Публикувана: 6 септ. 2009, 17:49 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2009, 15:47 ч.

Боят като възпитателно средство

16 455
270
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението за използването на физическо наказание като дисциплинарен метод, възпитателно средство и начин на отглеждане на деца?
Какви са някои алтернативни методи за възпитание, които се предлагат?
Какво е мнението за използването на физическо наказание в критични ситуации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението за използването на физическо наказание като дисциплинарен метод, възпитателно средство и начин на отглеждане на деца?
  
  Мненията относно използването на физическо наказание върху децата са разделени. Някои хора вярват, че то може да бъде полезен инструмент за установяване на авторитет и изграждане на дисциплина. Други обаче смятат, че това не е ефективен метод за възпитание и може да навреди както на отношенията с детето, така и на неговото психическо развитие.
- Какви са някои алтернативни методи за възпитание, които се предлагат?
  
  Сред предложените алтернативни методи за възпитание са комуникацията с детето, установяването на ясни граници и правила, използването на примери и игри за обяснение на опасностите. Освен това е важно да проявявате търпение, любов и повторение на обясненията, когато детето не реагира веднага.
- Какво е мнението за използването на физическо наказание в критични ситуации?
  
  Въпреки че физическото наказание често се разглежда негативно като метод за дисциплиниране, някои хора вярват, че в извънредни ситуации, когато детето е изложено на опасност, то може да се използва внимателно и без да се унижава детето. Те подчертават значението на установяването на ясни граници и правила и предупреждаването преди прилагането на физическо наказание.
- Какво е мнението на форума относно физическото наказание на деца?
- Какви са аргументите в полза на физическото наказание и какви са аргументите срещу използването му при дисциплиниране на децата?

# 255 9 окт. 2009, 13:29 ч.

Мнения: 58

Незнам дали въпросът и спорът е "бой, викане или обяснения"... Замислям се, че и трите ще породят пародия, ако са употребени първосигнално, импулсивно, без контрол, без размисъл, без смисъл. НО определено, от това което чета, си мисля, че и трите имат капацитет да породят добро.

Като основен проблем (може би) остава това - дали ударението за нас е в елементарното: "аз не бия" или "аз бия". При положение, че ударението трябва да е - според случката да се намери правилното средство (бой/вик/обяснение)... И не! Не можеш да кажеш, че е правилно, ако не го приложиш по правилният начин и на правилното време.

И само малко пояснение, за да не предизвиквам никого: бой на публично място не е добре... но пък бой след 1 час, абсолючно няма смисъл (за по-малко дете)

# 256 9 окт. 2009, 13:54 ч.

Мнения: 1 749

И моята дъщеря е чувствителна.По-висок тон веднага я кара да реагира-спира да прави каквото прави,понякога леко се стряска чак(това понякога ме плаши-аз не крещя,а просто повишавам тон и казвам думата по-рязко и отсечено).Но когато иска,може и да се тръшка жестоко.

Мнооого рядко се случва вече да се налага.Едно спокойно ,но твърдо "Не" довежда все по -често до положителен резултат.А когато все пак се случи да се тръшка и да пищи и видя,че като почна да говоря има обратен ефект,се обръщам на другата страна(защото дори когато ме види,че я наблюдавам почва да пищи още по-силно) с идеята да я оставя да се наплаче.След няма и минута(зависи от това за какво се тръшка)почва да утихва.Тогава почвам да й говоря с напълно спокоен глас за нещо интересно или се впускаме в някакво занимание-книжка,играчка,нещо друго.Нещо,което да я успокои съвсем и да я зарадва.

Като се има предвид в какъв период сме-постоянното "Не" и "Не ме пипай"-мисля,че съм постигнала задоволителни резултати.Но сме минали и през това-леко плясване по ръчичката или по дупето.Не си спомням вече откога не съм го прилагала.Надявам се и занапред нещата да вървят така.

Но,всичко си зависи от детето.Аз се считам за късметлийка.Не мога да кажа какво бих правила,ако детето ми беше инато и буйно.Тогава трябва още по-голямо търпение.
Не съм привърженик на боя.Особено на този вид:

Цитат на: tinta в пт, 09 окт 2009, 09:35

Като бях 3-ти клас - са ме пребивали с точилка и то за глупости, от училище останах няколко дни заради синините,

Това си е чист побой.И мисля,че не се говори за това в темата.

# 257 9 окт. 2009, 14:11 ч.

Мнения: 353

това пребиване си беше един единствен път, сигурно за това го и помня, иначе като методи на възпитание имаше щипване, скубване, чукване с кокалче в главата - все методи причиняващи болка...и методи които ти показват кой е по-силният
аз мисля че колкото и да е инато детето с приказки всичко се постига

за мен бой=побой,

# 258 9 окт. 2009, 14:40 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: tinta в пт, 09 окт 2009, 14:11

За теб бой е равно на побой ,защото точно това си преживявала.
Това,което описваш в цитираното от мен,си е чисто унижение.Говоря и от личен ,горчив опит.
Моля се винаги да мога да намирам пътя към детето си,да съм добър родител!

# 259 9 окт. 2009, 14:50 ч.

Мнения: 353

Цитат на: Китана в пт, 09 окт 2009, 14:40

Моля се винаги да мога да намирам пътя към детето си,да съм добър родител!

Значи разбираш позицията ми - подкрепям мнението ти Hug

# 260 9 окт. 2009, 19:30 ч.

Мнения: 283

имах една колежка, уж само на 19, а тя казваше - аз станах човек, защото баща ми ме е бил, затова и аз ще бия децата си... не ми се коментираше какъв човек е станала. едно е да си изпуснеш нервите - не сме ангели, все пак, друго - да вярваш, че насилието е правилен метод на обучение.

# 261 12 окт. 2009, 09:22 ч.

Мнения: 153

И за мен боя не е решение, но от баба ми знам " По-добре да удряш дупе, а не след време - дупище! " Та в тоя ред на мисли децата ми са с почти 3 години разлика. От 3 до 5 годинки голямата е изяла не един шамар по дупето и не го е смятала за бой, защото когато госпожата я удари в градината, много бързо разграничи двете ( госпожата и ударила шамар - по бузата ). Може би сега като се замисля повечето от шамарите са били понеже покрай бебето не ми е оставало много време за говорене, но и голямата си е голям инат (овен), докато сега при малката шамар е яла по дупето, когато без причина наби едно дете, защото и седнало на люлката. Но и при малката говоренето дава резултат, шамар или викане не помагат( а за жалост и аз викам много) Приемам съвети как да спра да викам. Та когато детето порасне, то почва да разбира повече от говоренето, но като всяко дете, като му кажеш недей то точно там отива.

# 262 12 окт. 2009, 10:06 ч.

Мнения: 7 433

Цитат

Приемам съвети как да спра да викам.

Знам,че много малко хора ще приемат съвета ми,но ...да го кажа все-пак.А ти си прецени. Simple Smile

Отнасяй се с малкото си дете,като със госта вкъщи.Нали няма да викаш по гостите си,ако правят нещо нередно?Ще им обясниш,ще ги помолиш учтиво.....
Вежливост е необходима в отношенията родител-дете.Хем изграждаме по-добър характер,хем с примера си учим детето на същата. Peace

# 263 12 окт. 2009, 10:14 ч.

София
Мнения: 44 406

Е, това е!
Вчера вечерта, след ужасно държание цял ден я наплесках по голия задник!
Беше се завряла в бокса след баня, седеше гола на пода и отказваше да се облече.
Сутринта си говорихме кротко.
Следобеда направи истерия с тръшкане и пак издържах.
Но вечерта просто изпуших!

Странно, но не ми се разсърди след това. Облече се и се укроти малко.

В интерес на истината, последните 2-3 седмици, чувствам че губя контрол.
Почна пак да прави истерии, да казва на всичко "Няма" и пр.
Надявам се скоро този период да отмине.
Може би се лигави като за последно, защото тръгна на градина, а там тия номера не вървят.

# 264 12 окт. 2009, 14:54 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: e&v=t&v в пн, 12 окт 2009, 09:22

Може би сега като се замисля повечето от шамарите са били понеже покрай бебето не ми е оставало много време за говорене

А, ей това имах предвид по-нагоре Simple Smile

# 265 12 окт. 2009, 15:10 ч.

Мнения: 2 478

Цитат

Приемам съвети как да спра да викам.

Аз спрях! Наложих си да съм по-спокойна, толерантна и разбираща света на 2-годишното. Тренирах, дишах дълбоко и успях!
Всеки, който има желание, ще има и успехи!

# 266 12 окт. 2009, 17:03 ч.

Мнения: 385

Ще следя темата с интерес, при нас проблема е, че баткото мн се ядосва и ревнува от малката и всичко това си изкарва с удряне и хвърляне върху сестра си/разликата им е малка-1,10месеца и двамата са си още в бебешкия пубертет като че ли и аз не мога винаги да остана хладнокръвна и започвам да му викам, бия и т.н/за което после не мога да се понасям/, но съм пробвала с обясняване, че тя е малка и му пипа играчките , гушкала съм го, но той като че ли си има нужда да си я удря и замерва редовно....и съм се отчаяла вече, не искам вкъщи да сме като на бойното поле, но съм се и поизчерпала малко и търся отчаяно начини да не се бием вкъщи #2gunfire

# 267 12 окт. 2009, 18:53 ч.

Мнения: 1 731

Дъщеря ми е на 13г и вчера за втори път откак се е родила я ошамарих.Не се чувствам добре заради случката ,но след месеци разговори -с добро ,с обяснения,като приятелки си говорихме и тя продължава с нещата ,които не са разрешени ,е не се стърпях . #Crazy

И аз съм на принципа:Бий дупе,да не биеш дупище.
Знам,че не това е изхода ама 2г подред имаме един и същи проблем.2г подред аз говоря,говоря,тя ми обещава ,че няма вече и си продължава ,а е нещо ,с което няма как да живее.Не искам да се впускам в подробности ,но никой не би подминал подобно нарушение.Сега е в режим на строго наблюдение,с наказание за неопределено време. newsm78

Дано я вкараме в правия път ,че иначе ...не ми се мисли. newsm78

# 268 12 окт. 2009, 19:11 ч.

Мнения: 4 554

tonnny_bg, пожелавам ти успех, дано да се справиш с проблема. Ще ти разкажа при мен как беше.
Родителите ми бяха много строги и ми забраняваха неща, които аз много исках да правя. Те следяха изкъсо за спазване на забраните, но аз бях невероятно изобретателна по отношение на нарушаването им. На практика, не можеха да ме спрат.
Затова според мен, колкото и да е трудно, най-добър ефект би имало, ако детето само е мотивирано да спазва забраната, ако разбира защо не трябва да прави въпросното нещо. Иначе начин винаги ще намери.
Аз имах страшен респект и страх от наказанията, които ми налагаха. Т.е. не съм нарушавала забраните просто защото не е имало строги санкции. Напротив. Веднъж даже не посмях да се прибера вкъщи, от страх какво ме чака. Но това изобщо не ме спираше да правя каквото съм си наумила, може би защото вярвах много силно на своята преценка и бях убедена, че то не е нищо лошо и че да ми го забраняват е несправедливо.
Това е основният ключ към послушанието на тийнейджъра - той трябва да е на същото мнение като теб и тогава ще прави каквото искаш. Усилията трябва да са насочени да го накараш да мисли като теб, а не просто да изискваш послушание, защото той винаги ще намери начин да не се подчини.
Това е не просто трудно, то е на границата на невъзможното, но с тинейджърите всичко е трудно.

# 269 12 окт. 2009, 21:53 ч.

Мнения: 22

Боят не е възпитателно средство. Той показва само безсилието на родителя и невъзможността му да контролира собствените си емоции. Когато бием детето си, предизвикваме у него гняв и страх, които рано или късно то ще прояви. Самото дете ще започне да копира този модел и ще посяга на останалите деца, а няма да търси друг начин за справяне с проблема.

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 4

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Ходене на пръсти ПОНЯКОГА

Причина:

Причина: