Пристрастеност

Това,че психиатрията се занимава с лечението на зависимости е ясно,логично,нужно,очевидно..как да го кажа... Но не съм съгласна,че зависимостта от вещества те прави задължително  психично болен.Не всеки,който злоупотребява с нещо,било то алкохол,лекарства,наркотични вещества,страда/е страдал от психично разстройство.
Може и аз да не го обяснявам или разбирам  добре.
Ако едно хлапе опита хероин просто защото съучениците му така правят,или просто от любопитство,или Бог знае поради каква друга причина,несвързана с тревожност,депресия и прочее състояния...защо това хлапе ще се води с психично разстройство?
Не съм шокирана...Просто не ми се струва правилно.

В документа се говори за редовна злоупотреба с психоактивно вещество в продължение на година. Това не прави всеки тинейджър пушил трева болен. Но и аз не го обяснявам добре, а и не бих могла, защото вече казах, че не съм лекар. Занимавала съм се с проблема от социологическа гледна точка. И болният от грип е болен, но това не е страшно клеймо както се приема. Болестта не е нещо срамно, но това е моята гледна точка. Въпреки ширещите се апокалиптични картини много зависими хора успяват да се излекуват, да живеят нормален живот и да бъдат здрави.

Ако разбирам добре ти си против това зависимите да се заклеймяват и затова те притеснява думата болест. Така ли е?

Против съм да се разглеждат наркоманите като психично болни хора.Нищо друго.
Аз рядко съм чувала за зависими,които са успели да водят нормален живот след своето излекуване.Като знам какво значи да си наркоман(физическите поражения,разбитата психика,мисълта за наркотика,която те преследва,чувствата,които виждаш в очите на околните)не вярвам,че има много такива хора-успели да водят нормален живот след това.

Има много. Най- потресаващият случай, който съм снимала благодарение на МВР беше на един човек, който е бил зависим към опиати в продължение на 18 години. Катастрофирал и бил в гипс цяла година, това му помогнало да се излекува. Беше отишъл доброволно в МВР, за да разкаже и да помогне на други зависими, като покаже, че и това е възможно.
Преекспонирането на зависимостта като нелечима е много голяма част от проблема. В последните години има много успешни алтернативни лечения, терапия в комуни и прочее. Ако направим проста сметка към 2000 година у нас имаше поне 100 000 зависими от хероин. Повечето младежи. Ако повечето не се бяха излекували щяха да са вече мъртви.

Поне тройно или четворно повече са сега
Към 2000та бяха към 30-40хил регистрирани, а нали се твърди, че регистираните трябва да се умножат поне по три, за да се прецени горе-долу  реална бройка.

Най-съгласна съм с това - Преекспонирането на зависимостта като нелечима е много голяма част от проблема.

С това не съм - Ако повечето не се бяха излекували щяха да са вече мъртви.  - с това можеш да си живееш цял живот, ако имаш пари и работа особено, което важи за малко от тях разбира се. Не умират от хероина, умират от съпътстващият начин на живот, някои от хепатит, други от друго, част от тях от спин, част от тях от некачествен хероин или свръхдоза, но повечето си живуркат доста дълго време, за това не може с лека ръка да кажеш, че са се излекували, най-малкото, че няма статистика
Може би доста голяма част са на метадон, което не се води баш излекуване. Други просто са на периоди, които продължават с  години...
Мен ме притесни много статистиката за затворите, че в момента всеки ТРЕТИ затворник е болен от спин...

ДеЩоВиди Не мога да кажа какъв процент са излекувани. Възможно е една част да продължават да живеят така, друга част да са се пристрастили към друго- човек, дейност и пр., но познавам и доста оздравели. 
Вече не се множат така зависимите от хероин, защото на мода са екстази и други подобни. Там положението е много по- страшно и никой не води статистика. Наистина и те могат да живеят с години така, но пораженията върху мозъка и паметта са завинаги. А и е още по- трудно за родителите да видят дали децата са взимали нещо такова, защото видимите белези са много малко и човек, както каза ти, трябва да е виждал, за да разбере.

ПП Добре, че тук ни подмина случилото се в Украйна в края на 90-те. За три години 98% от наркоманите там се заразиха с хепатит. За затворниците сигурно ли е или е слух?

Ами наскоро това говореха по БТВ, в софийския затвор масово се инжектират с една спринцовка
Имаше интервю с шефа на затворите или на софийския затвор или на някакъв друг такъв на по-високо ниво с Ани Цолова, изскочи ми сега от главата, може би може да се намери интервюто в сутрешния блок, както и репортажите...

Не виждам къде точно се споменава за живота му след неговото осъзнаване.

Пардон.  Въпросният човек вече от няколко години имаше работа, семейство и дете, а именно последното го беше подтикнало след толкаво време да разкаже за себе си. Другите хора, които споменавам също завършиха образованието си, работят и имат семейства. Някои от тях са в в този здрав вид от повече от 10 години и са успели в професията си. Не казвам, че това е правило, но има доста такива случаи, т.е. не е невъзможно.


ДеЩоВиди Дано да не е доказано, че са със СПИН. Звучи страшно.

извинявам се за намесата.
това, че ти не се съгласяваш е само твой малък проблем
зависимостите, техните прояви, лечение, прогноза, профилактика и пр. са обект на ПСИХИАТРИЯТА, защото именно се приема, че зависимият е с разболяла се психика (ако мога така да се изразя). това не означава непременно, че е за цял живот. в БГ хората смятат психиатричните обекти и субекти за клеймо и затова отричат, че зависимостите са болести, депресията е болест (между другото циклофрения е доста неадекватно понятие, говори се за биполярно разстройство, едно от които е депресивното). не са болести в тясното понятие типовете личност - така онзи тип, който е склонен към различни обсесии не е болен, но става когато им се поддаде. ще ти дам друг пример за да разбереш. при обсесивно-компулсивно разтройство: Х си мие ръцете, непрекъснато, по 20-30 пъти на ден, получава екзема, получава страхове, става социално неспособен (Бояна, извинявай, не знам как се казва ). той е болен. лекува се. методите на съвременната психиатрия са различни - медикаменти, психоанализа, труги техники. излекува се. не е вече болен. макар да е същия тип (обсесивно-компулсивен).
така че  - ДА наркоманите са психично болни хора. даже бих казала в много случаи, особено ако говорим за хероинова, кокаинова, амфетаминова наркомания - са и физически болни хора. даже много. понякога не знаят.
когато овладеят зависимостта, преодолеят я след съответно лечение (независимо от вида) те пак имат същия социо-тип личност, но не са вече болни. 

Ех, какво стана с хубавата традиция да почваме изреченията с главна буква...

Както и да е, ясно е, че перфектно здрави хора няма. Но по твоята логика психично болни са и пушачите, редовните потребители на кафе, пристастените към сладкото и т.н. Някаква склонност към пристастяване (психическа и физическа) има във всеки човек през целия му живот - и тя се проявява във всеки. Просто си има степени и проявления, които се считат за патология - най-вече когато почнат да вредят на човека да води нормален живот. За много наркомани това си е факт, но не и за всички случаи/степени на зависимост по принцип.

За излекуването - бях чела за амфетамините, че употребата им "изгаря" рецепторите за допамин в мозъка - което е трайно увреждане, пречещо да се изпита чувство на щастие. Ако е така (аз не съм лекар) - то това не виждам как ще се поправи.

Иначе и аз считам, че историята на авторката си е чист фалшификат.

jp, благодаря ти. не знам дали ще пиша с главни букви. част от лесното на нета. но ще опитвам по-често, хм.
абс. права си. и аз това казвам - онази зависимост, която има прояви. има си скали за оценка. има хора, които са пушачи и са тотално зависими и болни хора (вкл. физически). и други, които пафкат по-кротко  
не знам много неща за амфетамините от такава гледна точка. само що се отнася до острите епизоди на свръхдоза (че там имам допирни точки). лошото на допаминовия рецепторен механизъм е, че е твърде общ и не засяга само чувството за щастие, а и редица други, чисто неврологични функции. не знам обаче подбробности за трайното амфетаминово въздействие.  

 аз пък съм скептична към написаното от авторката. Като преживяно от друг ми прилича, прочетено в книга или просто домашно.
Но това не прави темата не актуална.