10cent's, той е 10-ти клас... Започнали сме отдавна. 
Ние се нагаждаме към всички останали, защото сме малцинство.
Има брат близнак, който е нормален(Боже какви глупости пиша!). Втора година не учат заедно, защото единия е в елитна национална гимназия, където този няма да се справи и остана в обикновено училище. Сам! Няма защитата на брат си, който му беше като майка до сега в училище. И лешоядите го накацаха... Може би аз съм виновна, че не ги разделих още от първи клас. За да свикне да оцелява сам, а не да разчита на брат си, но те са близнаци! Какво да правя? Наистина не знам, а искам да направя нещо за детето си. Душата ме боли, сърцето ме боли... защото аз съм неговата майка и неговата опора, а не мога да му помогна с нищо повече от това да съм до него и кротичко да му обяснявам защо са такива хората и защо така постъпват с него. Да не се плаши и да не му е мъчно, а просто да знае, че има хора, които обичат да тормозят другите, но когато не им обръщаш внимание, ще дойде момент, в който ще им омръзне. Уча го на манашески добродетели, едва ли не, търпение, смирение, за едната и другата буза... А така ли трябва да бъде? Мисля, че не е това начина, но аз нямам друг в момента.
Ние се нагаждаме към всички останали, защото сме малцинство.Има брат близнак, който е нормален(Боже какви глупости пиша!). Втора година не учат заедно, защото единия е в елитна национална гимназия, където този няма да се справи и остана в обикновено училище. Сам! Няма защитата на брат си, който му беше като майка до сега в училище. И лешоядите го накацаха... Може би аз съм виновна, че не ги разделих още от първи клас. За да свикне да оцелява сам, а не да разчита на брат си, но те са близнаци! Какво да правя? Наистина не знам, а искам да направя нещо за детето си. Душата ме боли, сърцето ме боли... защото аз съм неговата майка и неговата опора, а не мога да му помогна с нищо повече от това да съм до него и кротичко да му обяснявам защо са такива хората и защо така постъпват с него. Да не се плаши и да не му е мъчно, а просто да знае, че има хора, които обичат да тормозят другите, но когато не им обръщаш внимание, ще дойде момент, в който ще им омръзне. Уча го на манашески добродетели, едва ли не, търпение, смирение, за едната и другата буза... А така ли трябва да бъде? Мисля, че не е това начина, но аз нямам друг в момента.
А и защото въпросната "среда" е изолация от обществото. Т.е. маймуните в зоопарка, хората на площада. А нали сега се тръби за интеграция, което комай е точно обратното, нали!
