Как се справяте с дете -домашен тиранин?

Ами не съм съвсем сигурна. Сякаш описваш моето дете, само дето моичката е по-малка. Такава е след като се приберем от яслата, докато аз "хвърча" по стаите и се клонирам между печката и пералнята. Обаче август месец яслата не работеше, и имахме цялото време само за нас двете. Колкото повече се щипехме и гъделичкахме по диваните, колкото повече се гушкахме, глезихме, разхождахме, толкова по-спокойна ставаше. Направих си изводите сама за себе си.
 Но че вечер е все така обсебваща-отдавам го, че батко И и баща И се прибират, тя си проси внимание и от тях в някаква степен вероятно. Когато сме сами , и аз кажа за нещо "не", обикновено ме чува от първия път,обаче когато имаме компания, следва едно тръшкане..., ето това е , което не мога да разбера.

Дъщеря ми на моменти е такава, но това не е постоянно.
За някой неща се глези и лигави и то много. Обяснявах, крещях, видях че така не става номера.
При поредната проява на инат просто я оставих. Казах и че когато свърши ще продължим с каквото сме започнали.
Стоя около 1мин и сама си каза "мамо, ела".
Мисля че най-добрата тактика в случая ще е игнорирането на ревове, тръшкане и всичко останало.
Казваш, че когато приключи с това да плаче, или нещо подобно ще и дадеш каквото иска, или ще направите нещо друго.

Моето дете  е вече първокласник и  в същото време първокласен тиранин. Има труден характер и непрекъснато иска внимание - Неговите  неща били най-важни , излиза с думите че като ми  е дете аз съм му  длъжна за всичко. Вярно , майка  съм , полагам всички грижи Но неговото егоистично поведение ...избухлив , мърморещ, лесно  се дразни ...нетърпелив .... Ужасно  ми  е трудно да  се справям с изблиците  на характера му. Но докато не стане на неговото е ВОЙНА .
Гледам да ангажирам вниманието му  със самостоятелна задача , да се научи да  е отговорен , да  се помъчи сам да постигне нещо .... а това става  много трудно защото той няма търпение и лесно се дразни ако не се получава от първия  път .
Записвам  се да следя темата  защото  Деспотът  е и  унас! 

Надявам се да успееш да откриеш как да се справиш с това поведение.Все още нямам деца,но всеки ден наблюдавам такова поведение.Детето е 5г. и си е доста голям "домашен тиранин",а родителите му чак сега започнаха да се замислят защо е такъв.
Според мен(по наблюдения) каквото посееш-това ще пожънеш.

Дъщеря ми е на 4 има 2 големи каки и напоследък се усетих ,че май сме я поразглезили  повече от необходимото.Започнах да и поставям граници-има си време за игри ,за глезене,но и за сериозни неща.Все още сме в период на преход-но вече знае ,че щом и кажа че това за което мърмори няма да стане -край.А да допълня -любимата и дума е -никога.
Подходът е един според мен ,но изисква здрави нерви-ти поставяш границата на позволеното ,казваш днес ще правим това или ще ходим там -след това ще можеш да играеш или пък нещо друго което искаш.

 Отделяй повече време, за да не се изнервяш. Тръгвайте по-рано и ще можеш спокойно да си обясняваш и да се пазарите, Например ако отказва да ходи сама, няма за отидете там, където иска. Не можеш да я носиш, не защото си уморена, а защото тя е много пораснала и вече е голяма. Станала е голяма, защото е била послушна, а ако прави като бебетата, няма да стане голяма и тн Ако не си сложи колан, полицаят ще ви глоби и няма да имаш парички да й купиш това, което иска. Дори може да се направиш, че го виждаш, въобще децата много лесно се подвеждат. Само не трябва тонът да е назидателен, а нещо като споделяне. Освен това не зацикляй на своето, а се вслушвай и в това, което тя ти казва и обяснява. Ако има някаква приемлива логика, може и да отстъпиш или да проведеш добронамерен спор, но като с равен.

И аз да се запиша, защото и на мен ми е болна тема.

Имам прекрасно момченце на 2.8 г., но и инатът му е "прекрасен" . Не бих използвала точно "домашен тиранин", но е чудесен "малък манипулатор".

Точно както пишете за вашите деца - ако е решил че нещо няма да стане и не го иска е дърпане и хленчене, рев, тръшкане и истерии. Побеснявам направо. В почивен ден планираната чудна сем. разходка може да стане малък кошмар защото принцът е крив.  

Аз не пердаша, макар че често ми иде да раздавам шамари. Говоря много, обяснявам. Искам да го науча че с лошото си поведение провокира съответно мое такова и става лошо - мама е сърдита,а той не получава любимите си неща. И че ако е добро дете и прави това, което се иска - можем да се забавляваме чудесно и да има и малка награда. Днес специално отидохме да потича на воля в парка, защото ми писна да го гоня по улиците - ясно ми е че има нужда от свобода. Там обаче вместо да се радва на разходката поиска да го нося, после искаше да седи на мокрите пейки, после да тича из мократа трева, пълна с кучешки а...., скъсах се да обяснявам че ето тук има хубави с свободни алеи и да си тича там, не -  ревна, тръшна се и почна д ами вика "чао" . Подбрах го и право в къщи - не отидохме на люлките, не тичахме, нямаше клатеща се количка. Едвам изтърпях на молбата в очите, но трябваше да покажа че границата беше многократно премината.

Ето това искам -  да го науча на границите - не може да се тича на улиците или да се хвърля храна по пода. И си мисля че му липсва доверието в мама (още е малък навярно). Ето това е което искам да знае малката му глава - да ми вярва - като кажа че нещо е опасно - да знае, че щом МАМА казва, то е така и точка. Но ми е трудно и на моменти се улавям, че никак не успявам.

Надявам се само всичките ни случки да остават някъде в мозъчето му и постепенно да почне да разбира по-добре.

Опитвам се да го залъгвам, да обърна нещата които трябва да направим в игра. Помага и ако поискам негово участие и го направя интересно - тогава с желание се отзовава на комуникация. Но често и това не действа.

Успокоявам се само, че това ще се израсте, а сега полагаме основата на бъдещо добро поведение

Ще следя темата за идеи!

Целувки на прекрасните ни слънце с трудни характерчета!

Нямам конкретен опит, но ще те посъветвам - радвай се, че е упорита. Това е качество и не всеки го притежава. Може би ако успееш да видиш хубавото в лошото, ще ти стане по-лесно и ще откриеш начин да го преодоляваш. Успех.

Скоро ли е тръгнала на детска градина? Моето дете също има такива периоди, за щастие са кратки, но се повтарят през определен период. Когато тръгна на детска градина, беше някакъв ужас, като я взема - още по пътя се започваше мрънкане, глезене и тръшкане. Аз много се ядосвах, но в един момент осъзнах, че това е изпускане на парата - в детската градина само и само да не й се скарат или да не я накажат, е много кротка, а тя е много емоционално и активно дете. Когато я взема, все едно е пред избухване, толкова подтиснати емоции и енергия е натрупала. За това след детска градина я оставям да се надивее, правим нещо приятно за нея, правя й изненади...
С много упорство от моя страна я научх, че с рев нищо няма да получи - ако иска нещо, се казва нормално и спокойно, ако не може - обяснявам, ако започне тръшкане - казвам й, че няма да го получи и на другия ден. Пак се тръшка от време на време, но по-малко.

И аз като Фуклата първо се замислих за ДГ. Ако ходи отскоро, може това поведение у дома да е реакция на несъгласие, че бива разделена от мама или човекът, който досега я е гледал. Познавам такива деца с такива реакции.
Племенникът ми е на 1г9м и е същият "домашен тиранин". Вечно е в опозиция, все реве, мрънка, истерясва и ми е направило впечатление, че нищо не помага. Понякога аз или някой страничен човек можем да го изкараме по-лесно от кризата, от колкото родителите му. Все си мисля, че това се израства...

Не е само до детската градина според мен, просто някои деца с си по-трудни.И от опит знам, че при тях со кротце не стане ли значи трябва да се наложи сериозен ред, без компромиси и отколонения.Като се каже тръгваме-значи тръгваме без уговорки и циркове.Ако ще да си реве и упорства колкото си иска.После като се успокои се обяснява спокойно, кое е добро и кое лошо.И още нещо-когато детето има нужда да се поглези или поиграе с мама-това време трябва непременно да му се осигури.
И пак от моят личен опит ще кажа, че децата след 3-тата си година се променят много, стават много по-разбрани, общуването е по-лесно.
Дано да съм била полезна 

Айде и аз в кюпа. Само че, говорим за бяс на 1г. 8мес.
Не мога да игнорирам до безкрайност тръшкането, защото е придружено с целенасочено блъскане на главата в пода. Смяната на памперс поне веднъж дневно ме докарва до рев, защото след няколко минутни приказки, залисвания и молби се преврща в борба свободен стил, придружена с ритници, шамари и замерване с каквото докопа. Пробвах и с молби и с обяснения доста дълго време, почнах и да пошляпвам. Не става да и се разсърдя, защото тя на мен повече ми се съди, направо съм в шах и мат. /предствете си какъв цирк беше с нея на опашка в банката час и 45 мин.
Най-интересното е, че само с мен се държи така, баща и я ограничава повече, а много го слуша /особено сравнено с мен/. Е, и с мен когато е, има моменти на тишина и спокойствие, но много рядко. Опитвам се да не я огранчавам от повечето неща и като изключим опасните неща, другото общо-взето го разрешавам. Това, което забранявам, обаче е категорично и тя го прави на инат. Например, когато не и угодя за нещо /което трябва да се случи на момента, разбира се/, веднага почва да върти копчетата на печката /стига ги вече/ или да хвърля. А аз като видя как запокитва на земята храна, ГСМ или дистанционно, пощръклявам просто. А тя ми се хили насреща.
Не знам за колко неразбиращи ги смятаме тези малки душички на няма и 2 год, но така добре умее да ме извади от нерви или да ми извади с памук душичката, че направо ме смайва понякога.

irina_vas, твоята дъщеря е най-близка до възраст със моята.
Цирковете с памперса и ние ги имахме....просто я оставях по половин ден по голо дупе и след това номера ставаше.
Опитвай се да я преобуваш на някое високо и тясно място, на което няма как да се върти. (аз все още я преобувам на шкафа за преобличане, няма много къде да мърда, нито има какво да хвърля).
За копчетата на печката, изключвай я от контакта когато не готвиш на нея. Калина също стига печката и върти копчетата (рядко но го прави, ако и се направи забележка съвсем продължава).
Вместо да крещиш да не правиш нещо, вземи я и и предложи да правите нещо друго - да си играете с кукли, да се занимавате със строител, каквото и да е.
За да не хвърля предмети, просто не оставяй телефони, дистанционни и др. подобни на места, където може да ги стигне.