Мами-домакини и работещи мами - изборът

Аз така разбирам нещата: авторката явно я тормози неистово изборът й да си остане в къщи посветена на децата си и затова търси одобрение, оправдание, подкрепа, разбиране и съчувствие в интернет-форума на бг майки 

Иначе щеше да проповядва всички жени-майки да си седят в къщи, което е абсолютно неразбираемо в 21 век 

Не че ще кажа нещо оригинално Уважавам избора на всяка жена. Но за себе си, след опита който получих (и който промени доста мнението ми през годините) смятам че до 3 години (хайде, зависи от детето, за някои може би 3-4) родителите трябва да са близо до детето си. Точно в тази възраст то има най-голяма нужда от тях, тогава се полагат основите и не мисля че една детска градина, та дори и частна, може да свърши тази работа вместо родителите. След това вече детето има нужда от социализация, тогава се предполага че е много по-узряло за детска градина и това е подходящ момент майката да се завърне към кариерата си. За мен е ясно че с такива прекъсвания жената едва ли ще достигне върхове в кариерата, аз лично такива изобщо не целя, но държа да си имам нещо свое, въърху което да работя, което да не е свързано със семейството. И е много важно и бащата да участва наравно в отглеждането, защото иначе едва ли може да се съчетае работа и пълноценна грижа за децата след градината/училището. Мисля че при добро желание и наравно участие на съпруга жената можге да намери някакъв баланс , така че хем да си гледа добре децата, хем да се развива професионално.

Така е, но периодът на детската градина е кратък.
Моите деца тръгнаха на ДГ доста преди 3 г., а аз започнах работа- нямаше причина да си стоя сама в къщи по цял ден. Сега обаче, когато търгнаха на училище, положението коренно се промени. В 12-12.30 ч. ги прибирам от училище да обядват в къщи (стола не им харесва нито на тях, нито на мен като решение), пишат се домашните за час-два и отиваме на тренировка/урок (всеки ден има по нещо). Като се приберем вечерят, минават през бянатя и часът вече е 21.30-22.00 ч. - по това време едвам гледат от умора.
Вариантът да карат на сандвичи цял ден, да си пишат домашните в занималнията да ги прибирам чак в 18.30 ч. след като цял ден са стояли в училището, без да имам възможност да ги водя на извънкласни занимания, не ме устройва. Свихме временно бюджета и потърсихме друг вариант за нашето семейство (надявам се, че го намерихме).

Момичета, защо са тези крайни изказвания?
ОТ тия сума си страници разбрах, че работещите сме си зарезали децата,необгрижвани в градината да реват цял ден, даваме им полуфабрикати за ядене и домът ни е пълна кочина.
А майките-домакини - домът им блести от чистота, ядат все здравословни манджи, водят децата си на "поне две-три" извънкласни мероприятия, учат с тях 2-3 чужди езика, пишат заедно домашни и социализират децата си.
Е да ви кажа за моя избор - децата ми са тръгнали на ясла преди навършени 2 години, плачеха сутрин (малкия още плаче), домът ми не блести, даже е поразхвърлян, децата ми ядат каквото сготвя вечер, мъжът ми помага и на работа се чувствам добре. При мен компромисът е - работя до 16 ч., за да мога да си взема децата рано от градина, да отидем на разходка, да изчакаме таткото да се прибере - той остава в градинката, а аз отивам да приготвя вечерята, да прибера прането от просторите .... Не казвам, че ми е много лесно, но така сме решили, че е най-добре за всички ни. Не бих останала в къщи и не съм сигурна, че ако си стоя в къщи ще е по-чисто или по-вкусно яденето, просто има жени, които домакинстването не ги влече, аз съм от тях. Годините, в които бях по майчинство ми липсваше работата, така че се върнах при първа възможност и при двете деца. Не знам как ще се оправям с ученичка и градинарче от догодина, но и за това ще намеря вариант ... Не искам да ставам като сестра ми - тя вече 15 години стои в къщи и домакинства и е много заета да вози 15 годишния си син на училище и 10 годишния на тренировка и все се оплаква от нещо .... Мен това не ме устройва - т.е. всеки си знае за него и за неговот семейство кое е най-доброто.

Никоя от нас, домакините, не отхвърля социализацията. Децата ни ходят на градина, на училище.


А аз разбарах, че неработещите сме тъпи, лентяи и паразити.  И възпитаваме мързеливо поколение.

Дотук някой осъзна ли, че това е много личен избор?
И не зависи само от майката, а и от самите деца.

Аха, и несамостоятелно, и сме майки-орлици, не даваме на децата си да дишат, изоставаме безвъзвратно в професията (въпреки че стотици хиляди жени работят като продавачки, чистачки, по заводите на поточната линия и прочее професии, в които се постигат невероятни висини), не умеем да се организираме...

А защо сте така озлобени, след като всичко в къщи и с децата ви е наред?

Защото ни обясниха всички тези неща. А вие защо сте толкова озлобени, при положевие, че имате и кариерата си.

А, да, забравих, че сме озлобени само, защото не ходим на работа! А работещите са бели и добри. Сигурно, защото по цял ден бистрят интриги с колежките коя да се хареса повече на шефа.

Що не приемете, че всички сте криви и да приключим тоя вече достатъчно затъпял спор?
Начетохме на над 25 страници тупане в гърдите кой е по-по-най. 

А защо не приемем, че всички сме прави.

Дами, не е безмислен спор. Казват се много верни неща, които понякога не са съвсем по наш вкус, но това не означава, че не са верни. Като например изказването на valerie за необходимостта от чисто физическото присъствие на майката /родителя/ във възрастта до три години. Съжалявам, но е факт. Моето дете не е ходило на ясла, но е било в домашна обстановка. Аз, самата не съм присъствала активно в живота и в този период, както би било най-добре за детето.
Всъщност имах такива намерения, но както често се случва в живота, плановете се разминаха с реалиите.

Рокси, за сп. "Мениджър" и изобщо пресата и прочие изяви, сме си назначили един чичко с очила и костюм, който изпълнява представителни функции предимно. И доста от наши близки и партньори процедират по подобен начин.

Толкова много страници изписани... без да се каже нищо съществено.
В крайна сметка това е избор. (причините за изборът не се коментират, а и няма нужда)...
Седнали сте да си чешете езиците....напразно...



е, хайде сега... придържайте се към нормален разговор, сама разбираш, че горното си е чиста проба дивотия...(да не кажа по-силна дума)...

Не мога до отговоря от името на всички работещи - лично аз не съм озлобена, на мен ми е интересно какви са мотивите за избора, така и писах в началото на предишната тема ... Всеки си знае за себе си защо е избрал това или онова, но щом пускате теми и те пълнят общо около 80 страници, значи има някакво недоволство, което никой не си признава ... Не съм видял домакиня (не говоря за майките по майчиство), която да изглежда добре, да е доволна от себе си и живота си, да не се оплаква, а да е позитивна и всичко да й е на ред. При работещите, които познавам, може не всичко да им е наред (както е при мен, например), но пък чак такова недоволство от живота не съм видяла ... Това е от моя личен опит