Мами-домакини и работещи мами - изборът

Цопвам се веднага   
И се чудя - къде изчезна авторката на предната тема? Или само ни запали главите и ни остави да се развиваме 

Възгледите на родителите и обстоятелствата около децата имат голямо значение за избора на майката. Като гледам, повечето домакини не са останали вкъщи от любов към тенджерите и ютията или защото не им се работи, а заради децата. Много рядко ще срещнете сред домакините жена, която никога не е работила преди да се омъжи и роди.

Права си - и всъщност аз след много размисли се съгласих,че ако една жена това я удовлетворява - ОК.
Но тук пак ще се получи извън темата - домакини без да са мами - оправдаваме ли техния избор?Не че има значение какво мислим ние - принципно ми се ще да разбера какво мислят  мамите домакини за домакините без да са мами?

За домакините, които все още нямат деца- познавам две такива. Тях обаче не мога да ги нарека домакини, по-скоро обратното. Но са случили на финансово стабилни мъже. Оправданието на едната е, че трудно ще забременее, ако ходи на работа и е подложена на стрес. Вече трета година "правят" бебе, докато тя пие хапчета. Другата ми позната открито заявява, че я мързи да работи. Ясно е, че всяка история е индивидуална, но тези двете хич не ги оправдавам.
Понякога и на мен ми писва от напрежението в работата и ми се иска да стоя у дома и да си гледам детето, нотова е само моменто.

Продължавам си мисълта от предишната тема.Едва ли работеща майка ще каже "Да,детето ми страда,не иска на градина,но това е положението.Аз трябва да се развивам!"  Дори и да е така, тук няма да го прочетем,това е повече от ясно.
А по отношение на многото контакти...колко от работещите се срещат с огромен брой хора?И то все приятни?Болшинството са затворени в офис с няколко колеги,с които се виждат всеки божи ден.Напълно е възможно и колегите да не са в настроение ,да са ядосани на половинката, на съседката/съседа,има и доста теми за конфликти и търкания на работното място,така че и социалните контакти ...издишат като аргумент.
Честно да си призная,и да видя ,няма да го повярвам ,например,че един адвокат,който се среща с много хора всеки ден,е винаги усмихнат ,приветлив...имала съм срещи с адвокатки.  
Не ми се мисли какви са в къщи...като се приберат след 2-3 срещи с  устати клиенти например.
Да не говорим за лекарка и вечно оплакващи се пациенти,или учителка,изнервена до немай къде от "социални контакти " с децата всеки ден,или дори една продавачка...вижте в темата за отношението на обслужващия персонал колко са приветливи с безброй социалните си контакти на ден.
Аз поне имам възможността да избирам с кого да се видя,да си спестя негативните имоции ,и да не се натоварвам с тях.
Не разбрах какво точно искаш да разбереш...аз съм майка,но на пораснали деца.Чувствам се чудесно,както казах и в старата тема,отдавна не плащам Данък обществено мнение, имам време както за собствените си занимания,така и за дома си,за съпруга си,че и понякога и на мене не ми стига времето...нали знаете лафа "Безработните/домакините и пенсионерите са най-заетите хора!"      

Записвам се и в тази тема

По горния въпрос - домакини, които нямат деца - нямам никакви наблюдения и не мога да се включа.
Никога, ама никога не ми е хрумвало да съдя майките, които са се посветили повече на кариерата, както и тези, които работят за да са сред хора и далеч от дома поне за известно време. Мисля, че ги разбирам даже   Но пък и очаквам и съответната толерантност от работещите към мен, която за момента предпочита да си стои вкъщи и към мнението ми, че съм абсолютно и незаменимо необходима на децата си поне до известна възраст (да кажем 3 години).
Между другото големият ми син тръгна на детска градина за първи път в живота си на 4 г. и 9 месеца почти и не му беше нужен дори и един ден за адаптация - явно му е било времето   Чувства се добре и щастлив в детската градина. Малкият си е вкъщи с мен (майка ми също помага) и още не съм решила на 3 или 4 години да го пусна на детска градина   Всъщност най-вероятно той сам ще си покаже, кога е готов Чак тогава ще търся вариант за работа, но без гонене на кариера, защото май ми е минало времето за това. Хрумва ми въпрос в тази връзка, ако не е обсъждан вече, разбира се - смятате ли, че посвещаването на майчинството за по-дълъг период, винаги е жертване на постигането на върхове в кариерата (като например мениджърска позиция в международна компания)?

Не всички работещи майки са дали децата си на градина, принудени да се върнат на работа.
Дъщеря ми сама поиска да отиде, а аз се върнах на работа едва половин година по-късно, когато се убедих, че на детето му е наистина добре в градината.



Доста често за съжаление да. Особено в професия като моята, в която във всеки един момент някой може да те измести. За това обикновено и жените, които я практикуват се връщат на работа месеци след раждането и работят до последно.

краси.мира не ти се работи и не работиш ,хубаво ако искаш да чуеш ,че нашите деца са по-зле от твоите /пренебрегнати и изоставени/  явно ще ти стане по-добре.
данък обществено мнение не плащаш та няма нужда и от оправдания .Всеки прави това за което има вътък. Ако ти не можеш да се справяш с друго освен къщата /децата ти каза ,че са големи вече/ явно си мислиш ,че всички са като теб.
Всички около теб ли не работят ,че имаш избор с кого да се видиш?
kiki29 щом ти не смяташ ,че си жертвала нещо защо друг да смята  така.Постъпила си по начин приемлив за теб и твоето семейство .

Моят избор, да остана в къщи и да се грижа за детето ни е напълно осъзнат и доброволен. Обстоятелствата ни позволяват като семейство да изберем дали да дадем детето на ясла или то да бъде с мама в къщи. За сега със съпругът ми сме на едно мнение, че решението да гледам детето в къщи е правилното.

Не мога да се определя като домакиня, а по скоро като жена в майчинство.
Разбира се, домакинствам, все пак хигиената, реда, здравословната храна са част от възпитанието, което искам детето ми да има. Но домакинстването не е водещо в моето ежедневие.
Работата не ми липсва, отдала съм се на детето ни с любов и гледам пълноценно да използвам времето заедно.
Не си правя илюзии, много скоро ще дойде времето, когато детето ще си стане самостоятелно и нашите грижи за него ще придобият друг характер, но до тогава съм щастлива, че имам възможност да съм с него и да се грижа за него.
А когато му дойде времето ще съм поставен отново пред избор да се върна на работа, да започна нова, да остана в къщи....
Животът е постоянен избор и намирам за хубаво,  човек да има възможност да избира.
Взетото решение днес, не гарантира успех утре, но такъв е живота.

А жени домакини, без деца не познавам.

Франческа, доколкото знам имаме еднакви професии. Моят избор е различен.

Моят избор също е по-различен от колкото на повечето мои колежки.
За това и посмених сферата, в която се изявявам, мислейки за второ дете.

Да се разпиша и аз в тази тема.... Бях работеща мама докато детето ми беше на ясла и градина. С голяма радост си останах в къщи, което не означава, че не правя нищо.
Като се започне с водене на училище, писане на домашни, водене на извънкласни школи, танци, площадки да играе и т.н. Естествено и работата в къщи. Та така това е моят избор и се чувствам много удовлетворена от това. Радвам се на всеки миг прекаран с детето ми. Осъзнавам, какво съм загубила, когато бях на работа. За мене семейството е най-важно и предпочитам да се отдам на него.

кукувица оптимистка , не знам къде прочете ,че съм останала в къщи,защото не се справям.
А кой как си гледа децата си е лично негова работа.Но понеже и аз имам деца,а и всичките ни познати,говоря от опит,а не разсъждавам хипотетично.
Виждала съм деца,които плачат почти постоянно в градината.Вярно,не са всички,но ние тук не правим генерални обобщения...Виждала съм и болни деца,чиито родители оставят и лекарствата на учителките...
И тези деца ли умират от щастие ,че са там?
И не са само 1-2 на 50 деца,за съжаление...

Конкретно за мениджърска позиция не мога да кажа, защото не съм била мениджър. Но определено, да, едно откъсване от работата води до изоставане. Сметката е елементарна - като не си на работа колегите те забравят, обменът на информация е затруднен, а времето за наваксване е трудно, защото има значение дали си по осем часа на ден в офиса и да знаеш защо си там и без да те разсейват домашни задължения и проблеми, съвсем друго е да знаеш, че основната ти работа са децата и домакинството покрай тях (в миналата тема обясних какво имам предвид в количествени измерители). Просто времето е обърнато - ако през 80% от времето човек е на работа, а 20% гледа деца и домакинство, то при оставането вкъщи 80% от времето е за децата и домакинството и евентуално 20% за професионално развитие. Ясно е, че няма как с малко трици да наровиш много маймуни.
Обаче си има и добра страна. Много често после майките не се връщат на същата работа, а дори сменят професията, което само по себе си е положително, защото има нещо ново, на което да се учи. Колкото по-дълго човек работи една работа, толкова по-рисковано е да затъне в коловоза и да не е склонен на промяна (това важи и за работещите, и за домакините).