чиста съвест бих наказала. Не бих имала и против баща им да употреби силов метод при продължаващо гевизене от сорта. Единственото, за което съжалявам е, че съм се примирила с мисълта, че това ще да направи той, пък аз не бих посмяла. Те това са си чисти скрупули.

За да направя краските още по-черни, ще кажа, че аз ставам в 5.30, тези, които са първа смяна на училище - в 6.15, в 7.00 излизат облечени, измити и закусили, тази, която е втора смяна става в 7.15, в 8.00 излиза. Сега, представете си с тези времеви интервали колко би било възможно, ако и да съм склонна, да се допусне своеволие и безпричинно лигавене. За нещо толкова, толкова, толкова елементарно като обличането. За капак, децата носят униформи, та не можем да проявим дори и елементарен каприз, свързан с модни и естетически претенции.

Само не ми предлагайте, моля, да контролирам средата, обстоятелствата или ситуацията като сменя училището с някое с по късен час на прием или без униформа.  Чудеса от героизъм ми коства те да учат точно там. 

Как какво - немедлено да си букмаркнеш емблематичната тема "Хитринки и трикове за сутрешно събуждане", ето какво. Провокира въображението неимоверно  

Не е задължително да се дебатира конкретната случка, както не и задължително да се говори само за бой, за болка и т.н.  Набляга се на това какво трябва да се прави при общуването с връстници, както и на това какво Не трябва, но второто не е от абсолютна важност да е с приоритет. Позитивни примери на приятелски отнношения -- ако видиш, че основната причина за конфликти са играчки, използваш някаква измислена история, децата се забавляват и бързо възприемат с такива примери -"топката много се радва, когато два чифта ръчички си я подават, защото обича да чува детски смях, а ако я дърпат от двете страни - тя плаче, защото й е тъжно, че момчетата са сърдити един на друг".  Всяка сутрин слънцето поздравява, галейки по бузките децата и тайничко се усмихва, когато вижда, че се държат за ръце".
Намираш книжки с примери, в които побойникът в крайна сметка сам се натъжава и разкайва.  
Синът ми помни места и случки от месеци назад. В това съм абсолютно сигурна. Връщали сме се в местности, които не е бил близо година и казва, че еди къде си има паун, паметник и т.н. Помни песни, които съм му пяла още преди да навърши годинка. Знае с кое дете къде са се сдърпали, защо. Сеща се за деца, които не е виждал от много дълго време, както и родителите им.
Като детската памет е краткотрайна, поради каква причина вярваш в силата на магическите еднократни шамари? Или при всеки опит да нанесе удар детето, ще го биеш и ти?
Преди няколко дни наблюдавах безполезността на този метод - момиченце около годинка на детска площадка, опитва се да се катери на една катерушка за по-големи, според мен доста успешно, при всеки опит да се качи на второто стъпало, получаваше шамар от майката и настаняване на колелото с думите "наказана си тук, тази катерушка е за големи". Детето пак ставаше от колелото и отново получаваше същото наказание. След малко майката зачезна и дойде бащата. Ние с една приятелка правехме театър на децата с плюшени играчки, въпросното момиченце дойде да гледа, бащата го отмести с думите "да се махне от тук, да не се пречка". Не знам поради каква причина детенцето беше изведено да играе, всяко негово действие беше тълкувано като заслужаващо наказание. Явно прагът на търпимост на тези хора беше много нисък и ми се струва, че по принцип е такъв на хората, ползващи шамарите. Просто искат от децата да бъдат ненавреме малки възрастни.

Бе то за събуждането- ще ги събудя, ако ще и тъпан да им бия. Ама после? 
Уж гледам, ама на- тая тема пък съм я пропуснала, за хитринките. И там ли трябва да хитрувам?

Солидни умения за дете на годинка - катерене по катерушки, колело... Позволи ми да не приема истинността да тази случка. Но както и да е, дори и да е вярно, не е по темата. Изрично вече споменахме, че шамари, съпътстващи прохождане, разходка и прочее, са неприемливи и грозни.

Не ми стана ясно обаче, какво според теб се случва с удареното дете от нашата хипотетична ситуация - ти хубаво ще си дадеш позитивните примери и дебати, ще прочетеш книжки и т.н. похвати, но как ще помогнеш на удареното от сина ти дете да преодолее травмата си? Или пък на майка му? Ще се извиниш и ще си тръгнеш, предполагам, това ще е всичко. Или по някакъв начин си напълно убедена, че синът ти никога никому няма да посегне в следващите 10 години?