Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

Преди няколко дена пуснах запитване в сайта на М.дом Варна за VBAC
и вижте какво ми отговориха  Не е много обнадеждаващо, но ще опитам,
разговор с д-р Яков старши пък може и да се получи...

Ето това е била причината за твоето секцио.
Не са искали да чакат.
Скандално е,че режат хората, щото видиш ли утре щели да са на запивка....

Стискам ти палци да успееш сега с вагинално раждане и после да разкажеш историята тук!

  такива случаи има много,например една приятелка я оперираха,защото уж нямало смисъл да се мъчи повече то бебето нямало да излезе и в 6.30 вечерта я вкарали в операционната защото в 7.00 и свършва смяната на лекарката.

Оставам с впечателението, че лекарят е враг номер едно на нормално протичащото раждане. Ами защо изобщо ходите да раждате в болници и си избирате екипи? Стойте си у вас до последно и отидете само за изгонването като сте толкова убедени, че лекарите ви прецакват нормалния ход на раждането.
Хубаво е човек да се информира, хубаво е, обаче не и да се главозамайва от прочитането на няколко статии и да се счита за по-голям експерт от специалистите и да отсича как е по-добре, без изобщо да познава конкретния случай.
Сигурно има случаи, в които секциото може да се избегне, обаче приемете, че има причини, които просто го налагат и секциото е по-щадящ вариант от едно тежко раждане и няма нужда се стига до секцио по спешност ако прогнозите са, че ще се наложи така или иначе. Един лекар все да може да предположи как ще протече раждане на пациентката си.

Подкрепям.
Не може да обвинявате всички доктори, че са направили секциото, защото така им е хрумнало, не са били на кеф или просто обичат да режат някого. Абсурдно е това.

Както писах по-горе, аз нито имах предварителни показания за секцио, нито пък някой е бързал да ме среже. Напротив. 19 часа бях с изключително силни и болезнени контракции, никакво разкритие. Не съм лигла, детството ми е минало по болници, какво ли не са ми правили, търпя на болка, но след 19 ч. нямах вече нито сълзи, нито глас от болка, счупих си зъб от стискане на зъби. Оставиха ме до последно - едва, когато започнаха да се губят тоновете на бебето ме срязаха. Кошмарните ми спомени не са от секциото, а от часовете преди него. Съжалявам, че не ме оперираха по-рано, искрено съжалявам, защото наистина споменът от раждането на дъщеря ми е сериозна психична травма, която надали някога ще мога да забравя и преодолея.
Да, имах желание да опитам да родя втория път вагинално, но съм благодарна, че веднага, след като се видя, че процесът протича по абсолютно същия начин като първия път - силни контракции, но никакво разкритие - веднага ме оперираха.

Изключително против крайностите съм и не мога да приема идеята за вагинално раждане на всяка цена, особено когато има риск и показания, които могат да доведат до усложнения.

Не може да обвинявате всички лекари в некадърност и некомпетентност.
Има достатъчно добри специалисти. Търсете мнения, говорете, консултирайте се. 

Абсолютно съм съгласна. Моите две деца се плод на АРТ технологиите (и двете са след ИКСИ) и не бих поела реален риск за тях. Затова и ме е страх да чакам вкъщи прекалено дълго. Ще се надявам на търпение от страна на доктора и акушерките. Мисля си, че в много случай липсата на информация и страхът да изразиш позиция водят до нежелани развръзки. Много важно е да можеш да казваш НЕ.

ето една статия от днес на тази тема
http://dnes.dir.bg/
второто си дете родих нормално 5 години след секциото със сестра му. Писала съм и в други теми  мисля,че всичко това ми се случи защото второто ми раждане не беше в Бг.Не знам дали в Бг. някой лекар ще се съгласи на нормално раждане .

Познай в колко часа се роди със спешно скцио сънът ми - 6.45   А иначе на 9 см разкритие - " я понапъни малко да се пробваме, аааа давай давай, наааапъъъъвай" и после - " главичката е била неправилно тръгнала в родовия канал, затова се наложи секцио"  
И аз съм против крайностите!Никой никъде не е казвал че трябва да се ражда вагинално на всяка цена!Просто след секцио не трябва да се ражда със секцио на всяка цена - затова е темата, или поне така си мисля.

Мамма, кой е казал че във ВСИЧКИ случаи секциото е излишно? Ама ако ще ме убеждаваш че всяка втора или всяка трета жена не може да роди вагинално, мен просто не можеш да ме убедиш. Международните стандаарти за процент на раажданията със секцио са 10, до 15 процента. Такова ли е положението в България? Да не говорим че с една добра профилактика с акушерка (ама не акушерки обучени в България) този процент може да стане още по-нисък. Не казвам обаче че трябва да е 0 процента, тези крайности ти ги виждаш.
Казвате да слушаме гинеколозите. Ако знаете английски, ето ви едно документално филмче, ще можете да чуете много гинеколози по въпроса:
http://www.youtube.com/view_play_list?p=B7766F7CF96AD5F6&sea … ess+of+being+born
Ако искате да прочетете от лекар за това как раждането да мине по-лесно и по-бързо, ето:
http://www.askdrsears.com/html/1/T010900.asp#T010903
Започнете да четете от главата "16 WAYS TO HELP LABOR PROGRESS" надолу. Колко от тези неща са ви били предложени от гинеколозите в болницата по време на раждането? А всъщност са една малка част от техниките, които можете да приложите за да ускорите раждането и да го направите по-безболезнено.
За вагиналното раждане след секцио, ето ви пак от същия доктор (ако се намери някой доброволец да го преведе ще бъде
удесно, защото аз няма да бъда на линия скоро ):
4 WAYS TO INCREASE THE CHANCE OF A VBAC

1. Select birth attendants and a birth place friendly to VBAC's. Be sure both your practitioner and your hospital are up on the latest studies. The nationwide success rate is around 20 percent. Yet if a mother is under the care of a practitioner who regards VBAC as no riskier than any other delivery, the mother delivers in a hospital that does not consider VBAC women "high risk," and the mother uses the suggestions for helping the labor progress that are mentioned below, the VBAC success rate is 75-90 percent. This means that a mother choosing a VBAC may, in fact, have an even smaller chance of having a cesarean than the general population. Find out what your prospective birth attendant's VBAC success rate is. For normal low-risk pregnancies, it should be at least 70 percent. Shun practitioners and hospitals that try to label you "high risk" even if you have no risk factors besides a previous section. Studies show that even mothers with two or three previous cesarean births have a 70 percent success rate with VBAC if they deliver in a birthplace supportive of VBAC's. Obstetrical centers that specialize in VBAC's do not consider most VBAC candidates as high risk, and treat them no differently than any other obstetrical client. In fact, they consider it counterproductive to attach the "high risk" label to VBAC mothers. Most women wishing a VBAC should be treated like any other woman delivering a baby. They require no more or less technology, intervention, or monitoring. Beware especially of birth attendants who have a "pelvic prejudice" against small-hipped mothers wanting a VBAC. Many petite women have successfully pushed out big babies.

2. Employ a professional labor assistant. If you're serious about delivering your next baby vaginally, a PLA is a must. In our experience, mothers using a PLA were much more likely to have the birth they wanted.

3. Don't let technology or the measurements it produces scare you. VBAC studies fail to show any correlation between the size of the baby and the chances of uterine rupture. Also, estimates of fetal size and weight by ultrasound are not always accurate, especially in the final month.

4. Join a support group. There are support groups for mothers who need help in grieving about their previous cesarean or in avoiding another one. ICAN (International Cesarean Awareness Network) is one of the best, and has chapters nationwide. This support group will help you deal with feelings of regret from your previous cesarean while arming you with information on how to avoid another one. You will hear helpful suggestions from mothers who have gone the surgical route once and were highly motivated to try a VBAC the next time. One great piece of advice from this and other support groups is to keep your mind in your present labor and not allow yourself to have flashbacks from the labor that led to the cesarean. Otherwise, you may panic at the first monitor alarm and undo all the good work of a previously efficient labor. If you want to feel fully empowered for VBAC, a support group is your best bet.

http://www.askdrsears.com/html/1/T012300.asp

Ами съгласяват се, а и изобщо не виждам защо питате като сте сигурни, че всичко ще е ок - стоите си у дома, отивате с пълно разкрите и си раждате. Нали това е идеята - да не се насилва и ускорява процеса, защото раждането е естествен процес   Явно щом все пак избирате лекар, който да следи и да се грижи за вас по време на раждането, не сте много убедени и вие самите.
На мен не ми отказват нормално раждане ако желая, обаче ми препоръчват секцио по ред причини, които според мен са напълно основателни, а не измислени, за да ме вместят в графика си.
пп: Статията в днес.бг е тъпа. Коя е тази Кристина Мартинова, която си позволява да прави подобни изявления и заключения? Никоя българка не е с нагласата, че при раждането си с единия крак в гроба   Това е било някога, когато са раждали без лекарска помощ в условия с нулева хигиена.

Мамма, много съжалявам, че така се е случило при теб! Съгласна съм, че не бива да се стига до крайности, но не можеш да ме убедиш, че при повече от 40% от жените секциото е било наистина наложително!
Ето и една форумна статистика , която лично мен ме потриса и която според мен говори за друга крайност, която за съжаление е с "любезното съдействие"  на голяма част от именно тези лекари, на които се доверяваме.
Проблема според мен е, че за съжаление не винаги се подхожда индивидуално, а наистина се кара по лесния начин. Когато влязох за плановото секцио, от 6 легла в реанимацията 5 бяха планови операции и само 1 по спешност. 
Самата аз още не съм взела решение, как ще протече раждането ми сега, ще се консултирам с още лекари, защото искам да взема наистина правилно решение. Миналия път доктора, който ми водеше ЖК ми постави диагноза човешки папилома вирус. Направи ми цитонамазка и това беше. Оттам в обменната карта с препоръка за секцио. Обадих се по телефона на доктора, с когото имах договорка за раждане, неговата грешка според мен е, че се предовери на диагнозата, без да попита правени ли са изследвания и т.н. Просто отсече, че в такива случаи изхода е ясен - планово секцио!
Преди да забременея си направих ДНК тест за човешки папилома вирус - отрицателен е. Знаеш ли, не можах да се зарадвам, че съм здрава, още ми е трудно. Просто когато се сетя за това и автоматично се сещам за операцията, която за мен беше травматична!
Сега изхода пак е ясен - планово секцио, защото първия път е бил така! Е, този път не съм убедена, че е така и този път ще се консултирам с лекари мислещи по различен начин и тогава ще реша, какво да се случи с мен и с моето дете.
Тези дни много усилено си спомням момента на операцията, непосредствено след нея и това хич не ми се отразява добре. Истината е, че наистина трябва да съм убедена, че това е вярното решение, за да го преживея отново!

Янечек, казваш, че сме крайни, но не мислиш ли, че ти отиваш в крайност?!

Кристина Мартинова е zozima. И аз съм съгласна с нея, че нагласата все още е такава - тръгваш да раждаш и все едно тръгваш на умирачка! Но статия е абсурдно смешна и нещата са извадени от контекста, да не говорим как е цитирано през пръсти! 
Никой не говори за ВБАК на всяка цена. Нито пък, можете да ме убедите в нуждата на моето секцио. Всъщност да, беше нужно, след намесата на лекарите, които осраха нещата. И да, вината си беше отчасти моя, защото им се предоверих, но това не ги оправдавав никакъв случай. Аз лично няма да повторятази грешка.

Ще се въздържа от повече коментари, не искам темата да се превръща в бойно поле, но не съм съгласна с много от нещата, които казвате.

Аз никого не искам да убеждавам в нищо, нито съм опровергавала медицински факти.

Под "крайности" визирах развитието на темата, подмятанията, че гласувалите с последната опция са фалшиви, това че едва ли не за всяко секцио се обвинява доктора, защото не му се чакало/мързяло/ходело на купон и т.н..

Мисля, че и въздигането в култ на естественото раждане и едва ли не пренебрежителното отношение към раждането със секцио, също може да доведе до допълнителни неприятности, усложнения и психични травми при жени, които по една или друга причина се е наложило да родят чрез секцио.
Глупостите за това, че родилите със секцио не са раждали, а са "оперирани" пък въобще няма да коментирам.

В крайна сметка целта е да се намери най-доброто решение за майката и за детето и раждането да завърши успешно, без травми (физически и психически).
Добре е да има максимално много информация (но не и само едностранчива), така че всяка жена да има възможност да прецени рисковете и да вземе решение за себе си дали има желание или не да опита да роди вагинално след секцио, но също така смятам, че е необходимо това да е консултирано с лекаря, който следи бременността и съгласувано с доктора, който ще води раждането.




Явно е необходимо да пояснявам. Със сигурност има добри специалисти, които са достатъчно компетентни и биха водили нормално раждане след секцио, стига медицински основания да не отхвърлят категорично тази възможност. Против съм рисковете да не се прави предварителна уговорка с доктор в такива случаи и да се отиде в болницата на късмет в последния момент след вече започнало раждане.

Просто имам усещането, че някои от вас са загубили реална представа и са се омаяли от прочетените хвалебствия за естественото раждане.
Само не знам кой ви пречи да си родите нормално. Не вярвам изобщо, че на лекарите им е по-изгодно да правият секцио и скланят родилките насила едва ли не. Казах, че на мен нормално раждане не ми отказват ако искам да пробвам.
Няма да ви върнат от родилното като отидете да раждате. Не си избираш екип, отиваш при дежурния и си раждаш - не виждам разлика дали ще прекараш часовете преди раждането у дома си или в болница ако така и така отказваш всякакви интервенции, наблюдения и си чакаш разкритието. Но май все пак си съществива съмнението, че може би не е чак толкова сигурно, че всичко ще протече гладко и естествено и предпочитате сигурността на лекарската помощ.

Трябва ли всяка тема за VBAC за се превръща в "за" ли "против"  след 5-6 страници?!
Настава едно дърлене , кой крив ,кой прав още 5-6 страници, вместо хора минали по
този път да споделят опит от преживяванията си...Ей,  женска работа един разговор
не може да се проведе без да се хванем за косите...