Публикувана: 6 септ. 2009, 17:49 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2009, 15:47 ч.

Боят като възпитателно средство

16 454
270
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението за използването на физическо наказание като дисциплинарен метод, възпитателно средство и начин на отглеждане на деца?
Какви са някои алтернативни методи за възпитание, които се предлагат?
Какво е мнението за използването на физическо наказание в критични ситуации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението за използването на физическо наказание като дисциплинарен метод, възпитателно средство и начин на отглеждане на деца?
  
  Мненията относно използването на физическо наказание върху децата са разделени. Някои хора вярват, че то може да бъде полезен инструмент за установяване на авторитет и изграждане на дисциплина. Други обаче смятат, че това не е ефективен метод за възпитание и може да навреди както на отношенията с детето, така и на неговото психическо развитие.
- Какви са някои алтернативни методи за възпитание, които се предлагат?
  
  Сред предложените алтернативни методи за възпитание са комуникацията с детето, установяването на ясни граници и правила, използването на примери и игри за обяснение на опасностите. Освен това е важно да проявявате търпение, любов и повторение на обясненията, когато детето не реагира веднага.
- Какво е мнението за използването на физическо наказание в критични ситуации?
  
  Въпреки че физическото наказание често се разглежда негативно като метод за дисциплиниране, някои хора вярват, че в извънредни ситуации, когато детето е изложено на опасност, то може да се използва внимателно и без да се унижава детето. Те подчертават значението на установяването на ясни граници и правила и предупреждаването преди прилагането на физическо наказание.
- Какво е мнението на форума относно физическото наказание на деца?
- Какви са аргументите в полза на физическото наказание и какви са аргументите срещу използването му при дисциплиниране на децата?

# 240 2 окт. 2009, 13:38 ч.

Мнения: 5 940

Колелото е от това, дето майките ги бутат. Детето приличаше на около годинка, поне сравнено с ръста на сина ми. Случката беше в "Мусагеница", неделя следобед.
Молиш детето да се извини. А ти смяташ ли, че преодоляваш травмата на другото като удряш твоето или просто даваш пример откъде собственото ти дете знае да се бие. И показваш един свят на взаимоотношения, в който на удар се отвръща с такъв.

# 241 2 окт. 2009, 13:47 ч.

Мнения: 4 554

Не разбирам защо се противопоставят двете крайности. Или ще нашамариш детето, или ще го оставиш да се размотава, да ходи голо и да се търкаля.
Аз си спомням като трябваше да ставам за детска градина, толкова много ми се спеше, че ми идваше да ревна от яд, че ме събуждат. И не исках по никакъв начин да съдействам за по-бързо излизане. Напротив, тръшках се, дърпах си яростно завивката и не исках да стана, още по-малко да се облека и т.н. Обстановката се нажежаваше неимоверно много и всичко завършваше с крясъци и рев.
Така се развиваха нещата, когато майка ми ме събуждаше.
Когато баща ми ме събуждаше, идваше около три пъти, през пет минути, да ми напомни да стана. На третия път вече се бях разсънила достатъчно и си ставах доброволно, обличах се и излизахме мирно и тихо. Аз много добре знаех, че няма мърдане и ще се ходи на детска градина. Знаех си режима, знаех какво следва, никой не ми е правил компромиси с тези неща. Знаех, че след третото събуждане се става.
Човек може да е безкомпромисен и без да играят шамарите.

# 242 2 окт. 2009, 13:48 ч.

Мнения: 24 467

Не знам за "двете крайности", лично аз описах нещо по- междинно.

# 243 2 окт. 2009, 14:01 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Ескарина в пт, 02 окт 2009, 13:47

Знаех, че след третото събуждане се става.

Защото ако не станеш, какво?

# 244 2 окт. 2009, 14:05 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: valerie в пт, 02 окт 2009, 13:38

Молиш детето да се извини. А ти смяташ ли, че преодоляваш травмата на другото като удряш твоето или просто даваш пример откъде собственото ти дете знае да се бие. И показваш един свят на взаимоотношения, в който на удар се отвръща с такъв.

Не, valerie, показвам един свят на взаимоотношения, в който не можеш да правиш каквото си искаш, най-малко пък да нараняваш други същества. Моли се да не се стига дотам, че да видиш най-скъпото си с кървящо лице, а насреща ти блага родителка, която се извинява и тича да измисля за побойника си ролеви игри.

# 245 2 окт. 2009, 14:11 ч.

Мнения: 5 940

Смятам, че когато тези игри и разговори са навреме, вероятността да се стигне до подобна батална сцена силно намалява.

# 246 2 окт. 2009, 14:13 ч.

Мнения: 4 554

Взимаше ми одеалото и то така просто ти минава желанието да се излежаваш Laughing

Но вече бях достатъчно разсънена, за да сметна действието му за справедливо, понеже ми е дадена възможност да се настроя за ставане, а в другата ситуация изпитвах много силен гняв и бях убедена, че съм онеправдана и исках да правя бели, за да си го върна.
На мен ми беше ясно, че ще се ходи на градина, така започваха всичките ми дни. Въпросът е, че с човешкото отношение получаваш по-човешка реакция.
Знам и за много други деца, при които няколкото последователни предупреждения действат много добре, за да се настрои детето и да направи това, което се изисква от него, доброволно.

Ако някое дете удари моето, е много вероятно майка му да го удари, уж за да му обясни, че така не се прави. Нещата си някак си са свързани. На площадката, на която ходя, най-агресивно се държат децата, които непрекъснато биват овиквани и шамаросвани.

# 247 2 окт. 2009, 14:21 ч.

София
Мнения: 15 165

Хора, струва ми се, че темата се е изместила и превърнала в състезание, в което един от двата лагера трябва да победи. Другото, което забелязвам е, че започват да се смесват шамарите с други теми, които нямат нищо общо.
Липсата на шамари не означава, че пред детето няма прегради, че няма да слуша, че ще решава само кога и какво да прави. Вярно е, че за хора със слаби нерви или в момент на слабост е трудно да наложат волята си без шамари, но това не означава, че щом те не могат това е невъзможно. Децата са интуитивни, а не толкова съзнателни /малките деца до 3- 4 годишна възраст/. Те много добре усещат и разбират твърдостта на родителя, когато я има. Ако родителят вярва в своята сила /като зряла личност, а не физически Wink

/ детето също ще му повярва и ще се съобрази с авторитета. Ние сме модел за оцеляване и без да правим нищо предизвикваме подражание.
Но, много е важно, да се знае какви са уменията и възможностите на едно дете на съответната възраст. crazy chick казва, че децата са с къса памет и обясненията са безсмислени, но тази къса памет помни шамарите, нали? След като с един шамар могат да се разрешат неразрешими въпроси и проблеми, вярвате ли, че е възможно тези неща да се постигнат с демонстрация на друг вид сила от страна на възрастния- силата на авторитета, който зрял, балансиран, можещ и знаещ?

По повод на разни примери с печки и контакти- вижте тези работи http://www.mothercare.com/Dream-Baby-Cooker-and-guard/dp/B001D0T … 2041&mcb=core
http://www.mothercare.com/b/42872041/276-1279982-7880338?_encodi … 872041&page=2

Вместо да се удрят шамари си хаквате по едно такова пред печката и по едно от другите пред контакти и шкафове.

ПП Ежедневно виждам малки деца, почти бебета, оставени на самотек по градинките, които ядат шамари, защото майките им не гледат какво правят. Отвратително. Sick

# 248 2 окт. 2009, 14:23 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: valerie в пт, 02 окт 2009, 14:11

Добре, ще приключим този спор с извода, че децата на възраст една до две години притежават способност да изслушват, анализират и синтезират елементарни притчи за житейските неща, също така да участват съзнателно в ролеви игри, да осъзнават собственото си Аз и да го разглеждат отстрани, както и да възприемат и емпатират чуждите чувства. Отлично. Аз ще продължа да си живея в реалния свят, утопиите от край време не ми допадат. Ще продължа съзнателно да избягвам и позитивните родители, както досега, щото нямам желание да превръщам децата си в опитни зайци. Моите деца бяха жестоко, безжалостно, унизително плеснати през ръцете още с първото посягане, още вкъщи и по този начин вероятността за външни батални сцени не само намаля, ами и взе, че изчезна.

А Judy е права, крайностите са излишни. Ние през цялото време се опитвахме да представим концепцията си за една доказано ефективна, златна среда.

Изгледайте клипчето на първа страница в Клюкарника, прочетете всички теми и статистики за насилие от страна на деца, и тогава си отговорете - дали тези деца бият, защото знаят, че на боя се отвръща с бой или защото никой никога не си е направил труда твърдо да им очертае допустим периметър на действие и да им вмени, че не са центърът на света.

Моят уикенд започна, пожелавам на всички ви приятни почивни дни! Simple Smile

P.S. Ако четяхте, нещата щяха да са далеч по-лесни. Думите, емоционалните изблици и физическите въздействия се възприемат и запаметяват по съвсем различен начин. Физическото въздействие стимулира и създава рефлекси. Думите разчитат само на мозъчна дейност за анализ и синтез. Тоест нравоучителните слова имат живот до час-два, докато шамарите се забравят също за толкова, но оставят чисто рефлекторна следа. Запомнете го. Grinning

# 249 2 окт. 2009, 15:51 ч.

Мнения: 3 447

Така като чета, оставам с впечатлението, че майките с по едно дете обясняват, играят ролеви игри и прочее, а тези с по две и повече попляскват Simple Smile

Верни ли са моите наблюдения и ако да, това не измества ли темата в една съвсем друга плоскост?

# 250 2 окт. 2009, 20:27 ч.

Мнения: 991

Така - нека и за да кажа своите заключителни думи в тази тема.

Децата не трябва да се удрят или малтретират по други начини.

Оттам нататък всеки постъпва според разбиранията си, характера на детето си и т.н.

# 251 3 окт. 2009, 09:42 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Аз съм поплясквала когато имах едно дете. На теория съм съгласна с Валери, а на практика епизодично действам като Крейзи Чик. Т.е. аз съм златната среда в родителството Flutter

П.П. Уморих се да ви чета, вие не се ли уморихте да пишете?

# 252 5 окт. 2009, 20:47 ч.

Мнения: 42

Цитат на: Калесин в нд, 27 сеп 2009, 15:54

аз хапвах бая пердах като дете.от майка ми-тя твърди,че съм била "невъзможно дете".
не мога да преценя как ми е повлияло това,но чак преди половин година успях да постигна мир с майка си(да не си антагонираме,да ни е приятно заедно,да се уважажаме)

не бия децата си.големият ми син е...да кажем хиперактивен.гледам дори в много напечени ситуации да измисля нещо смешно-абсурдно,и да ги разсея Simple Smile

(плюят се....аз се опитвам безуспешно да спра това.накрая отидох и ги наплюх и двамата,поотделно.бяха ужасно потресени,и ситуацията се разсея.)

Моят случай беше същия и когато бях бременна и двата пъти съм си мислила през цялото време ,че в никакъв случай няма да посягам на децата си и трябва да намеря начин да постигна уважението им , а не техния страх от мен. Много съм мислила през годините ,не ми беше лесно... Всеки път,когато ми се еискало да ги напердаша съм се въздържала с неистови усилия.През всичките години съм ударила само един шамор в пубертета , но ефекта беше поразителен.
Съвета ми е никога не лъжете или обещавайте на децата си нещо ,което не сте сигурни ,че ще изпълните. Отнасяйте се с тях като с възрастни хора, с уважение. Научете ги ,че трябва да се спазват правила ,но и вие никога не ги нарушавайте.Боят не е средство за възпитание. Той е средство за страх, а страха е винаги лош съветник и никога не преминава в уважение,води до лъжи. А всяка лъжа води след себе си друга и...така се получава ефекта на доминото.Знам,че е трудно.И на мен ми беше трудно.
Но повярвайте сега като гледам резултата...заслужаваше си. Когато те пораснат и започнат да ви търсят за приятели и ви се доверяват повече отколкото на всеки друг,ще видите ,че си е заслужавало.Така покрай тях и вие оставате дълго млади.Успех! bouquet

# 253 8 окт. 2009, 19:26 ч.

Мнения: 1

Цитат на: Танюшка в ср, 09 сеп 2009, 08:25

Когато нито словото ,нито нищо друго не помага , боят остава единственото възпитателно средство. Но така приложен,че да не засрами детето, да не го унижи. Защото и децата имат достойнство и трябва да уважаваме чувствата им.

Синът ми съм го била само веднъж и то не защото съм си изпуснала нервите. Наплясках го спокойно, методично, с възпитателна цел. Имаше един много лош навик- изведнъж хуква и докато се усетя ,той пресякъл улицата . Два пъти го предупредих да не прави така, и на третия го наплясках . Дадох си вид на непоколебима ,но всъщност сърцето ми се късаше докато го налагах по голото дупе. Той не се разрева, само се изчерви , наведе виновно глава и тихично подсмърчаше по пътя към в къщи. Когато се прибрахме и баща му попита какво става, той отговори :`Мама ме наби.`Мъжът ми каза:` Ами сигурно е имало защо`. Синът ни отговори само :`Да`
Как да не го набия!? Ами ако го блъсне кола!

Нима си го напляскала по голо дупе, докато още сте били на улицата! Съгласна съм, че си го е заслужил, но навярно по-неприятно от самия бой за него е било усещането, че това се случва извън къщи,където могат да го видят и други хора и затова се е изчервил.

# 254 9 окт. 2009, 09:35 ч.

Мнения: 353

Не одобрявам боя, смятам че не помага, какво означава приложен бой на дете - единствено причиняване на болка.
Като бях 3-ти клас - са ме пребивали с точилка и то за глупости, от училище останах няколко дни заради синините, така че не одобрявам боя като възпитателно средство. Защото на мен ми се казваше - НЕ и толкоз - никакво обяснение повече.
Никога не бих си набила детето, защото не понасям болката. Има и други методи за контрол, искам да съм приятелка с него и надявам се да съм на прав път. Не искам детето ми да вижда в мен фелдфебел

Последна редакция: пт, 09 окт 2009, 10:15 от tinta

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 4

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Ходене на пръсти ПОНЯКОГА

Твърде рано ли е?

Причина:

Причина: