Може да се е осъзнал, нищо чудно. Може и просто да те използва ако вече имаш повече права да останеш там където се намираш в момента. Но си в криза на възрастта, обмисли добре нещата и не бързай.
- Публикувана: 30 септ. 2009, 20:42 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2009, 11:15 ч.
Когато някой убие любовта ... /как се отказва брак ?/
След като изминалите две години ти е показал, що а човек може да бъде, защо си мислиш само за тази една първа година.
В крайна сметка, той ще е такъв какъвто ти му позволиш да бъде. От теб зависи къде ще бъде границата.
Първо сама пред себе си реши тези генерални въпроси - Какво очакваш от бъдещият си съпруг- като емоция, като отношение? Къде ще живеете? Как ще разпределяте бюджета? и т.н.
Обсъдете ги по между Ви. Разберете се, и си направете един пробен 1-2 годишен период.
Спокойно можеш да му кажеш, че ще се омъжиш за него, а да в същото време да поотложиш събитието.
А ако не искаш въобще той да ти е брачен партньор - ами просто казваш "НЕ".
Смятам обаче, че прекалено много се задълбаваш в миналото, а не преценяваш ситуацията тук и сега.
Вземи решение на база какъв е в момента и евентуално какъв би станал - според личните му качества.
Ти си го познаваш по-добре.
Каквото и да е решението ти в крайна сметка трябва да знаеш, че:
1.Винаги можеш да подпишеш предбрачен договор.
2.Винаги ще има бракоразводни институции
3.Никога не късно да намериш следващия.
В крайна сметка, той ще е такъв какъвто ти му позволиш да бъде. От теб зависи къде ще бъде границата.
Първо сама пред себе си реши тези генерални въпроси - Какво очакваш от бъдещият си съпруг- като емоция, като отношение? Къде ще живеете? Как ще разпределяте бюджета? и т.н.
Обсъдете ги по между Ви. Разберете се, и си направете един пробен 1-2 годишен период.
Спокойно можеш да му кажеш, че ще се омъжиш за него, а да в същото време да поотложиш събитието.
А ако не искаш въобще той да ти е брачен партньор - ами просто казваш "НЕ".
Смятам обаче, че прекалено много се задълбаваш в миналото, а не преценяваш ситуацията тук и сега.
Вземи решение на база какъв е в момента и евентуално какъв би станал - според личните му качества.
Ти си го познаваш по-добре.
Каквото и да е решението ти в крайна сметка трябва да знаеш, че:
1.Винаги можеш да подпишеш предбрачен договор.
2.Винаги ще има бракоразводни институции
3.Никога не късно да намериш следващия.
Според мен животът на 30 не свършва... Може би си объркана и си мислиш, че няма да откриеш друг мъж, но аз съм убедена, че това не е така. Само трябва да си дадеш време и да се отърсиш от сегашната си връзка. Аз на твое място не бих се омъжила за човек, с който по презумция би трябвало да си изживея живота. А да си искрен е ужасно важно в отношенията с партноьора, така че кажеш ли да, а вътрешно не си убедена в това, значи го мамиш. Постави се в обратната позиция - дали ще си щастлива, ако се омъжиш за човек, който страшно обичаш, но той е студен към теб.
Аз се замислих за следното- оплакваме се, когато един мъж на зряла възраст не се осъзнава и се държи за "полата" на майка си. Обаче, ако се е осъзнал по някакъв начин, признава си и прави всичко възможно да се чуства жената добре и не поддържа връзка с тази лоша майка, пак- лошо. Не знам какъв съвет да дам, освен да слушаш сърцето си. Човек, като препати започва да става мнителен, недоверчив, освен това си има своите претенции за живота, което е нормално.
А за възрастта- живота е пред теб!
А за възрастта- живота е пред теб!
Добре де, ти как живя последните две години?
Не ти ли стигна времето да вземеш решение ще го бъде ли, или не?
Аз лично не разбирам каква е дилемата ти.
Ако го обичаш - взимай го, ако не разделяйте се.
Ти си го глезила 1 година, той теб - две.
Това не изравнява ли резултата?
Що не го нарита докато беше използвач?
А и бракът изобщо не е задължителен.
Не ти ли стигна времето да вземеш решение ще го бъде ли, или не?
Аз лично не разбирам каква е дилемата ти.
Ако го обичаш - взимай го, ако не разделяйте се.
Ти си го глезила 1 година, той теб - две.
Това не изравнява ли резултата?
Що не го нарита докато беше използвач?
А и бракът изобщо не е задължителен.
Много благодаря за отговорите 
Проблемът е , че аз му нямам доверие.
Ако ме обичаше дали щеше да се държи така през първата ни година,
и как след цяла година се промени. Как така може да се усетиш, че обичаш някого чак след
една година.
Сега той ми звъни, а аз от една седмица не си вдигам телефона, ще реша какво да правя.
Аз тогава много му вярвах и си мислех, че наистина няма пари.
Не исках да се чувства гадно и поемах всичките разходи. Никога не съм му натяквала тогава.
Не исках да се почувства ... беден, не исках да го омъчнявам.
Аз поех товарът вурху себе си, аз уреждах срещите ни /почивките/, той само идваше на тях.
В България живеехме в различни градове, винаги се срещахме в друг град, да не ни види майка му, защото била ревнива.
След това когато бях в неговия град никога нямах право да преспивам в апартаментът в който живее, въпреки че има собствена стая. Все на хотел ходехме, а аз и го плащах.
Унизително ми е всичко, но тогава си търсех причини да го оправдавам. Все го съжалявах.
Сега даже го мразя на моменти, мисля че ще е по-доброто решение да се разделя с него.
В тази първа година ми трябваше доста време да се осъзаня, че съм използвана от него.
Усещам се че даже и си го връщам в момента, всичко се обърна срещу него.
Сега все тича след мен, все ми показва че ме обича, заряза всички заради мен.
Имам чувства но и доста неща в него много ме плашат.
Страх ме е , че той се държи като пристрастен към мен,
ревнува много/аз поне никога не съм ревнувала/,
заплашва че ще се самоубие ако го оставя, но преди това ще убие и мен,
не можел да ме гледа с друг.
Проблемът е , че аз му нямам доверие.
Ако ме обичаше дали щеше да се държи така през първата ни година,
и как след цяла година се промени. Как така може да се усетиш, че обичаш някого чак след
една година.
Сега той ми звъни, а аз от една седмица не си вдигам телефона, ще реша какво да правя.
Цитат
Аз имам и друг въпрос, как по време на тази цялата галимация, по време на първата година от вашето запознанство, ти не се почувства неловко да се гърчиш на на няколко работи и да покриваш сметките и почивките на един мъж?
В смисъл, с днешна дата го намираш възмутително, а с ранна дата- за нормално?
В смисъл, с днешна дата го намираш възмутително, а с ранна дата- за нормално?
Не исках да се чувства гадно и поемах всичките разходи. Никога не съм му натяквала тогава.
Не исках да се почувства ... беден, не исках да го омъчнявам.
Аз поех товарът вурху себе си, аз уреждах срещите ни /почивките/, той само идваше на тях.
В България живеехме в различни градове, винаги се срещахме в друг град, да не ни види майка му, защото била ревнива.
След това когато бях в неговия град никога нямах право да преспивам в апартаментът в който живее, въпреки че има собствена стая. Все на хотел ходехме, а аз и го плащах.
Унизително ми е всичко, но тогава си търсех причини да го оправдавам. Все го съжалявах.
Сега даже го мразя на моменти, мисля че ще е по-доброто решение да се разделя с него.
В тази първа година ми трябваше доста време да се осъзаня, че съм използвана от него.
Усещам се че даже и си го връщам в момента, всичко се обърна срещу него.
Сега все тича след мен, все ми показва че ме обича, заряза всички заради мен.
Имам чувства но и доста неща в него много ме плашат.
Страх ме е , че той се държи като пристрастен към мен,
ревнува много/аз поне никога не съм ревнувала/,
заплашва че ще се самоубие ако го оставя, но преди това ще убие и мен,
не можел да ме гледа с друг.
Това с убиването и самоубиването вече ми дойде в повече! 
Ако го беше написала по-нагоре - всички в един глас щяхме да ти напишем още на първа страница - ЗАРЕЖИ ГО!!!
Време ти е да започнеш да мислиш в друга посока! Действай смело! Успех!
Р.Р. И моля те, не ме карай да се чувствам като вкаменелост с моите 40 години!
Всичко хубаво за теб предстои!!!
Ако го беше написала по-нагоре - всички в един глас щяхме да ти напишем още на първа страница - ЗАРЕЖИ ГО!!!Време ти е да започнеш да мислиш в друга посока! Действай смело! Успех!
Р.Р. И моля те, не ме карай да се чувствам като вкаменелост с моите 40 години!
Всичко хубаво за теб предстои!!! 
Човек може да се промени...или по право казано да промени поведението си след напускане на родителското гнездо. Въпроса обае със заплахите е нещо друго...Възможно е да е някакъв психически тормоз целящ нда те задържи, възможно е и наистина да си го мисли.
При всички случаи обаче това говори за една незрялост, несигурност във връзката ви. Отношения които са далеч от разумните в едно семейство.
Свързвайки живота си с този човек се очаква да му имаш пълно доверие, да разчиташ и да се оповаваш на него....смяташ ли, че можеш да го направиш.
Отговори си сама и вземи окончателно решение, за да не се тормозиш повече и да си продължиш живота напред.
При всички случаи обаче това говори за една незрялост, несигурност във връзката ви. Отношения които са далеч от разумните в едно семейство.
Свързвайки живота си с този човек се очаква да му имаш пълно доверие, да разчиташ и да се оповаваш на него....смяташ ли, че можеш да го направиш.
Отговори си сама и вземи окончателно решение, за да не се тормозиш повече и да си продължиш живота напред.
Според мен те е страх от предстоящата промяна и сериозна стъпка и това провокира тези ти реакции.
Мама и татко са се научили как да го манипулират.
На твое място бих приела и бих се омъжила. Не живеем в ерата на неразтрогващите се бракове - като не потръгнат нещата ще се разделите.
Някой се е променил коренно за теб, обърнал е света да те спечели, а ти не можеш да простиш първата година.... ами тогава ще си чакаш дълго принца на бял кон.
И още нещо - брака не е приказка без край и любов безгранична или поне не е само това. Бракът е компромиси, трудни моменти, затваряне на очите за някой човешки недостатъци и какво ли още не прозаично. Но когато вървите двама е много по лесно и приятно
Мама и татко са се научили как да го манипулират.
На твое място бих приела и бих се омъжила. Не живеем в ерата на неразтрогващите се бракове - като не потръгнат нещата ще се разделите.
Някой се е променил коренно за теб, обърнал е света да те спечели, а ти не можеш да простиш първата година.... ами тогава ще си чакаш дълго принца на бял кон.
И още нещо - брака не е приказка без край и любов безгранична или поне не е само това. Бракът е компромиси, трудни моменти, затваряне на очите за някой човешки недостатъци и какво ли още не прозаично. Но когато вървите двама е много по лесно и приятно
Да, това последното допълнение, всъщност е основната причина, заради която трябва да го зарежеш. Явно по модела на майка си, се опитва да те манипулира емоционално с всички средства.
Иначе финансово резултатът е изравнен, няма какво да ровиш повече в тази посока. Може да се приеме и че е бил манипулиран от майка си, след цял живот наслоявани отношения,не върви да я отреже още в началото на една нова връзка. Проблемът е, че пренася тези взаимоотношения в новото семейство ...бягай от него, но не изтъквай като причина отдавна отминали събития.
Иначе финансово резултатът е изравнен, няма какво да ровиш повече в тази посока. Може да се приеме и че е бил манипулиран от майка си, след цял живот наслоявани отношения,не върви да я отреже още в началото на една нова връзка. Проблемът е, че пренася тези взаимоотношения в новото семейство ...бягай от него, но не изтъквай като причина отдавна отминали събития.
заплашва че ще се самоубие ако го оставя, но преди това ще убие и мен...
Т.е. би се омъжила за него или от съжаление, или от страх...