Обърнах внимание от прочетените постове,че майчета, които са си изпатили, мълчат при следваща бременност и то не от суеверие, а защото са видяли болката в очите на близките от загубата.Също са изпитали на гърба си неудобните въпроси,които много нараняват. При мене І-та бременност-много радост,еуфория,всички близки и далечни знаеха от началото.Докато в V месец не загубих бебето.Трябваше да изживявам освен моята болка,тази и на близките, също и въпросите месеци наред-"В кой месец си,какво ще е бебето,защо си на работа,кой гледа бебето и т.н.???"При втората бременост мълчах и се стараех много малко да разберат,та до последно.Близките разбраха в 6 месец,а някои по-далечни чак като родих. Изкарах много тежка бременност към 3 до 5 месец не се знаеше дали бебето ще оцелее и се радвам,че знаехме само аз и мъжът ми + 2 приятели.Така ми беше по-спокойно.Старата поговорка си е много на място"Питай патило,не старило"
- Публикувана: 24 септ. 2009, 14:32 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2009, 19:26 ч.
До кога да си мълчим, че чакаме бебе?
Когато забременях първия път всички научиха и познати, колеги и родители. С мъжа ми не крихме, после когато ми направиха кюретажа трябваше да обяснявам на дълго и широка - ама защо, как и какво, което допълнително засилваше болката и мъката ми. Тогава си мислех, че не ми пука и че не вярвам в суеверията и няма да крия, каквото такова. Обаче като се случи вече не е така, разбираш че си бил тъпана без да е имало смисъл. При втората ми бременност казахме само на родителите на мъжа ми, и след като ми направиха и втория аборт поне не трябваше да обяснявам какво се случва. При третата знаехме само аз и мъжа ми, той отново искаше да каже на родителите си, но аз не му позволих. Две седмици след това абортирах отново за трети път. Дай Боже при четвъртата ми бременност всичко да е наред. Сигурна съм, че не бих се хвалила наляво и надясно до късно, защото просто смятам, че бременността до 3месец е доста крехка и никой не е застрахован от провали.
.◦♥Toche♥◦. , много ме заболя за теб, стискам ти силно палци да получиш своята принцеска съвсем скоро. 
По темата - в началото бяхме казали само на най-близките роднини и приятели. Колегите ми не знаеха. На принципа бях, че така или иначе когато му дойде време ще си проличи и няма смисъл да осведомявам наляво и надясно. А и суеверие някакво, въпреки че не ми е присъщо.
По темата - в началото бяхме казали само на най-близките роднини и приятели. Колегите ми не знаеха. На принципа бях, че така или иначе когато му дойде време ще си проличи и няма смисъл да осведомявам наляво и надясно. А и суеверие някакво, въпреки че не ми е присъщо.
Когато забременях решихме с мъжа ми да не казваме до края на 3я месец нито на родата нито на приятелите.Ей така за по-сигурно.Знаеше само моя шеф защото ми се налагаше да ходя на прегледи.Един ден в началото на 3я месец новината че съм бременна се разнесе(по моя вина) скорострелно из офиса и всичките ми колеги разбраха.В същия ден бях на преглед при док,тогава се разбра че съм направила мисед аборт в почти 10г.с. Няма да ви казвам колко тежко ми беше заради моята лична трагедия и заради това че 2 месеца след аборта колежките неразбрали за загубата ми ме поздравяваха за това че съм бременна.А аз вече не бях!И следваха куп разяснения какво е станало.Имаше и такива които се дистанцираха от мен и няколко седмици ме избягваха.Сякаш бях лош късмет. Решили сме ако пак имам щастието да забременея 
да си мълчим като рибоци поне до края на 3я месец.
да си мълчим като рибоци поне до края на 3я месец. 
Когато забременях за първи път-казах на най-близките ми хора.След като направих спонтанен аборт в 8 седмица -разбира се всички разбраха,но никой слава богу не ме е разпитвал за това и онова.Когато забременях вторият път казахме на родителите си само.А вече след 3-ия месец и на други хора,от суеверие.Аз лично смятам,че е хубаво да се сподели с много близки хора като роднини например,а за другите по нататък.Макар,че каквото трябва да стане-ще стане.
♥Toche♥◦ 
на мен четвъртата ми бременост донесе Мая,пожелавам ти съвсем скоро да имате така желаната радост.
И аз първите 3 пъти биех барабана на който срещна,последния път бях малко внимателна и подбирах на кой да се похваля,но пък края на 2 месец вече ми личеше иммного много нямаше как да криеме
на мен четвъртата ми бременост донесе Мая,пожелавам ти съвсем скоро да имате така желаната радост.И аз първите 3 пъти биех барабана на който срещна,последния път бях малко внимателна и подбирах на кой да се похваля,но пък края на 2 месец вече ми личеше иммного много нямаше как да криеме
