Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

Да споделя...
Провалих се в стремежа си за естествено раждане след секцио 
Не се съгласиха и пак ме оперираха.Може да се окаже и за добро,
поне ми се ще да вярвам в това, отидох с контракции и разкритие
от 3 см, с почти изгладена шийка ,махнаха бързо серклажа за да не я
пререже./общо взето ,като предния път/
Като ме отвориха, коментара беше ,че:" добре,че не са се съгласили
с желанието ми, маточната стана по старата операция била толкова
изтъняла и разтегната, че околоплодния мехур прозирал", бях със спинална
и всичко чувах, последиците от ресекциото , явно са неприятна гледка.
През цялото време ,говорихме с лекарката ,колко много са срастванията.
Факт е, че за разлика от предното секцио,това продължи почти два пъти
по-дълго. Голямо рязане и чистене падна...В крайна сметка и бебето,
и аз сме добре...но лошото чувство остава...

evil,, гуш от мен  Не се натъжавай, че не се е получило, все пак бебето е било готово да се появи, дало е сигнали, и двамата сте отделили хормоните, които са ви нужни, за да започнете това пътуване! Направи толкова много и постигна толкова много! Не си се провалила! Би било така, ако въпреки информацията, с която разполагаш, не беше опитала да промениш нещата, е, не се получи, но не винаги можеш да пребориш системата.
Сега се отдай на майчинството, гушкай малкото човече и го кърми колкото можеш. Кърменето много помага да преодолеем разочарованието от раждането, така също помага и на бебето да се отърси от стреса от разделянето с мама първите часове след раждането. Ако имаш проблеми с кърменето, пиши на лични, мога да ти помогна.
Прегръщам ви и двамата! 

Evil, важното е, че си положила усилия за осъществяване на желаното вагинано раждане. Явно наистина е било по-добре ресекцио в твоя случай и се радвам, че ти и бебето сте добре!

Здравейте, момичета, отдавна надничам в тази тема и попрочитам това-онова. Но искам и аз да се "запиша", най-малкото така ще ми е по-удобно да ви чета  .

Моето секцио се наложи поради куп причини. Първата - аз съм родена с луксация и за лекарите, а и за мен до скоро, това автоматично значеше секцио. Към края на бременността си разбрах, че всъщност може и да се ражда вагинално, въпросът е да се прецени риска. Не успях навреме да направя консултация и да преценя за себе си дали мога да поема този риск. Втората причина - плацента превиа. Не беше съвсем запушила изхода, та и там имаше някаква вероятност да се стигне все пак до вагинално раждане. И последната, но в крайна сметка, оказала се решаваща, причина - седалищното предлежание на бебо.

И въпреки, че цял живот аз живея с мисълта, че ражданията ми ще са оперативни (мама от малка ми е говорила за луксацията ми), когато видях, че има все пак някакъв шанс, така се вкопчих в него, че почти повярвах, че може и да родя вагинално. Уви, не се получи. Но съм си навила на пръста сега да се консултирам с травматолози, да преценя този риск за себе си и да намеря лекар, който ще ме подкрепи в надеждите ми следващото раждане да е вагинално. Не знам дали тук му е мястото, но просто искам най-сетне да си споделя болката от операцията и вярвам, че вие ще ме разберете.. Не мога да си обясня защо го изживявам толкова, всеки ми повтаря, че всъщност е добре, че всичко е наред с нас, но... буцата в гърлото ми си е там.. 

Спирам, понеже не това е темата, исках да ви се представя и да си споделя. Радвам се, че ви има, давате страшно полезна информация и за следващия път ще съм "подкована" благодарение на вас!   

Evil, прегръдки и от мен! Бъдете живи и здрави! 

Еvil, най-важното е, че ти и бебо сте добре. Направила си всичко, което е зависело от теб, а това в никакъв случай не е провал. Пожелавам ти много скорошно възстановяване, за да можеш да се насладиш пълноценно на всички моменти с бебчето. Пращам ти прегръдки и много позитивна енергия!

Сега да питам нещо малко не по темата...  Изчетох и другите теми за цикъл след раждане и т.н., но там повечето мами още докато кърмят им се появява цикъл или пък пишат само за първия път. Моето притеснение е следното: Дойде ми точно месец след като кърмата ми спря напълно (или иначе казано точно 4 месеца след раждането - бебка я родих на 18ти юни, дойде ми на 19ти октомври). Сега обаче още не ми е дошла менструацията, закъснява вече с 10 дни. При вас как беше цикълът след раждането секцио? Моят беше доста по-обилен, повече дни и с болки в корема. Нормално ли е и дали също така е нормално да ми закъснява толкова (с мъжа ми се пазим постоянно) ?

Имам и въпрос за разреза при секцио - дали е вертикален, Т-образен или хоризонтален от какво се определя? Вярно ли е, че при вертикален/Т-образен не се допуска вагинално раждане след това и какъв документ точно да поискам като отида в "Майчин дом", за да разбера какво точно ми е правено при това спешно секцио? Също така може ли да се види по някакъв начин дали има сраствания?

Благодаря на всички, които пишат тук...  Добре, че има такива теми, за да можем майките да сме добре информирани и да знаем какви права имаме и кое е най-добре за бебчета ни и за нас.

icyflower,не мога да ти отговоря за цикъла след секцио, защото все още кърмя и нямам цикъл.

Иначе разрезите са такива.
При класическия и Т и J образните (последните два ги няма на картинката) не се предприема вагинално след секцио, защото рискът е по-висок. (1,9 % Landon et al). При тях е направен разрез в тялото на матката, което всъщност се съкращава по време на контракциите, затова и вероятността да се отвори е по-голяма.
При нисък вертикален разрез верооятността е 1,15 (29.Naef RW 3rd, Ray MA, Chauhan SP, et al. Trial of labor after cesarean delivery with a lower-segment, vertical uterine incision: is it safe?. Am J Obstet Gynecol. Jun 1995)
Вероятността да ти е направен такъв класически или друг, различен от нискъ хоризонтален, е ниска, но това трябва да го има в епикризата ти. Обикновено се прави, ако се действа в условия на голяма спешност или при по-особено предлежание на бебето.

Сиси, прегръдки! 

Аз нещо не разбрах...Изтъняването на стена на матката,сраствания и т.н. след секцио виждат ли се при преглед с ехограф и в кой момент на следваща бременност може да се прецени има ли риск породен от предходно секцио?

Благодаря ви за подкрепата  
zozima   относно кърменето, засега всичко е о.к. , ако имам нужда
ще се възползвам от предложението.
Всъщност изкарах невероятен късмет. Болницата в която раждах е защитила
сертификат "Болница приятел на бебето", което им прави чест. Та бебето ми го
доведоха в 14:30 часа, в 15:10 часа , вече го сложиха да засучи, аз излязох от
операционна в 11:45 ч. Значи бързо са действали, общо взето положих усилия
да стана седнала в леглото, че да мога да го подхвана за кърмене. Получи се
много естествено,чак не можех да повярвам, че няколко капки коластра от
гърдата могат да предизвикат такъв силен сукателен рефлекс  у няколкочасово
бебе...всъщност само на филми ги бях гледала тези неща, това поне ми беше
като компенсация за неестественото раждане. Равновесие...не може да е само
минус трябва и плюс  


Сраствания при мен видях в по-ранни седмици, с ехограф, а стената чак на ре-секциото.
Предполагам добър специалист в образната диагностика ще види тези неща.

Здравейте, момичета!  

Евил, първо честито бебче!   Да е жив и здрав малкия човек, да расте много, много обичан и щастлив! На теб ти пожелавам бързо възстановяване и естествено много радост с цялото ти семейство!  
Относно протичането на раждането, съжалявам, че не се е получило така, както си го мечтала, но може би наистина това е бил добрия начин за теб и бебче! А и наистина, от тук насетне ще имате толкова много време да правите най-доброто един за друг!  

Невена, благодаря ти за подкрепящите думи!  

Smiling_Sisi, пожелавам ти да имаш шанса да изживееш най-прекрасното раждане!   А за буцата в гърлото, дано скоро да изчезне!  

icyflower, ако се съмняваш за бременност, вземи един тест - така ще е най-сигурно, а и ще си наясно какво се случва! Иначе относно цикъла, мисля, че е нормално известно време да не е редовен и да има разлика в обилността му. Просто трябва време за да се регулира. Ако много се тревожиш, най-добре се свържи с гинеколога си!

Сега малко да ви се оплача.   Онзи ден ми се обадиха от Токуда да ми преместят часа за д-р Кирякова, който бях записала още в началото на месеца и ме уверяваха, че 11.12 не е късно. Както и да е свързах се с Кирякова, тя обаче ми отказа, защото до 10.01 ще е отпуска. Препоръча ми д-р Лазарова или д-р Илиев. Вчера обаче имах атврятително преживяване с регистратурата на Токуда. Обадих се да отменя втория час за д-р Кирякова и да запиша за Лазарова или друг доктор. Казаха, че Лазарова не може и ме помолиха ме да изчакам за момент, за да ми предложат друг лекар. От там се почна едно чакане, след 10-15 мин висяща като пран вестник на телефона, реших, че са ме забравили, затворих и набрах отново. Последва 15мин чакане без никакво обяснение. Звъннах за трети път и помолих да ми кажат какво става, а те ме оставих а отново ей така   . През цялото време ги чувах как си обслужват пациенти, говорят си с някого... Такова отношение изобщо не бях очаквала, особено след суперлативите, които съм слушала за персонала там! Ужасно се разстроих и супер се вбесих. Не ми се пробва отново да се свързвам и колкото да ми е неприятно, май-няма да се възползвам от добрите условия за раждане там.
Бясна съм им и защото се обадих достатъчно рано, а ме мотаха токова много време...

pochti_bezobidna, преди да родя също бях решила, че ще ходя в Токуда. Наблюдаващата бременността ми лекарка, ми каза, че в Токуда най-големият специалист е д-р Димитров и че ако не съм при него, при останалите нямало смисъл.(със сигурност не ми го е хвалела, понеже са приятели. Жената е следяла и трите бременности на майка ми, затова ме прати при лекар, който е израждал дъщеря и му има доверие). Относно условията - ходих на отворени врати там, оказа се, че хич не са толкова добри. За многото пари, които човек дава, не получава почти нищо - отделят бебетата от майките... и само тези, които са в едното от двете крила, могат да ходят да ги кърмят, но иначе са отделени през цялото време. Попитах въпросния д-р Димитров (който тогава се канеше да напуска, но не знаеше точно кога) дали може да ми даде някакъв телефон, за да мога да се свързвам директно с него и да не чакам по 40-50 мин бременна в 8-9 месец при положение, че имам записан час. Той обаче отказа и каза, че всичко трябва да минава през болницата и  че ако не му се обадят  от там, нямало да дойде изобщо. Също така на въпроса ми какво да правя ако тръгна да раждам, ако има проблем или нещо от сорта, отговорът беше: "Ми идваш към болницата, те ще ме извикат". Освен това ми казаха, че трябвало да си седя вкъщи,  да съм ходела само за запис на тоновете при който дежурен лекар е там през деня (не ми е ясно после как отиват при лекаря, когото уж сме си избрали (а избирането не става предварително, ами като тръгнеш да раждаш) , за да ги види и да е наясно с положението ни) и ако не съм била родила до 2 дни след термина, да съм отишла да видели какво става. В общи линии отношението не само на администрацията, а и на лекарите, е отчайващо. Ако си с направление за преглед, трябва да чакаш месеци, а дори да си платиш - чакаш часове. Останах много разочарована и категорично се отказах да платя 2000лв. за раждане.
Предпочетох да избера сигурен и добър израждащ лекар и по-лошите условия в "Майчин дом" (само там и в Токуда имат нужната апаратура за всичко, свързано с бебета и родилки) пред лъскавите условия в Токуда и отношението на персонала там...

Не се разочаровай все пак. Важното е да вярваш, че раждането ще мине добре за теб и бебчето и не забравяй, че е много важно лекарят, когото си избереш, да те предразполага и подкрепя, а не да те пришпорва и тормози психически. Пожелавам ти много лека бременност до края и дано раждането протече така, както си си го представяла. Прегръдки!  





------------------------------------------------------------------------------------
По-добре да се препише на кирилица от един, отколкото да се чете от десетки потребители на латиница.

Страхотна тема, отдавна не съм чела в този форум и съм я пропуснала. Но ще се скарам на pochti_bezobidna, че не е пуснала линк в отчетната ни, говорили сме и там за нормално раждане след секцио 

Нещата, които прочетох тук, страшно ме обнадеждават, че ще успея да родя нормално този път. Първото ми раждане беше преди повече от 5 години. Показанията за секцио бяха недостатъчни според мен, но според лекаря - напълно оправдани.

Първо, бебето беше 4,100.
Второ, беше обърнато главично, но с лице напред, което би затруднило раждането и според него нямало шанс да се обърне, защото било много едро. Сега чета и знам, че е възможно да се обърне и в хода на самото раждане, но нямаше как да споря тогава.
Трето, според лекаря нямах никакви признаци на раждане - нито разкритие, нито изглаждане на шийката, а вече беше дошла датата на термина. Реално това не беше така, защото цикълът ми е по-дълъг от обичайно (33-35 дни) и до пълното износване на бебето по ПРМ оставаше може би повече от седмица.

Та с всичките тези "причини" и с изказването "ти и да тръгнеш да раждаш нормално, пак ще те срежем, защото ще има голям риск за бебето", тогавашният ми лекар ме убеди да родя със секцио. Много се надявах нещата да тръгнат от само себе си, но уви, бебето си седеше и явно не му беше време да излиза. Както и да е, извадиха го, операцията мина нормално и всичко беше наред. Но моите спомени за болките и трудностите след нея останаха, както и чувството за неудовлетвореност...

Сега ми предстои второ раждане и съм се настроила от самото начало, че ще раждам нормално, дай Боже. На миналия преглед в 7-ми месец наблюдаващият ме по ЖК гинеколог, каза, че бебето е по-голямо от възрастта си с около седмица, но "нямало значение, нали така и така ще раждаш секцио"  Последва изненадана реакция от моя страна и разговор за нормалното раждане след секцио. Обясняваше ми, че никой в Пловдив нямало да се навие на такова раждане, защото тъканта на матката изтънявала там, където е разреза и било рисковано. В крайна сметка, решихме да чакаме до началото на 9-ия месец и да видим как ще протекат нещата, не ми е отказал категорично. Но пък аз не съм му и казала, че искам да раждам при него. Имам възможност да се уговоря с позната акушерка, с която вече говорих и според нея няма проблем щом са минали 5 г от секциото да раждам нормално.  Естествено, може да се спори чие мнение е по-меродавно - това на лекаря или на акушерката... но аз съм склонна да й се доверя, ако няма изрични показания за секцио. Освен това ще посетя и друг гинеколог, на който имам много голямо доверие за второ мнение и преглед с добър ехограф на мястото на разреза.

В момента бебето е седалищно, чета и правя упражнения да се обърне, има още време, все пак съм в 32 г.с.

Другият проблем, за който четох тук, а и в отчетната ни тема, и за който не знаех до днес, е наличието на заразяване с ЧВП като пречка за нормално раждане. Факт е, че преди 8 г имах генитални брадавици, които се излекуваха с първото намазване с лекарство и оттогава не са се появявали. Но сега се притеснявам и може би ще направя допълнителни ДНК изследвания. Възможно ли е ако съм носител на вируса това да попречи на нормално раждане? Отивам да ровя в сайтове за допълнително инфо, но ще ми е полезно всичко, което можете да споделите по въпроса.

Освен това, искам да попитам дали в Пловдив няма членове на Естествено и защо не се организират и при нас никакви сбирки по въпросите на активното раждане? Знам, че може би трябва да поставя въпроса си в сайта им, но се възползвам от присъствието на zozima в темата и също така искрено й благодаря за невероятната помощ и знания по въпроса!

Аз само да допълня за разрезите.Важен е вътрешният (разреза на матката) а не външният.Понякога не са еднакви - моят случай!Аз съм с външен класически разрез (тъпите японци това са си харесали - това правят  ) но вътрешния разрез е хоризонтален. Важно е да не е напречен - товест напреко на мускулните влакна на матката.Такъв (напречен вътрешен) се прави много рядко в днешно време, но наистина при него е противопоказно да се ражда нормално. Когато попитах за разрезите, лекарят почти се обиди - как така вертикален разрез на матката, никой не прави вертикален  Ама вие си питайте - важно е!

Мяу, при мен историята беше същата, само дето аз смених лекаря, преносих 9 дни, тръгна нормално и раждах до 8 см. И без приюина ме оперираха. Просто приложиха адски гнусни номера, за да ме склонят. Затова сега чета, за да мога следващия път да им кажа да ми се разкарат от главата с тяхната псевдомедицина. Както и да е...
HPV може да е пречка за вагинално раждане, ако брадавиците блокират изхода на вагината. Рискът бебето да се зарази е минимален. Иначе цезаровото сечение не намалява случаите на заразяване на бебето с HPV.
По повод лекаря ти... Говори ти врели-некипели и иска да те отреже просто. Аз бих го сменила на мига. Акушерката няма причина да те лъже, тя няма да изкара 1000 лв. (примерно) за 40 мин. , ако ти разпори корема. Говори с акушерката, тя може да те насочи към някой лекар, който да е като бек-ъп, ако нещо се наложи секцио, иначе си раждай с уговорка с нея. Лекарите са, за да режат, акушерките са, за да помагат на майката да роди. 
Успех с обръщането на бебето, сигурна съм, че като се успокоиш, то ще се намести. 
Срещи на Естествено с удоволствие бихме направили, но всичко е свързано с организация като намиране на подходящо посещение и достатъчно хора, но ако имаш желание да помагаш, ще измислим нещо.

Icyflower, моят цикъл след секциото с почти нищо не се различава от преди бременността. Само първия път ме болеше адски много, след това болката си се върна в нормалните и поносими за мен граници, а кръвотечението ми не се е увеличавало. Преди цикълът ми беше 30 дни, сега (засега) е 28 точно. Един път се случи да ми закъснее с 2 дни. Но аз още кърмя и дали ще закъснее и с колко общо взето не ме вълнува много (в смисъл, че хормоните още не са се "наместили" и е нормално да ми закъснява или подранява). Но пък ти вече не кърмиш, а 10 дни са бая закъснение. Вземи си направи един тест. А на контролен преглед след раждането ходила ли си? Добре е да отидеш; ако е много по-обилен цикълът не е много хубаво, но иди на лекар, та той/тя да каже. 

Момичета, чувала съм, че било така да се каже - хубаво, разрезът при секциото да е "двуетажен" с оглед по-голяма безопасност при следващи вагинални раждания. Вие знаете ли нещо по въпроса и доколко това се практикува? Аз питах моята лекарка още тогава като го чух това, но отговорът й беше, че едва ли не никой не прави така, и че нямало значение. Имате ли инфо по въпроса? Ако вече сте дискутирали, моля да ме извините, ще прочета по-подробно 

zozima, благодаря ти за отговора!
За лекаря - аз въобще не съм му казвала, че държа той да ми води раждането и смятам наистина, че уговорката с акушерка е по-добрия вариант. Ако (не дай Боже!) нещо се закучи, там има дежурен екип и ще ме поемат. Иначе той е доста разбран, в крайна сметка каза, че повечето пациентки държат на секцио, а нормалното раждане е по-добрият вариант, естествено. Просто се изненада, че искам такова след секцио, явно малко са лудите като нас 

Сега съм в чудене за предварителния етап на раждането, дали ще успея да ида достатъчно късно, че да не ми включат окситоцин? А как да го откажа, трябва да не подписвам документите, които ми дават ли? Първия път въобще не помня какво подписвах, сега ще чета всичко подробно, но ако съм в процес на активно раждане и не мога да ги прочета като хората?

За срещите на Естествено, имам желание да помагам и да се организира нещо и в Пловдив. Пиши ми на ЛС ако имате идеи. Иначе разчитам, че ако има скоро среща за VBAC в София, ще пишеш тук, аз мога да дойда, надявам се преди да родя 

За HPV - нямам никакви брадавици, цитонамазката ми е екстра, но все пак ще трябва да кажа на лекаря и да чуя и неговото мнение. Дали това няма да е още една причина да реши, че нормалното раждане е невъзможно?

Относно белега от секциото, някои от пишещите в темата споменаха, че са усещали придърпвания и болки. Аз нищо такова нямам, въобще не чувствам дискомфорт в тази област и в началото като ме гледаха на 3Д питах дали има сраствания, лекаря каза, че всичко изглежда нормално. Надявам се сега също да е така след като се разтяга повече тъканта.

icyflower, относно цикъла, моят дойде около 40-ия ден след раждането, тъкмо бяха свършили лохиите, въпреки че кърмех денонощно почти. След това два месеца го нямаше и после се възстанови пак като по часовник на 33-35 дни, въпреки че кърмех сина си изключително до 6 месеца и отбих на 2г и 8 месеца. Чела съм, че всичко е индивидуално и свързано с хормоналния баланс на организма на жената. Но все пак в случай на такова закъснение, най-добрия вариант е тест за бременност.