И аз раздухах веднага на всички възможни познати и непознати 
Не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо, и не се случи 
Не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо, и не се случи - Публикувана: 12 септ. 2005, 16:20 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2005, 17:26 ч.
Кога е добре вече да се похвалим с бременността?
Аз вече се похвалих на най-доверените ми дружки. Казах и на менъджърката си, тя е много готина, а и исках почивен ден за да отида на лекар. Все още не съм споделила с родителите си, но изчаквам само да мине първия преглед, който е след 2 седмици. Така че тогава всички ще узнаят 
Гледам да не мисля за лоши неща, така само се придизвикват, така че никакво суеверие 
Радостно ми е и не мога да стискам 
, каквото има да става ще стане, нищо не можем да променим, нека мислим позитивно!
Гледам да не мисля за лоши неща, така само се придизвикват, така че никакво суеверие Радостно ми е и не мога да стискам , каквото има да става ще стане, нищо не можем да променим, нека мислим позитивно! 
Аз казах на 20 минута от теска на мъжът ми.Сред няколко часа казах на свеки защото живеехме при нея.След това вечерта на мама и тати.Било е или 6 ил 7 седмица.Чак когато ми потвърдиха след една седмица лекарите казах на брат си и снаха си.На колеките казах когато започна леко да си личи,защото започнаха да разпитват на ляво и на дясно.Бях притеснена как ще регира шефа и колегите,но останах изненадана от поведението им.
Аз веднага започнах да разправям на всички, само с ръководството изчаках малко. Но все пак не трябва много да се бави, защото при мен поне стана така - излезнах много рано в болничен и те трябва да имат време да намерят заместник. Докато намериха заместничка, аз работех в къщи, но все пак не знам каква ти е работата?! 
Аз също миналата година загубих едно бебе и бях казала на всичко живо, та при тази бременност, която се моля да завърши успешно след по-малко от два месеца постъпих по-различно.
На майка ми казах още след първия ултразвук в 5 г.с., защото имах нужда да си споделям с някой и реших, че единствената жена на света, която ми мисли само доброто е мама
Естествено тя е казала на баща ми.
На втория ултразвук, който беше в 7 г.с. видяхме сърдечна дейност и исках да се похваля на всички, обаче ме беше страх.
В 8 г.с. прокървих леко и реших, че докато не изляза от критичния 3 месец няма да кажа на никой.
Та може би към 14 - 15 седмица казах в работата, на приятелите, мъж ми е уведомил свеки, въпреки, че аз си мисля, че и е казал по-рано, но нали все пак трябва да си вярваме
Но ако не си суеверна - хвали се, от това не зависи живота на бебето. Успешна и лека бременност ти пожелавам
На майка ми казах още след първия ултразвук в 5 г.с., защото имах нужда да си споделям с някой и реших, че единствената жена на света, която ми мисли само доброто е мама
Естествено тя е казала на баща ми.На втория ултразвук, който беше в 7 г.с. видяхме сърдечна дейност и исках да се похваля на всички, обаче ме беше страх.
В 8 г.с. прокървих леко и реших, че докато не изляза от критичния 3 месец няма да кажа на никой.
Та може би към 14 - 15 седмица казах в работата, на приятелите, мъж ми е уведомил свеки, въпреки, че аз си мисля, че и е казал по-рано, но нали все пак трябва да си вярваме
Но ако не си суеверна - хвали се, от това не зависи живота на бебето. Успешна и лека бременност ти пожелавам
Благодаря Ви много за отговорите.
Всъщност аз не съм суеверна, не става дума за това. По-скоро имах предвид, че риск винаги има.
И понеже предния път дълго след като изгубих бебето, все ме гледаха познати в корема и ме питаха какво става, и като им кажех почваха да се тюхкат и изобщо... неприятна работа.
Та всъщност тази ситуация ме притеснява, не че си мисля, че като ратръбя на всички, ще се случи нещо лошо.
Все пак засега ще си затрая... пък след още някоя и друга седмица, ще видим къде ще ме удари нетърпението.
Всъщност аз не съм суеверна, не става дума за това. По-скоро имах предвид, че риск винаги има.
И понеже предния път дълго след като изгубих бебето, все ме гледаха познати в корема и ме питаха какво става, и като им кажех почваха да се тюхкат и изобщо... неприятна работа.
Та всъщност тази ситуация ме притеснява, не че си мисля, че като ратръбя на всички, ще се случи нещо лошо.
Все пак засега ще си затрая... пък след още някоя и друга седмица, ще видим къде ще ме удари нетърпението.
На родителите ни казахме, когато се установи сърдечната дейност - 8 г.с. На няколко колежки и близките приятели - в началото на 4-ти месец, а останалите колеги разбраха като започна да ми личи - 5 месец.
И следващия път ще казвам късно, защото цялото това внимание и отношение като към болна към бременната ме изнервя
И следващия път ще казвам късно, защото цялото това внимание и отношение като към болна към бременната ме изнервя
Аз си разказах веднага.Кой ме питал,кой не-изпях си положението.Много съм щастлива и не можах да се сдържа.Естествено,шефката научи последна,но нямаше как-трябваше да се преместя на по-леко място и ...така.Чувала съм от бабите,че за бременност се казва,"когато бебето промърда".Е,аз не устоях.Надявам се от цялото си сърце всичко да е О.К.Свекърва ми е на мнение,че за такава радост не се крие,ако има нещо да става-то ще стане(не дай,Боже)!
С мъжа ми разбрахме заедно - беше там когато правих теста. След това казах на две близки приятелки.3-4 дни след теста ходих на лекар и след това казахме на родителите и почти веднага след това на всички близки приятели. Единствено в офиса казах по-късно - към края на третия месец като започнах от шефа. Преди това се изкушавах да споделя с някои близки колежки, но не исках шефа да го чуе от клюки. Но по-наблюдателните забелязаха ,че сияя от щастие и съм по-различна преди да разберат.