- Публикувана: 23 септ. 2009, 11:06 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2009, 19:47 ч.
Искате ли да се обединим?
Да, и мен ме пишете в големия отбор на родените през 2004 год. 
Синът ми Александър е роден на 15. 08. 2004 год.
Вече е на 5 години и 3 месеца, и моя милост е много горда с този факт
Синът ми Александър е роден на 15. 08. 2004 год.
Вече е на 5 години и 3 месеца, и моя милост е много горда с този факт
Аууу срам
пропуснала съм пост-а ти, идва ми да се завра някъде Добавих ви вече
Аз да питам някой заел ли се е с оформлението на новата темичка, че тази май ще я изпишем скоро
добре дошла и от мен 
но се моля поне здраве да има.
Диде, много лошо това с работата, аз пък моята искам да сменям, че и града, в който живеем, но хич не е удачно времето за такива промени май 
Дано до края на следващото лято като ми свърши майчинството да се стабилизира малко положението, че съм си казала: Наложи ли се да се върна на работното място, веднага подавам документите за Канада Щеше ми се преди това да пробваме някъде другаде из България, но... така като гледам смисъл няма... 
Дано намериш по-хубава работа, не знам на тази колко си била доволна 
За пи**ците гледам темата се е позавъртяла, ама няма лошо.
Аз да не ви казвам колко сме зле, че ще се смеете - направо пенсионерска работа, не знам децата ли, стреса ли, ама и двамата хич ни няма 
Дано до края на следващото лято като ми свърши майчинството да се стабилизира малко положението, че съм си казала: Наложи ли се да се върна на работното място, веднага подавам документите за Канада Щеше ми се преди това да пробваме някъде другаде из България, но... така като гледам смисъл няма... Дано намериш по-хубава работа, не знам на тази колко си била доволна За пи**ците гледам темата се е позавъртяла, ама няма лошо.
Аз да не ви казвам колко сме зле, че ще се смеете - направо пенсионерска работа, не знам децата ли, стреса ли, ама и двамата хич ни няма 
Дидка, много кофти така. Особено в такъв тежък период. Дано скоро намериш нещо по-добро, стискам палци. 
Нали знаеш - всяко зло за добро. Може сега да изгрее нещо далеч по-перспективно и оптимистично. Пожелавам ти наистина да се случи и то възможно най-скоро.
Стели, от кой град си? Идеята за Канада не е лоша честно казано. Понякога и аз се замислям за същото.
Но все още има неща, които ме задържат тук. Малко останаха, но ги има. Ако и те си отидат нищо няма да е в състояние да ме задържи повече в БГ.
Особено в такъв тежък период. Дано скоро намериш нещо по-добро, стискам палци. Нали знаеш - всяко зло за добро. Може сега да изгрее нещо далеч по-перспективно и оптимистично. Пожелавам ти наистина да се случи и то възможно най-скоро. Стели, от кой град си? Идеята за Канада не е лоша честно казано. Понякога и аз се замислям за същото.
Но все още има неща, които ме задържат тук. Малко останаха, но ги има. Ако и те си отидат нищо няма да е в състояние да ме задържи повече в БГ.
Вихрогонче, едното и може би най-важното е майка ми. Баща ми почина преди 5 години, два месеца преди да се роди Теди. Не мога да си представя, че ще отида далеч и ще оставя майка ми сама тук. Другото: ще ми липсват някои места и емоции, с които май още нямам волята да се разделя. Например: мириса на есенната шума по земята, аромата на печените чушки през септември, пеенето на пойните птички в двора на селската ни къща през лятото, камбаните на "Ал.Невски" на Коледа... ей такива едни дребни нещица, които обаче обичам много силно. 
Лулу, живеем в Елхово уж беше временно, но уви 8-ма година подкарахме Мъжът ми е от тук, но не е той причината да сме тук, а работата му/ни, иначе аз съм от северна България, но и в родния си град не бих живяла... ако родителите ти са причината да си тук... аз си мисля все по-често, че не е честно заради тях да затривам живота на децата си... иначе няма спор, че ще ми е мъчно, носталгична натура съм и аз, но напоследък реалността все повече ме вбесява И честно казано, ако мъжа ми беше по-решителен от мен, веднага тръгваме... но и той явно не събрал достатъчно смелост като мен...
Според мен по темата е хубаво да чуем и майките извън Бг Защо заминахте? Бихте ли се върнали? Липсва ли ви нещо от България?
Мъжът ми е от тук, но не е той причината да сме тук, а работата му/ни, иначе аз съм от северна България, но и в родния си град не бих живяла... ако родителите ти са причината да си тук... аз си мисля все по-често, че не е честно заради тях да затривам живота на децата си... иначе няма спор, че ще ми е мъчно, носталгична натура съм и аз, но напоследък реалността все повече ме вбесява И честно казано, ако мъжа ми беше по-решителен от мен, веднага тръгваме... но и той явно не събрал достатъчно смелост като мен... Според мен по темата е хубаво да чуем и майките извън Бг
Защо заминахте? Бихте ли се върнали? Липсва ли ви нещо от България? 
Steli Meli мама Kalida - от отбора на октомврийчетата живее в Канада / предполагам че знаеш / ,поразпитай нея.Ще почерпиш вода от извора.
А къде изчезнаха Иренка и Николче - с тях сме най-набори?
Джони,чакам те за кафенце.Направо ме е срам,да живеем в един град ,а да си"говорим" през някакви машини и програми
А къде изчезнаха Иренка и Николче - с тях сме най-набори?
Джони,чакам те за кафенце.Направо ме е срам,да живеем в един град ,а да си"говорим" през някакви машини и програми
Е, със сигурност животът в чужбина не е само цветя и рози. И там има проблеми, не е идеалното място. Но със сигурност и доста неща са много по-добре уредени отколкото тук. Аз съм пътувала доста, но едно е да видиш страната като гост (не става дума за туристическа обиколка, а за по-различен престой), съвсем друго да станеш неин гражданин. Но определено има места, където бих живяла с удоволствие и които по необясним начин чувствам като свои.
Верче, разпитвала съм я аз Калида Иренка пише в октомврийската ни темичка, но много рядко иначе са ок 
Валка, Лулу, прави сте, но според мен спокойствието, което всичките ми приятели живеещи в чужбина излъчват, говори за липса на стрес, който тук ми идва в повече... Сигурна съм, че и там има трудности, които не всеки е готов да сподели, но според мен е нормално да ти е трудно в чужбина, но когато ти стане трудно да живееш в Родината вече е лошо
Пък и всеки човек си има различен мироглед, аз също чувствам някои кътчета от планетата като място, където бих живяла илипоне бих опитала, иначе как ще разбера къде ми е мястото 
Иренка пише в октомврийската ни темичка, но много рядко иначе са ок Валка, Лулу, прави сте, но според мен спокойствието, което всичките ми приятели живеещи в чужбина излъчват, говори за липса на стрес, който тук ми идва в повече... Сигурна съм, че и там има трудности, които не всеки е готов да сподели, но според мен е нормално да ти е трудно в чужбина, но когато ти стане трудно да живееш в Родината вече е лошо
Пък и всеки човек си има различен мироглед, аз също чувствам някои кътчета от планетата като място, където бих живяла илипоне бих опитала, иначе как ще разбера къде ми е мястото