Направо ми писна вече от свекърва ми и свекъра ми,
не искам да се чувствам длъжна за тях,
всичко профукват и после пак пристигат пред нашата врата и искат всичко да се забрави и да започнем
отначало, но не става така, човек дава един, два пъти шанс, но не може ние да плащаме за техните грешки.
Когато се омъжих за съпруга ми, класиката в ситуацията те не ме харесваха.
Ние и двамата бяхме самостоятелни , винаги независими, така че не ни пукаше особенно за тяхното мнение.
Аз и съпругът ми живеехме на квартира, точно ни се роди второто дете, когато свекърва ми и свекър ми почукаха на вратата /няколко години нямахме контакт/. Имали проблем, свекър ми се забъркал с тогава навремето така наречените пирамиди и загубили апартамента си, след две седмици щял да се продава на търг, нямали пари, нямали къде да живеят.
Съпругът ми има брат, но той току що се бил оженил не искали да го товарят.
Е какво да правим прибрахме ги, бяхме в тристаен апартамент под наем.
Живяха с нас около две години, след това починаха бабата и дядото и свекърите наследиха от тях два апартамента и дворно място. Отидоха да живеят в единия апартамент, другия преписаха на девера ми.
Съпругът ми помисли, че и ние може би ще получим нещо, но уви нищо, няма значение, тяхно си решение.
След като се изнесоха от нас, даже забравиха и да се обаждат, ние вече не ги интересувахме.
Така пак се прекъснаха отношенията между нас за години наред. Ние си купихме двустаен апартамент, с двете деца живеем там, малко ни е тесничко, но си е наш и сме много щастливи.
Преди около една седмица, свекърва ми се обажда, може ли да дойдат на гости, след години незаинтересованост, съпругът ми даже се зарадва, значе може и да са видели какво са му причинили.
Идват те на гости, първия половин час как сте що сте, нашите деца почти не ги познават, но се сетиха де, че това май са на тати родителите.
И причината да дойдат у нас е , че си продали апартамента и къщата на село, за да строят с брата голяма къща. Построили къща на три етажа, нанесли се, живели около половин година там, и снахата ги изгонила.
Къщата е на името на снахата, защото и земята е на родителите и. Не могат да докажат, че парите от апартамента и къщата са дадени, защото са ги теглили в кеш и така ги дали, брата настоявал така, уж за избягване на някакви проблеми с данъчните, и сега молбата им е ние да ги приберем докато се оправят.
Аз им казах съдете сина си и си вземете парте, а те о нее , не може така.
Е ние ли трябва вечно да плащаме за техните грешки, съпругът ми им каза да си ходят,
сега стои вкъщи и му е мъчно, но в двустаен апартамент с две деца, просто няма къде да ди приберем.
Исках ей така да се оплача, нямам на кого друг просто
не искам да се чувствам длъжна за тях,
всичко профукват и после пак пристигат пред нашата врата и искат всичко да се забрави и да започнем
отначало, но не става така, човек дава един, два пъти шанс, но не може ние да плащаме за техните грешки.
Когато се омъжих за съпруга ми, класиката в ситуацията те не ме харесваха.
Ние и двамата бяхме самостоятелни , винаги независими, така че не ни пукаше особенно за тяхното мнение.
Аз и съпругът ми живеехме на квартира, точно ни се роди второто дете, когато свекърва ми и свекър ми почукаха на вратата /няколко години нямахме контакт/. Имали проблем, свекър ми се забъркал с тогава навремето така наречените пирамиди и загубили апартамента си, след две седмици щял да се продава на търг, нямали пари, нямали къде да живеят.
Съпругът ми има брат, но той току що се бил оженил не искали да го товарят.
Е какво да правим прибрахме ги, бяхме в тристаен апартамент под наем.
Живяха с нас около две години, след това починаха бабата и дядото и свекърите наследиха от тях два апартамента и дворно място. Отидоха да живеят в единия апартамент, другия преписаха на девера ми.
Съпругът ми помисли, че и ние може би ще получим нещо, но уви нищо, няма значение, тяхно си решение.
След като се изнесоха от нас, даже забравиха и да се обаждат, ние вече не ги интересувахме.
Така пак се прекъснаха отношенията между нас за години наред. Ние си купихме двустаен апартамент, с двете деца живеем там, малко ни е тесничко, но си е наш и сме много щастливи.
Преди около една седмица, свекърва ми се обажда, може ли да дойдат на гости, след години незаинтересованост, съпругът ми даже се зарадва, значе може и да са видели какво са му причинили.
Идват те на гости, първия половин час как сте що сте, нашите деца почти не ги познават, но се сетиха де, че това май са на тати родителите.
И причината да дойдат у нас е , че си продали апартамента и къщата на село, за да строят с брата голяма къща. Построили къща на три етажа, нанесли се, живели около половин година там, и снахата ги изгонила.
Къщата е на името на снахата, защото и земята е на родителите и. Не могат да докажат, че парите от апартамента и къщата са дадени, защото са ги теглили в кеш и така ги дали, брата настоявал така, уж за избягване на някакви проблеми с данъчните, и сега молбата им е ние да ги приберем докато се оправят.
Аз им казах съдете сина си и си вземете парте, а те о нее , не може така.
Е ние ли трябва вечно да плащаме за техните грешки, съпругът ми им каза да си ходят,
сега стои вкъщи и му е мъчно, но в двустаен апартамент с две деца, просто няма къде да ди приберем.
Исках ей така да се оплача, нямам на кого друг просто
