Литературен клуб - ІХ

Здравейте, да се запиша и аз при вас...Признавам, не съм чела предишните теми, но ще се постарая поне последната да изчета
Да си призная - поотвикнала съм да чета, преди - в детските години, ученически и студентски - четях много...Но после - семейство, дете, работа и се ограничих до четене на работна тематика
Записвам се тук, хем за стимул, хем да "навляза" в крак с новостите...Прави ми впечатление, че на последък чета все "измежду редовете", като чета нещо интересът ми бързо се изчерпва, някак си не мога да се съсредоточа и забравям началото...
За това сега съм се "въоръжила" с Ямайски марони на Майн Рид, книга, за която си спомням, че когато я четох преди години, много ме беше пленила...Та да видим до къде ще я докарам.

Тони, мерси за темата   
Днес имаше интересен коментар на Люба Колезич за Херта Мюлер, дано наистина скоро я издадат в БГ.
Струва ми се, че в темите назад, не е споменаван руският писател Виктор Пелевин, беше ми препоръчан от мой приятел, но още не съм си го намерила. Имате ли впечатления за  него?
Tsugumi , аз също много харесах "Махалото на Фуко" признавам си обаче, че друго не съм чела, може би е време ................
В края на предишната тема доста сте коментирали Джоан Харис, аз прочетох "Шоколад" и много ми хареса. Едната такава лека и лежерна, кара те да се отпуснеш и да се насладиш напълно. Докато я четох си спомних, че съм гледала и филм такъв.

krasykm06, не знам, каква литература ти допада, за да съм сигурна, че Пелевин би ти харесал. За себе си обаче мога да кажа, че това е един от най-любимите ми съвременни автори. Преди години прочетох почти всичко от него, но напоследък не го следя. Смятам, че е един от най-добрите писатели, на които сме съвременници.
Особено популярна е неговата" "Поколение "П", но за мен е фаворит "Чапаев и Пустота".
Изключителен автор! Благодаря ти, че ми напомни за него!
Превеждаха го на български език преди. Със сигурност в онлайн книжарниците ще намериш негови книги.
В руските сайтове по-трудно се намира (в случай, че ползваш родния му език).

(смея се)

Разбирам какво имаш предвид под 'шаблона в Италия' (да започнем дори оттам, че Италия като дестинация се свързва преди всичко с Рим като шаблон). Но авторката е успяла да обедини ведно бъбрив пътепис, компоненти на приложна психология, автобиографични бележки (въпреки малко по-дългата хроникалност), които е подчинила на свое светоусещане (все пак можеше да ни ‘разхожда’ по музеи с мн. история, от гледна точка да впечатли (заблуди) читателя.) Не свързвам Италия с удоволствието от кухнята. Но сега вече знам в коя galateria в Рим продават най-хубавия замразен оризов пудинг. А откритите от нея малки интимни детайли (било то в езика или фонтан с весела скулптура), придават на книгата обаятелсност. И малко шарж, когато пише за хората.

Умберто Еко (във връзка с Лувъра - http://www.amazon.co.uk/Vertigo-Lists-Umberto-Eco/dp/0847832961). Интерсно ми е за твоя упрек, но няма да настоявам. Имам несъгласие с негово изказване (надявам се, че се е дистанцирал) относно позицията на интелектуалеца, който трябва да мълчи (политически), в равенство с останалите граждани, да не вдига шум. Думите му, които не помня къде прочетох датират от началото на управлението на Берлускони.

Бях чела коментар на японски журналист по повод последната издадена книга на Мураками. Той споделяше, че макар да е прочел всичко на автора на японски (и английски език), заради (употребата) на преводни фрази от английски на японски в стилистиката на Мураками, по му подхожда английския.

Докато пиша за Мураками и вече сте преминали на Чапаев и Пустота. Препоръчвала съм я назад в темата, но мимоходом.
Тогава изтривам написаното за яп. автор.

Аз в момента чета "Мъжко можене" на Бойка Асиова.
Много ми харесва както стилът, така и самите сюжети на разказите.

fam, благодаря за препоръката, аз много харесах "Яловата вдовица" на Бойка Асиова, отбелязвам си и тази книга, още повече, че обичам късите форми.

Прочетох "Танцувай, танцувай, танцувай" на Мураками, по-различна е, малко по-...лежерна може би, дори бих казала по-ведра, но познатите архетипи са налице - музиката не просто като фон, а като пълноправно действащо лице, любовта като мост между живота и смъртта /но мост, който в различните случаи води и в двете посоки, тук като че ли към живота, но не мога категорично да го твърдя, краят ми се струва двусмислен, ще се радвам, ако някой се включи с мнение по въпроса/, приготвянето на храна като ритуал. Не мисля, че почитателите ще се разочароват.

В момента със сетни усилия дочитам последната книга на Коелю, "Победителят е сам". Изключително посредствена книга дори за Коелю, блудкава, тафтологична /тук имам предвид, че сто пъти се повтарят едни и същи мисли и идеи, явно да не би някой с IQ около 50 да не е разбрал за какво иде реч/. Киното като изкуство да се свежда единствено и категорично само до елементарното преселедване на пари и слава - не, благодаря!  Извинявам се, направих го на салата, но съм безкрайно възмутена, а почти бях готова да му простя някои по-късни прегрешения заради по-ранни негови творби, които всъщност харесвам.

Приготвила съм си за след това Ишигуро, Табуки и Кънингам, и ми се струва, че към който и от тях да се насоча, ще ми оправи вкуса.

Котка, отдавна чаках някой да сподели впечатления от последната издадена на български език книга на Мураками Интересно ми е, как я преценяваш с оглед на другите части от Трилогията на Плъха (тя се явява нещо като четвърта допълнителна част)? Нямам наблюдения върху превода й на български език, но се надявам да е добър. Да, краят е отворен, според мен. Въпреки че се съмнявам, че Мураками ще се върне към тази поредица. Сам е заявил, че спира с повествованията в първо лице, единствено число (поне засега). Последните години става все повече политически ангажиран. Не че преди не е бил, но сега използва друг вид метафори.
Ив, не съм чела този японски журналист и ми е трудно да преценя извън контекста, но си спомням думите на един от водещите руски преводачи на Мураками. Според него старите в родината му не го долюбват, докато младите го обожават, но и в двата случая по една и съща причина: "вони на масло" ("бата-кусай"). Този идиом в страната, в която традиционно не се употребява мляко, се използва за всичко прозападно, чуждо и т.н. (да не влизаме в детайли за това, че героите му ядат неяпонска храна, пият немска бира, слушат често джаз, до крайното решение да озаглави цяла своя книга на песен на "Бийтълс"). Този акцент ми дава някакво обяснение за думите на журналиста. Лично на мен ми беше интересен и фактът, че въпреки перфектно владеещ английски език (преподавател зад граница и преводач на такава литература) Мураками винаги използва за преводачи на своите книги специалисти, на които това им е роден език, без той да върши това. Обяснение, разбира се, имам.

По повод Коелю, аз също съм забелязала това безкрайно повтаряне на една и съща идея, но това не е ли похват в много от онези наръчници, които дават съвети за какво ли не... Само предполагам.

Относно храната и приготвянето й, Котка, сигурно си забелязала, че в японската литература това е много често срещан елемент. Липсата му би била изключение. При Мураками аз обаче го разглеждам като част от един друг континуитет.

Това, което вчера изтрих беше свързано с мнение на един от предпочитаните от Мураками английски преводачи.   (който се спряга като име за превода на последния му роман)
Да, той поддържаше тезата на руския си колега, че японският автор е с референции към Западната култура, смислово.

Японският журналист споделя впечатление в лингвистичен аспект. Спира дотам.

Аз съм приготвила неговата публицистична книга 'After dark" (писала съм във форума, че това ще е следващата ми), вече в трето лице, по негови думи съпругата му я намира за най-добра от всичко, което е публикувал дотогава (чела съм отдавна интервюта, така че мнението й не обхаваща 1Q84).

Другото не в този пост.

Ив, не съм чела изтритата част от поста ти. Всъщност, аз не съм съгласна с мнението на руския преводач. Поне не изцяло. Но за мен то е някакво обяснение към различни реакции на текстовете на Мураками.

Не знаех, че After Dark е любимата книга на жена му. Аз не я намирам за публицистична. Действието разказва няколко часа на една нощ.  Силно кинематографична, с лек полъх на Дюрас И със силно руско влияние, което той поначало не отрича (не в конкретния случай, а по принцип).
Всъщност, това е една от книгите му, които ме оставиха по-далеч от написаното (дори предпочитам "Кафка на плажа" пред нея ), заедно с една друга. Така е , вероятно, защото я намирам за по-различна от предишните му. Живот и здраве, когато един ден преведат и последната му книга, ще мога да преценя, доколко преходът, който прави с нея към бъдещите си произведения (за мен ролята й е по-скоро такава), е само това или има и други достойства.

Явно умората ми личи.  

Публицистична i съм оставила без заглавие - Underground. Започвам с нея.
После с After dark, da, харесвана от жена му.



Едва вчера реших да проследя (и се чувствам длъжна да публикувам вече опровержение на моя текст и) думите на У. Еко, не знам дали е отразено в бг медиите), но  У.Еко е застанал зад инициативата на La Repubblica започнала миналия месец петиция за свобода на словото (ход срещу Берлускони и заканата му да съди вестника за клевета  –както и още две чуждестранни медии- публикували информация за личния му живот).

Tsugumi, вълнува ме темата за храната като свещенодействие, но всъщност (както и друг път съм казвала) не познавам добре японската литература извън Мураками и не мога да преценя доколко това е постоянен елемент, като че ли мога да възстановя в паметта си нещо подобно в "Гласът на планината" на Кавабата Ясунари, но за друг пример не се сещам. На мен, разбира се, ми е близък подчертано епикурейският латиноамерикански модел на възприемане на храната като средство за постигане на наслада от всякакво естество (Алиенде, Амаду, Ескивел). Предполагам само, че в японското светоусещане нещата са по-дълбоки и се надявам някой път да имаш възможност да споделиш мислите си по този въпрос.

За Мураками - не знаех, че е цяла трилогия за плъха, аз лично възприех "Танцувай, танцувай, танцувай" като пряко продължение на "Преследване на дива овца", но в друга палитра, от черно-сиво-бяло (Токио-Сапоро-планината) в "Преследването.." към включване на интересни цветови акценти в "Танцувай...", например хавайско синьо и жълто (аз поне не си спомням за друг негов роман - от тези, които съм чела - където част от действието да се развива извън Япония).

Относно това дали в творчеството му има прозападно влияние (извън чисто езиковото, подразнило пуристите на японския език), от гледна точка на факта, че без никакви бариери го възприех и опитомих (в смисъла, който придава на думата Малкият принц ), по-скоро бих казала, че да. Сравнение правя с автори, които (предполагам) са традиционно японски - Ясунари, Мишима - и които си остават далечни и в много случаи просто неразбрани от мен.

Koтка, много ти благодаря (отново) за отговора (силно се надявам да не се отегчат другите пишещи в темата)!
Трябва да призная, че съм почитател на кулинарните ти изяви (рецептите ти са в моите "предпочитани" ) и разбирам и другия интерес към темата за приготвянето на храната. Далеч съм от позицията на човек, който познава дълбоко японската литература. Аз също споделих моите наблюдения.
Преди теми писах за една книга, преведена на български език. Тя обяснява чаената церемония в Япония, проследявайки и фигурите на едни от майсторите в приготвянето й. Ако имаш интерес, може би тя ще ти даде отговори на някои въпроси относно ритуалността: това, което си забелязала. Аз ще се връщам към темата също, при наблюдения и впечатления в тази насока.
Книгата се казва "Вятър в клоните на бора" и е на един изтъкнат изследовател Денис Хиро. Трудна е за четене, поне в началото.
И за мен "Денс, денс, денс" се явява естествено продължение на "Преследването на дивата овца", но трилогията всъщност включва първите два романа на Мураками: "Слушай песента на вятъра" и "Флипер1973", в които един от главните герои е наричан "Плъха".

По повод Еко, все забравям да попитам - на български език нали не е превеждан "Кант и птицечовката"? Аз като че ли не съм попадала на такова издание.

За Пруст (орново), препоръчвам на тези, които се интересуват сборник с лекции на Мераб Мамадаршвили ("Психологическа топология на пътя").

Tsugumi, написаното в скоби в началното ти изречение ме спря да продължа с Мураками. Ако има интерес в темата, ще допълня (особено, едва ли защото героите на Мураками пият кока-кола и книгите му са със западни препратки). (Oще не съм гледала филма All God's Children Can Dance (2007) http://www.imdb.com/title/tt0847214/)

"Кант и птицечовката" я имам у дома под редакция на Ив. Знеполски.

Koтка, колкото за кухнята и храната, много често срещани не само в яп. литература, но и кино (дори интериорно), аз 'харесах' определението на яп. режисьор, филмът му върви по екраните (не български), който каза, че храната е най-силния символ на живот, в семейните събирания, жената (майката) се идентифицира по някакъв начин с кухнята, не само защото прекарва този ден пред печката, налице е и второто обяснение, че в Мейджи период кухнята нар. kamado (ще рече печка) се използва в смисъл и на 'семейство'. За своя филм, реж. противопоставяше храната-ритуал (живот) като контрапункт на смъртта.  И други обяснения имам.
(Сега се сещам, за изказване на индийска хореографка, по повод последния й танцов спектакъл, изследващ през храната етносите, които оформят днешна Британия, а именно, че това е най-директната и интимна форма на контакт, всъщност пиша това, защото поглеждам от 'интердисциплинарния подход'.)

Да, бях писла преди да излезе книгата на проф. Денис Хиро, че я очаквам с нетърпение. Има защо, много малко подобна литература намира реализация у нас.


Днес си взех "Книга за бамбука" (не бях видяла, че Галимар стоят зад тях, благодаря Тсугуми!).
А също и на Джонатан Сафаран Фоер  - Ужасно силно и адски близо (по друга негова новела филмова адаптация Everything Is Illuminated (2005) - http://www.imdb.com/title/tt0404030/) Не за друго, съпруг е на Никол Краус (авторката на История на любовта)

Разбрах, че има и нова книга на Ник Кейв. Първата му издадена книга у нас, не харесах.
 

Виктор Пелевин си заслужава да се прочете определено...

Tsugumi, Ив, не мисля, че пишещите в темата биха се отегчили от развоя на дискусията напоследък, на мен ми е много любопитно, ще се радвам да продължим нататък / аз като предимно четяща  /, и друг път съм споделяла, че ми е трудно да обличам мислите и чувствата породени от някое произведения в думи  .

Котка, само да вметна за Мураками, действието в "Спутник, моя любов" също се развива извън Япония, на един гръцки остров. Дори имаше някакво специално внимание от страна на автора, към яркото слънце на Гърция и кристалния образ на нещата в горещината на лятото ... За съжаление, не съм го отбелязала, за да мога по-точно да цитирам.

Аз се разтушвам от мрачното есенно настроение "Дивните облаци"на Франсоаз Саган.