Бебе и котка, не "дали", а "как"?

Как?
- Отделно!

Имам 7 годишен котарак.Не съм и помисляла да го махна за това,че очаквам бебе.
Сам се отучи да спи в стаята в краката ни,в началото не припарваше до бебето.Сега много се обичат

Изследване за токсоплазмоза ще си пуснеш,разбира се,не само заради котката /слати,плодове,зеленчуци......../
Успех с бебеправенето

Имах котка докато бях бременна, като родих я подарихме на едно много мило семейство, което страшно много я искаше. Разделихме се с нея защото е персийка и космите са проблем и защото животинката мн ревнуваше и понасяше тежко появата на Симеон.

малко ще повторя и аз, но все пак:

И ние сме с котанка от 6 години,никога не съм мислила да я махам, тъй като се информирах предварително за рисковете, какви са и доколко са реални. Истинаат е, че котката е опасна за бременната жена само ако е болна от токсоплазмоза, но самото заразяване е трудно да стане, ако се спазва хигиена. Не давайте сурово месо на котката, не я пукайте навън, не влизайте вкъщи с обувки, давайте й редовно хапчета за вътрешни и външи паразити (в момента на пазара излезна Профендер, комбиниран препарат, с накапване на вратлето). Ти си мий редовно ръцете, и навън, и вкъщи, измивай старателно плодовете и зленчуците, не яж месо алангле (свинско), ако го приготвяш - бъди стриктна, не се знае какво е месото.
След раждането на бебето в семейството по принцип котката не е хубаво да се допуска в началото, но след няколко месеца е ок. Това обаче всеки си го решава, познавам семейства, които не са правили такова отделяне, под предлог, че детето трябва да си изгради имунитет отрано. Аз лично реших първите месеци котанка да не влиза в детската, сега си живурка сама в хола, свикна да не идва при нас и нямаме проблеми. Редовното почистване вкъщи (тупане, бърсане и т.н. заради космите) не го и споменавам дори, то е ясно.
И накрая - психологическият аспект на въпроса също не е за пренебрегване...котките ревнуват и си искат вниманието независимо дали има едно или пет бебета, така че това, че вкъщи има нов член на семейството, не значи да се остави животинката без внимание и грижи.
Успех

Първо изследване за токсиплазмоза, ако си я карала ок, ако не - кофти, но по принцип много е малка вероятността да си живяла с котка и да не си я карала.

Второ котката се ваксинира и обезпаразитява.

Аз специално и до сега не я пускам при малката /малко е дива и дере, и май това е осовната причина/.

Момичетата вече са ти отговорили, само ще добавя: Аз започнах да  подстригвам моят персиец малко преди раждането. Вече му е разрешено да се разхожда навсякъде, но той все още се страхува от синчето и не припарва до стаята му

Радвам се, че има и други, които като мен са на мнение че при добра хигиена, не е нужно да се изхвърля котката. Прави ми впечатление, че в апартаменти/къщи, където има животни обикновено е по-чисто от такива, в които няма - но това си е лично мое впечатление. Хората около мен, които знаят че работим за бебе, винаги говорят за котака - как трябвада се махне и ме мислят за луда, че не мисля да го правя. Не съм човек, който се поддава на чуждо мнение, но малко или много ме успокоява това, че има и други като мен! Благодаря на всички!

"Как" - ами в отделни стаи, много чистене на косми, преобличане на дрехите с които гушкаш бебе/котка, внимание и на двете (което е на практика невъзможно, мъркащото "дете" се оказва изолирано...) и т.н.
По принцип съм "против", защото съм на тоя хал, но с малко повече организация не е невъзможно.
Виж, бебе+куче е съвсем друга работа вече. Казвам го, защото и куче имам.

Моето "мъркащо" бебе наистина в повечето случаи се чувства изолирано. Понякога се усещам, че и по цял ден не съм му обръщала внимание.
Но като седна пред компа той веднага ми ляга в краката и се размазва. И вечер спи при мен.

Колко навреме откривам темата!
Живот и здраве скоро ще си имаме и човешко бебе. 
Бременността ми я прекарвам у дома и постоянният ми спътник е котешкото бебе.
Спи при мен, гушка се, дори на коремчето ми обича да мърка. Никога не съм си и помисляла да я махам, а хората които ме съветват това остават без реакция от моя страна. Решението си е наше, котето си е член на семейството и до живот си остава с нас.
Изследвания за токсиплазмоза правих и въпреки че цял живот съм живяла с котки се оказаха отрицателни.
Котето спи единствено и само при мен, а мъжа ми не го признава особено като любим обект.
Единствената ми дилема е като се появи бебка как ще съжителстват?!
Но и през това ще минем. 

П.П. Ан Мари помня навремето беше пускала снимки в котешката тема. Възхищавах се на снимките, където си ти, Алекс и Харо. 

Аз и тук май го пуснах.
Cantariny, ще се оправите, няма де да идете Аз в началото се бях изнесла да спя в детската, Джони и Дияна спяха в хола. Харо мялкаше пред вратата на детската, но като отворя не иска и не смее да влезе. Беше му терсене, че аз лягам без него
Като се върнах в хола се върна и неговото царство (на Харо де)

Колко време ти отне връщането? 

Ами повече от месец (близо два), вече не помня. Алекс нали се роди недоносен и се хранеше на час и половина-два. Дияна категорично отказа да спи при бебето, защото щяло да я буди. Прибрах мъж ми в детската стая по едно време, ми така де да не спя самичка. А и той ставаше през нощта, да взима Алекс от леглото. Аз по едно време от недоспиване не знаех ден ли е или нощ.

След това взехме бебефон и пратихме каката в стаята.
Случвало се е по бебефона да чуя жално мякане. Харо се излъгал да влезе в стаята (явно все пак котешкото любопитство е голямо нещо), някой затворил вратата и той останал в капан, заедно с бебето в една стая!!! Стрес, ужас, драскане по вратата. Налие знаете какво е направило любопитството с котката

Ние я имаме нашата котаранка от 3 години (не е маркова, но е много красива, послушна и добричка и ужасно много привързана към нас със мъжа ми и особено към мен  ). Докато и аз бях бременна казах на наблюдаващата ме АГ че имаме котка и тя само каза: "Чувала съм че котка и бебе не е добре" ХеХе си казах аз на ум, и аз съм чувала подобни простоии, но не им се връзвам, а просто исках да чуя и нейното мнение, което се оказа без тежест, като се има предвид че вече си бяхме решили да си задържим косматото котешко бебе още от момента в които разбрахме че съм бременна. Мисля да ги запозная като бебо почне да сяда пък да видим какво ще стане, за сега котаранка я е страх от бебо като почне да плаче, иначе го души с любопитство  когато той е на шезлонга си в хола (където е царството на маци сега)

Малко трудно разбра милата котаранка защо не я пускаме в стаята на бебо, а така си беше свикнала да спи при нас на спалнята в краката ни или под юргана до мен (бебешкото креватче е в спалнята). Даже още като не знаех че съм бременна се учудвах защо толкова често ми ляга на корема  иначе спеше с скута ми непрекъснато и много се галехме, гушкахме и играехме.... сега за съжаление не ми остава много време за нея и се чувства леко пренебрегната от моя страна, но откри нов любимец - мъжа ми  и пак си е щастливото котенце  което винаги е била.

Токсоплазмозата ми беше отрицателна. Правих я веднъж в началото на бременността и си я платих на частно, защото ЗК покрива само 5 лв от 27 или 28-те които струва самото изследване и се чака сума ти време и така... Мъжа ми се захвана с чистенето на тоалетната на котаранка веднага след като разбрахме че съм бременна и така той си се занимава с нея и до сега 

Косми има навсякъде бол само не и в стаята на бебо и колкото и да се мъчим с хигиената все си има косми  къпя я под душа със слушалката, изчесвам я всяка седмица и пак косми  вече почвам да си мисля че и липсват витамини че да и падат толкова много косми  но това вече е тема за друг форум (котешки  )

аз ти предлагам хич да не слушаш другите хора, бебето и домът и котката са си твои, ти ще си решаваш с кое какво да правиш. ако спазваш нормална хигиена не виждам какъв е проблема, днешните деца много ги стерилизират според мен. и мен ме гледат като извънземно с двете огромни космати кучета, ама на никой не давам и да ми гъкне, пък какво остава да чуя реплика "ти луда ли си". малко съм пиперлива и човека, който ми го е казал веднага съжалява, че се е изтървал. разбира се ако детето има здравословен проблем или животинката представлява пряка опастност, вече приоритета е ясен...