Я какъв
дзвер сме надвили!
Повтарям се, ама си мислих, че е някакво самовнушение. Спрямо всички е така. Като на детските филмчета - стискам си устата, а те,
думите, сами си изскачат. Знаеш ли, Алан Кар май за малко споменаваше за това нещо. Не съм сигурна, но това би следвало да е основната линия - пушачът априори се възприема за по-лош от другите. Защото ... смърди, вони, няма воля да се откаже, по-лошо - той е роб на една безумно глупава зависимост. И това е нон-стоп. Още от отварянето на очите сутрин - първа мисъл - баси, какво ми е в устата, не мога да си целуна детето така, аз съм лоша майка .... измиваме зъбите, проверяваме дъха ... аха, може и да не ме забележи, не целувам детето (или ММ, няма значение) с цялата си любов, а някак скришом, да не ни надуши, ... и въпреки глупавото унижение, не сме съгласни да заменим зависимостта си със свободата ... толкова сме жалки ... Съжалявам, може и не всички така да са живели, но при мен е било така. Знам, че всъщност през цялото време съм се натирвала поне една стълбичка надолу спрямо всеки около мен точно заради това. Край вече.

бръчките ми изчезнали, кожичката ми се е загладила. Друг път исъхваше много и ми се появяваха разни люспи по челото да ама сега не. Пу да не се урчасам много вземах да се харесвам

няма такива изцепки.
За всички!
Така се радвам! Голяяяямо, хубаво бебе! Пупупу 


Препоръчани теми