Във важни за мен моменти, когато помоля свеки да гледа малката тя ми отказва /защото няма желание, уморена е, не и се стои сама с детето, има да разхожда куче, ще ходи на село или на екскурзия и т.н./ В същото време на думи е готова всичко да направи за нас, и неспира да се изтъква колко ни обича и е жертвоготовна.
Когато , обаче тя иска да отидем у тях на гости или да помогнем нещо на село, или да я закара мъжа ми до някъде, ако и откажем започват едни постановки с реване, кръвно, сърцебиене, нервни кризи с потене, виене на свят и т.н. Мъжът ми естествено нали му е майка и се връзва, жал му е и хуква на секундата, като ме оставя пак сама с детето, аз няма на кого друг да разчитам за малко отмяна, тъй като и свеки и майка ми бягат по тъч линията. Но ако на Коледа не ги уважа ще стане страшна драма, а за рожден ден още по-голяма...
Много ми се иска и аз да мога да и откажа, защото ми писна от нейните сценарии, и защото вече ми е трудно да се насилвам да ходя, компанията и всеки път ме изнервя и озлобява, дразни ме безспирното и безсмислено приказване, умишлено подхвърлените реплики с цел да ме ядоса , да ме ухапе или заяде.
Когато , обаче тя иска да отидем у тях на гости или да помогнем нещо на село, или да я закара мъжа ми до някъде, ако и откажем започват едни постановки с реване, кръвно, сърцебиене, нервни кризи с потене, виене на свят и т.н. Мъжът ми естествено нали му е майка и се връзва, жал му е и хуква на секундата, като ме оставя пак сама с детето, аз няма на кого друг да разчитам за малко отмяна, тъй като и свеки и майка ми бягат по тъч линията. Но ако на Коледа не ги уважа ще стане страшна драма, а за рожден ден още по-голяма...
Много ми се иска и аз да мога да и откажа, защото ми писна от нейните сценарии, и защото вече ми е трудно да се насилвам да ходя, компанията и всеки път ме изнервя и озлобява, дразни ме безспирното и безсмислено приказване, умишлено подхвърлените реплики с цел да ме ядоса , да ме ухапе или заяде.
Тогава като решиш да откажеш и той ще е до теб. 
но аз така или иначе не искам много,много да им оставям детето.След като няколко пъти ми се наложи по спешност да го оставя за не повече от час на свекърва ми и ми беше отказано(то бяха мрънканици,то бяха тюхканици....)не в прав текст, рабира се вече даже не се сещам за тях като ми изкочи нещо спешно. 
не случайно е и името - све-кърва = все кърви.
