Здравейте.
Не знам защо пускам темата,може би ,защото нямам в момента абсолютно никой,на който да споделя болката си и копнея някой да ме изслуша.
Аз съм бременна в 8-мия месец и имам детенце на 2 годинки.
Нямам брак с мъжът,с който живея.Имали сме скарвания,но всичко е било преодолявано до момента с определена доза компромиси.Не бих казала,че са били сериозни конфликтите ни.
До тази вечер.
Предложи ми пътуване с родителите си до Пловдив,а ние живеем на 300 км от Пловдив и отказах ,тъй като съм в напреднала бременност,изпитвам известни неразположения..той побесня буквално,тъй като прие,че не желая пътуването защото ще сме с неговите родители.Заявих му твърдо ,че това не е така,но той отвърна да не се хабя и ,че си има мнение.
В интерес на истината ми стана и мъчно,че изобщо не взима предвид състоянието ми и изобщо предлага това пътуване.Малко след скарването ни дойде при мен и ми каза ,че явно вече сме се изчерпали,не му пукало за мен и от днес нататък искал да си изтрия номера му от телефонът си и да не му търся сметка за нищо-тоест да сме нищо повече от съквартиранти.
Преди малко излезе на кафе с приятели,на което уж трябваше да отидем тримата(с детето) и ме остави сама.
Много ме заболя да ми кажат такива неща точно в състоянието,в което съм.
Не разбрах с какво съм заслужила това.Грижа се добре за детето ни,нямам конфликт с родителите му,винаги е чисто и подредено в къщи бих казала грижа се добре за всичко ,доколкото това ми е възможно.
Благодаря,че изчетохте това,защото просто имах нужда да споделя с някой.
Ако някой желае да ме посъветва нещо бих била благодарна.
Не знам защо пускам темата,може би ,защото нямам в момента абсолютно никой,на който да споделя болката си и копнея някой да ме изслуша.
Аз съм бременна в 8-мия месец и имам детенце на 2 годинки.
Нямам брак с мъжът,с който живея.Имали сме скарвания,но всичко е било преодолявано до момента с определена доза компромиси.Не бих казала,че са били сериозни конфликтите ни.
До тази вечер.
Предложи ми пътуване с родителите си до Пловдив,а ние живеем на 300 км от Пловдив и отказах ,тъй като съм в напреднала бременност,изпитвам известни неразположения..той побесня буквално,тъй като прие,че не желая пътуването защото ще сме с неговите родители.Заявих му твърдо ,че това не е така,но той отвърна да не се хабя и ,че си има мнение.
В интерес на истината ми стана и мъчно,че изобщо не взима предвид състоянието ми и изобщо предлага това пътуване.Малко след скарването ни дойде при мен и ми каза ,че явно вече сме се изчерпали,не му пукало за мен и от днес нататък искал да си изтрия номера му от телефонът си и да не му търся сметка за нищо-тоест да сме нищо повече от съквартиранти.
Преди малко излезе на кафе с приятели,на което уж трябваше да отидем тримата(с детето) и ме остави сама.
Много ме заболя да ми кажат такива неща точно в състоянието,в което съм.
Не разбрах с какво съм заслужила това.Грижа се добре за детето ни,нямам конфликт с родителите му,винаги е чисто и подредено в къщи бих казала грижа се добре за всичко ,доколкото това ми е възможно.
Благодаря,че изчетохте това,защото просто имах нужда да споделя с някой.
Ако някой желае да ме посъветва нещо бих била благодарна.
Та ако можеш да си правиш оглушки или напълно го игнорирай и не му говори. Ако продължи в същия дух...ами да си тръгне той в крайна сметка, на който не му оттърва да си търси лесното, защо ти да си тази, която да напуска терена? Много е лесно да ти каже всеки остави го тоя мухльо, отивай при родителите си и тем подобни, но в крайна сметка си остава за твоя сметка!!! 
