Деца с увреден слух-8

  • 58 159
  • 721
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 543
terina, ние сме използвали с Йоан също такива естествени жестове за "спи", "пие", "яде" и т.н., но те не са му помогнали особено, за да го разбираме ние. На тази възраст (3 г.) децата вече могат да разказват на родителите си как са прекарали деня си в градината, какво са яли и ето такива елементарни неща. Докато ние още учехме Йоан на лепети... Поне в нашия случай съм твърдо убедена, че въвеждането на някакви жестове, щеше да е голямо облекчение за детето. Едва ли в САЩ е толкова широко разпространен total communication, като подход в обучението на глухи деца, защото те са по-глупави и неспособни да използват само реч! Просто използват всичко, което може да помогне на детето да напредва възможно най-бързо. И да му е възможно най-лесно. Тук няма друг подход в обучението на глухи деца, освен добре познатия ни, който колкото и да е съвършен, не може да отговори на нуждите на абсолютно всяко дете. Confused И разбира се, това би трябвало да е избор на родителите, а не да се налага като нещо задължително - естествено, че ако семейството държи детето да се обучава изцяло и само с реч, никой не би могъл да им наложи нещо различно.

# 61
  • Мнения: 2 543
Здравейте и от нас!
По стечение на обстоятелствата доста време бяхме без Интернет! За мое голямо съжаление, ние сме в задънена улица - категорично отказваме да си носим процесора! Дразни ни, пречи ни и го изтръгваме от ухото си като че ли е вредител Sad Трябваше да сме във ВМА за нови настройки преди повече от месец, но при това положение не смея да звънна на д-р Асенова! Моля ви, посъветвайте ме какво да направя!

tina_v, напълно е възможно нещо в настройките да го дразни детето. Не отлагайте ходенето си във ВМА, ами идете по-скоро дори!

# 62
  • София
  • Мнения: 215
tina_v, аз също смятам че възможно най-скоро трябва да отиде за нова настройка, възможно е нещо в тази която имате да го дразни и това да е причината да хвърля процесора. Ако му е некомфортно няма да иска да го носи.
В началото и ние използвахме някой жестове, защото иначе не можехме да се разберем, те постепенно отстъпиха място на думички.
Стискайте ни палци - утре ще и махат третата сливица във ВМА, защото в крайна сметка смятат че непрестанните и боледувания ooooh! са провокирани от болната сливица. Дано всичко мине леко  Praynig

# 63
  • Мнения: 55
 Hug Благодаря ви, момичета! Дано по-скоро да преодолеем този проблем! Успех на всички дечица!

# 64
  • Мнения: 206
Здравейте, мами,
Не съм писала от много време, но ви чета!
Вчера стана 1 година от операцията на Мая. Равносметката е добра! Simple Smile Мая говори доста, но неразбираемо. И аз я сравнявам с другите деца, и нормално чуващи, и с КИС. В делничното ни ежедневие мисля че все по-рядко има непознати за нея думи. Не мога да си кривя душата и да кажа че не работя с нея, най-малкото защото се oпитваме да наваксаме говорa съответстващ на нейната възраст. Това не е работа в смисъла да седнем на масата с работни материали и да правим упражнения, но все пак е работа. Например: четем приказката за "Червената шапчица" няколко дена поред, разказвам й по картинки, задавам й въпроси. На края на седмицата я завеждам на едноименен театър. Преди да я заведа й обяснявам къде ще ходим и какво ще гледаме. Сцената, публиката, актьорите, куклите и т.н. Накрая я карам да разкаже на някой къде е ходила и какво е правила. На този някой предварително аз съм разказала какво се е случило и той й помага с въпроси. Това направо си е мултимедийно обучение!
Когато говори изпуска всички малки думички. "Емо (го) боли ухо. Емо (си) удари ухо(то)." Но пък е голяма клюкарка, разказва разни неща, макар и неправилно произнесено и структурирано.
Пожелавам успех на всички на които предстои операция и успешни настройки след това.

# 65
  • София
  • Мнения: 440
Здравейте, да споделя и аз опит за ползването на жестове и четенето по устни.
Диляна се научи много успешно и самостоятелн да чете по устни. Да си призная не можах да разбера кога и как успя. На втората година след като си загуби слуха вече доста добре владееше тази техника. Сега в 6-ти клас в училище й е само от полза, особено в много шумна ситуация. Насърчаваме я да ползва четенето по усти като допълнително средство. В последно време е много разсеяна и съответно не внимава и не отчита правилно или изобщо не се съсредоточава да следи по устните. Това пък е повод да подсещаме повечко да внимава, хем да разбира и научава по-добре, хем да не губи тренинг в следенето по устните.
Понеже видях поста на FEN за "класната" - не съм намерила все още начин да убедя учителите, че е добре Диляна да ги вижда когато говорят, именно за да отчита по устните. Изобщо за 4 години в нашето училище не срещнах никакво разбиране от учителите и никакво желание от тяхна страна поне малко да съобразят поведението си в клас със специфичните нужди на нечуващо дете. След всичко това, просто сме се съсредоточили да насърчаваме Диляна да се справя максимално в трудните ситуации и да не разчита, че другите ще се съобразяват с това че не чува. Ала все пак тя не е вече малка и доста съзнателно подхожда, а и продължаваме с рехабилитацията и тази година.

# 66
  • Мнения: 950
milena d за жалост проблемите на децата се утрояват като навлязат в училищна възраст и обучението им в нормални училища се превръща в една люта битка с безхаберието и безразличието и едно непрекъснато доказване, че децата са способни да се справят и това ,че са различни не означава задължително, че са" несправящи и неможещи "!
Както писах и в другата тема децата ни са като всички със своите плюсове и минуси !

Последна редакция: нд, 25 окт 2009, 07:13 от FEN

# 67
  • Мнения: 27
Здравейте, момичета!
Много сте изписали. Отдавна не бях чела, а още по-отдавна не съм писала.
Аз пак имам нужда от вашата помощ. Включихме процесора преди около 10-ина дни. Разбирам, че кой знае какви резулати веднага не мога да очаквам, но съм малко разочарована и объркана от това, че в яслата на Орехова гора ми казаха, че сега Александра е много малка и няма смисъл да я водя често там. Мислех си, че веднага трябва да започнем с рехабилитацията. Освен това незнам рехабилитация се прави в яслата или трябва да ходим и на друго място. Аз си мислех да я водя до обяд в яслата, а след обяд при Таня, тъй като ще трябва да пътуваме често поне да уплътним деня максимално.
Незнам какво да правя и къде да ходим. Моля ви пищете!
Поздрави!
Мариана

Пропуснах да напиша, че според мен информацията, която давате за развитието на вашите дечица е много полезна.   bouquet

Последна редакция: пн, 26 окт 2009, 11:13 от Igi_

# 68
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
     Здравейте всички!

     Милена, много е тъжно това, което си писала. Ние досега, от раждането на Венци, сме попадали само на свестни и съпричастни хора - и лекари, и специалисти, със само едно изключение. Не се е случвало лошо отношение, но сме в началото на пътя, все пак. Не знам как да го подготвя, но той май се справя сам, защото вчера в градината едно момиченце го ударило, а той не й останал длъжен...
     
Понеже видях поста на FEN за "класната" - не съм намерила все още начин да убедя учителите, че е добре Диляна да ги вижда когато говорят, именно за да отчита по устните.

      Не мога да разбера защо не ти оказват съдействие - нали когато преподават, трябва да бъдат обърнати към децата?!? Едва ли през цялото време пишат на дъската, или се разхождат между редиците...

# 69
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
     Мариянка, ние го пробвахме тоя номер - сутрин в яслата, после при Таня и Славинка. Ефект нямаше, или беше отрицателен. Венци се изморяваше, не работеше, нищо не му задържаше вниманието, да не говорим, че не стоеше въобще на столчето...Трябваше да минат няколко настройки, да попорасне, и чак тогава. И друг път съм споделяла, че Таня се разплакваше и излизаше от стаята, толкова й беше мъчно, че нищо не става! Според мен, понеже идва и зима, поразреди пътуванията, сега най-важното е детето да свикне с апарата, да не го маха, и това е сигурно първата задача. А, че  яслата е мястото за децата до три години, не подлежи на съмнение, за мен.
     Каквото и да решиш, стискам палци, успех!

# 70
  • Варна
  • Мнения: 266
Момичета имате ли впечатления за проф.Ценев.Идва един път в месеца във Варна и мисля да го посетя защото Проф.Кунев нещо не ни обърна достатъчно внимание.

# 71
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
     Сирта, как мина операцията? Дано наистина болестите вече престанат  Praynig!

# 72
  • Мнения: 52
Здравей те ,момичета нямах интернет и не можах да ви благодаря за  бързите отговори добре че е този форум иначе човек може да се побърка .Благодаря за подкрепата на всички мами.

# 73
  • София
  • Мнения: 215
pozor, мина операцията горе долу добре, този път ми се стори че по-трудно излезе от упойка, но може и да съм забравила как е било. Освен сливицата и пробиха и едното тъпанче, защото е имала много течност. Първите дни поддържаше температура, но вече е добре и даже от днес е на градина. Дано това да е била причината за всичките и боледувания, че вече  Whistling ooooh!

# 74
  • Мнения: 34
           Здравейте!
   Ще ви помоля за помощ,защото информацията е много обемна,а за сега не знам какво да предприема и съм доста объркана.Предполагам знаете колко зле се чувствам в момента...  Cry Нашето момченце,което навърши три месеца, днес беше на неонатален скрининг при д-р Марио Милков от Варна.За втори път правим това изследване  и резултатът е негативен,т.е. че ни е глухо детето.В къщи,когато спи детето,реагира на звън от кристални чаши,но иначе на пляскане зад гърба му-не.Със съпруга ми все се надяваме,че има поне частичен слух...не знам...  Sad Доктора препоръча да отидем в София при д-р Върбанова за ново изследване тип "BERA". Чета за някакви рехабилитации,импланти... направо не знаем от къде да започнем.Моля,дайте съвет.Извинявайте,ако има нещо  и благодаря предварително.

Общи условия

Активация на акаунт