Искате ли да се обединим?

  • 58 377
  • 735
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 5 714
Защо заминахте? Бихте ли се върнали? Липсва ли ви нещо от България?
Защо заминах? Защото исках да се махна, да започна нов живот. Чувствах, че трябва да отида далече. Не съжалявам. Не ме огорчаваше толкова положението в България, колкото разни семейни неразбории, дразги, пререкания, интриги. Това много ме изморяваше. Така че при мен са лични причините. А и нищо не ме задържаше- имоти, бизнеси.
Не бих се върнала.
Липсват ми някои приятели, липсва ми стария квартал в София- Докторски паметник, Сан Стефано, Оборище. Там съм израстнала, дори и сега се насълзявам като се сетя. Има неща, които сигурно никога няма да простя на един човек, много близък, свързани с това място. Ако имам възможност, някога ще поправя неговата грешка. Липсва ми село, липсва ми театъра, липсва ми Варна, липсват ми много други хубави места в България. Има какво да ми липсва, но трябваше да помисля за собственото си спокойствие.
В Канада съм. Доволна съм. Това не значи, че утре няма да отскоча до друга страна. Тук ми е студено, но гледам да се абстрахирам. Искам топло, искам градинка. Simple Smile

# 601
  • Мнения: 990
...колкото разни семейни неразбории, дразги, пререкания, интриги. Това много ме изморяваше. Така че при мен са лични причините. ... Има какво да ми липсва, но трябваше да помисля за собственото си спокойствие.
...

Това важи и за мен също  Confused Студът обаче и на мен не ми допада, но пък Австралия е далече  Whistling

# 602
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 168
Вери, като говорех за мириса на есенни листа имах предвид точно онзи аромат от изгорена шума в късна есен, който се носеше по това време на годината по ул. "Иван Асен". Знаеш за какво говоря.  Wink Един от миговете, с които винаги ще свързвам Коледа е от преди мнооого години. Стоях пред университета и си чаках трамвая (тогава по "Иван Асен" вървяха трамваи), беше малко преди празниците (Коледа, не Нова година), от небето се сипеха снежинки на парцали в буквалния смисъл на думата и точно в този миг забиха камбаните на "Ал.Невски". С много топлина си спомням точно този момент. Не е нещо особено, но беше вълнуващо. Blush

# 603
  • Мнения: 5 714
А какъв сняг имаше преди време в София...липсва ми онова хълмче в Докторската градинка, където се спускахме с шейните, особено на 1-ви януари.
И тук има сняг, много сняг, но е различен.  Laughing

# 604
  • СОФИЯ
  • Мнения: 11 778
Носталгично звучите Дами, а аз съм оптимист! Вероятно един от малкото, к ше дръпнем шалтера на д-вата РБ  Laughing Знам, не е смешно, понякога звучи особено реално, но винаги има надежда.
не съм от докторската, от "широкия център" за времето си, сега Лозенец  Joy

# 605
  • Мнения: 5 714
Е хайде сега, няма никакво значение кой от къде е. Писах какво ми липсва, а ще ми липсват неща свързани с хубави спомени и хубави хора. Няма как да кажа, че ми липсва Люлин /и там съм живяла не малко / при положение, че го свързвам само с неприятности. Бабите и дядовците ми са от село. Живяла съм и във Варна и в Бургас. Мъжът ми е бургазлия за ужас на майка ми.  Laughing

# 606
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 168
Оооо, и ние си имахме любимо снежно хълмче за спускане с шейни. Всъщност "пистите" бяха две, и двете в Борисовата градина. Едната беше дълга и в близост до алпинеума, а другата кратка и стръмна и по-близо до Ариана. Моето детство мина именно в Борисовата, която тогава се зовеше Парк на свободата, и дворчетата на къщичките по "Иван Асен", които обикаляхме в игра на стражари и апаши. А от селската ни къща какви спомени имам... ех... Там никой не живее, тъй като баба ми е починала на 40 години заради лекарска грешка, а дядо ми е убит в Балканската война. Къщата ни е край Свиленград, почти в подножието на най-източната част от Родопите. Уникално спокойно място с кристален въздух и почти обезлюдено. Ползваме я като вила. Но истината е, че там ми мина друга хубава част от детските години. Тъй като родителите ми имаха огромни летни отпуски (мама - учителка, татко - актьор), прекарвахме там по 2-3 месеца през лятото. Събирахме се деца от цяла България.  Blush
Абе хубаво нещо са спомените. Уф, ще рече човек, че съм го ударила на пенсиониране, така се размечтах в минало време. Mr. Green
Мама Сання, аз също съм оптимист. Даже май прекален оптимист. То и затова съм си още в България де.  Mr. Green

# 607
  • Пловдив
  • Мнения: 1 617
Eто още един оптимист на линия... даже си мисля, че с този наш оптимизъм сме за никъде  Mr. Green Все се надяваме, че нещо ще се оправи НО сега, когато първото ми момче е вече 7 клас лекичко взе да ме напуска увереността, че съм избрала да остана в България. Не е късно, но щом и в нашите глави взе да се промъква идеята за смяна на държавата...  ooooh! Ех, да не развалям хубавата ни темичка.
Да взема да се върна па пишките  Mr. Green Алекс се роди с хидроцеле - шок голям за нас. Въпреки, че ни убеждаваха, че 30% от момчетата се раждат така. Следяхме го до година и 6 месеца. Тъкмо течността взе да изчезва и откриха, че има ингвинална херния.Всеки негов рев беше съпроводен със сваляне на памперса и оглеждане, притеснения, треперене... Оперираха го. Мина и замина. Но по време на операцията са му забелили и пишлето без да ме питат даже. Оттогава е добре, въпреки, че сега пак малко е позалепнала, но мъъъничко.
По този повод скоро се смеехме с мъжа ми. Аз на консултация в 9 месец. Лекарят казва 99% момче / а то защото вече е виждал големите тестиси пълни с течност  Sad/ , а аз еееееееееее има поне 1% да е момиче. До последно не се отказвах  Mr. Green Слава Богу, че вече всичко е на ред  Praynig
Дидка - много ми стана криво като прочетох за работата ти... С толкова мерак навлезна в нея...Пожелавам ти да успееш да си намериш работа отново в тази сфера  Hug Hug Hug А защо не и сама да пробиеш  Peace

# 608
  • Плевен
  • Мнения: 1 418
Гадна работа с тази криза. Слушам колегите на работа, че тепърва ще започват съкращения при шивачите най-вече. Нашият град е пълен с такива, които шият на ишлеме. Производствата ще се изнасят в Китай, Виетнам. Там заплатите са по-ниски, разходи, осигуровки, всичко - рай за предприемачите. Sad
Дидка, с какво си се занимавала (работила)? По-скоро да си намериш работа. Peace

# 609
  • Мнения: 1 283
Ах, интересна тема сте заформили.  Hug

Ще се включа направо от извора.  Wink В Канада сме от 6 години, 3 в Монреал и 3 в Калгари...сега сме  си харесали друго място, което наподобява БГ по климат, но е зле с работата,но никога не е късно за ново местене. Crazy и двамата с мъжа ми сме по експериментите.  Party

С Дидка се познаваме именно от Монреал, от където имамме страхотни спомени и страшно много хора ни липсват от там. Все тайничко се надявам Дидка да се върнат тук един ден. Виждам я милата как отчайващо се опитва да промени манталитета на хората в милата ни родина, но май без успех за съжаление. Sad Дид, желая ти  Hugда си намериш прекрасна работа, дано да имаш късмет. Hug

Какво ме накара да дойда ли? Абсурда да живееш в БГ е достатъчен.. Confused С висше образование да работиш продавачка, да се чувстваш зависим от родители когато ти самия си родител; да не знаеш какво те очаква утре; да не смееш да мечтаеш...и много други. Rolling Eyes

Тук не е идеално разбира се, носталгия има.  Sad осезаема по празниците... Confused Но и там не сме жиевеели всички в един град...

Няма да забравя думите на една баба над 90 годишна, която ми каза: '' Обичайте канада и тя ще ви даде всичко''...докато май БГ само се чуди как да вземе. Sad Тук имаш възможност да учиш и работиш каквото ти харесва и да мечтаеш за бъдещето.

Трбва да ставам, но ще продължа с обясненията....отивам на зъбар  Sick стискайте ми палци, че от вчера не мога да стоя от болка... ooooh! Praynig

Чао и цунки! Heart Eyes

# 610
# 611
  • Мнения: 3 246
Вери, наистина е разкошно Hug

# 612
  • Мнения: 990
Вери, страхотно е... Тъкмоо си ги публикувах във ФБ... Между другото не е лошо и там да се намерим... По образно да се опознаем  Laughing


там съм Stela Mollova , който иска може да ме добави Simple Smile


и пак между другото,
Дидка, половината рода на мъжа ми е в Сливен, дори е възможно да се преместим там... май ще му се отвори вратичка на моя мъж...  Thinking

# 613
  • Плевен
  • Мнения: 1 418
Ayyy, страхотно е. Трети път гледам първото филмче с майката.
аз в фейса съм valia valcheva

Последна редакция: пт, 20 ное 2009, 18:48 от valка

# 614
  • Мнения: 544
И аз останах възхитена!

По въпроса за чужбина аз съм от тези, които ще си останат тук. Хич не обичам промените, нито да рискувам, просто нямам никакво желание да живеч на друго място.

Във Фейсбука съм Branimira Ivanova.

Момичета, качих снимки в албумчето, но забравих да ги надпиша, а сега незнам как...ако някой може да ми каже  Hug

Последна редакция: пт, 20 ное 2009, 10:38 от branimira76

Общи условия

Активация на акаунт