Допълнителни, но "задължителни" помагала в училище!?

Сборник с задачи и те да са за домашно и вървят успоредно с материала е чудно положение. Но те го носят и в клас. Дали да решават и там и или защото пишат директно в него и да са готови за проверки... А това значи не само плащане /то дава продукт/, а и мъкнене... и то за съжаление също има последствия...

За математиката и решаването...  с мисленето е същото - ако не мисли на 6, трудно ще мисли на 16, въпреки че мислене на 6 не гарантира мислене на 16...

Пишат директно в сборниците, а понякога правят задачи от тях и в клас. И на мен не ми харесва всичко това, но за 4 години с двете деца се убедих, че без тези сборници знанията им няма да са стабилни. Бих предпочела да не ги мъкнат и изобщо да не се налага да се прибягва до тях, а всичко да е в учебника, който да не е на ужасно тежката гланцирана хартия и пълен с прекалено много картинки, а да е на вестникарска, но да е качествен като съдържание. Ама, ей на, налага ми се да избирам по-малката злина - да имат много допълнителни помагала и раниците да са по 7 килограма, но поне да са грамотни и със стабилни знания! Ако в първите четири класа се изпуснат нещата, после няма наваксване.

Този пост явно е отправен към мен , да , така е и защо аз да те учудвам не разбрах, все пак не аз им измислям програмата на обучение
Самата аз , леко казано съм изненадана , особено като разговарях с др.родители и те всички имаха сборници и още сума допълнителни помагала.В 1-ви кл. си мислех, че това е нормално, но вече нагоре ми се стори пълно безхаберие-особено като си наблюдавам детето

Изненадваш ме, защото за пръв път ми се случва някой родител да каже, че нямат допълнителни помагала и карат само по учебника и тетрадката.   По-скоро чувам за обратното - не по едно, а по две помагала да дават по-амбициозните учители. Вашата учителка е някакво изключение. На нас още от първата родителска среща в първи клас ни казаха, че няма как да се работи нормално без помагалата. Като се замисля, още в предучилищната купихме някакви допълнителни тестови книжки, по които работиха децата.

Така в крайна сметка стигнахте до извода, че си искате многото помагала, понеже без тях обучението не е качествено, да?!
Е, темата приключи.

Не искам помагалата да се мъкнат всеки ден- това е едно. Освен това не виждам смисъл от задължителните учебници и помагалата така, както са сега- по отделно. Смисълът е в изработването на качествени учебници, при които няма нужда от допълнителни бумаги в училище- със задължителни задачи /не говоря само за математика, разбира се/, задачи по избор, задачи с "повишена трудност" /при нас бяха със звездичка някога/.

Айви,

Много странно тълкуваш думите ми. Или не четеш внимателно. Нищо, по случай, че е петък ще го напиша пак - предпочитам да не се налага да имат помагала, а упражненията в учебниците и учебните тетрадки да са достатъчни, за да могат децата да усвоят материала. Но е факт, че не са. В учебната тетрадка по математика често се натъквам на половин страничка с по 3-4 задачи на урок, две от които са текстови или някакви странно-занимателни, а останалите са от по две-три примерчета. В текущите тестове (фабричните) има по поне два пъти повече задачи, а чисто аритметичните са с по 3-4 отдерни примера и всичко това трябва да се реши за определено време. Е, кажи ми сега как детето ще се упражни  достатъчно с 4 задачи от учебната тетрадка така, че да автоматизира аритметиката? За добро или лошо в нашето образование децата трябва да се правят на калкулатори. Задачите от учебника гледат да ги решат в клас. В сборника има типове задачи, особено текстови, които не са застъпени в учебника, дори в клас не успява учителката всеки път да ги вземе, обаче могат да се срещнат в текущите контролни. По български е горе-долу същата работа - основните упражнения са от сборника.

Накрая излиза, че макар и да не искам помагалата ми се налага да ги приема, защото иначе детето ще закъса с материала, ако не през текущата година, то през следващата. Или ще трябва вкъщи да му давам допълнителни задачи на своя глава. За мен знания за тройка или четворка не са никакви знания в начална степен. Ако има четворки на контролните по математика, това означава, че половината му сметки са грешни. Как това дете утре ще решава по-сложни задачи, ако още греши таблицата за умножение или не различава обиколка от лице на фигура? Същото е и с българския - знаене на родния език за четворка не е никакво знаене, защото това означава да не знае кога се пише "в" или "ф" или нещо друго! То пак ще мине в следващия клас, обаче на какво ниво ще е грамотността му?

   Моите наблюдения се основават върху материала 1-3 клас (просто, защото синът ми е третокласник). Абсолютно съм съгласна с Андариел. Не виждам как с четири- пет примерчета детето ще придобие трайни знания, например по математика. Миналата година материалът вървеше така: " Умножение с четири", " Деление с четири", " Умножение и деление с четири". Значи три урока, посветени на умножението и делението с четири. Ако детето не се упражнява допълнително, а решава само задачите от учебната тетрадка( те в най-добрия случай са пет на брой), как ще усвои въпросните знания? А за да решава повече задачи, съответно трябва да ги вземем от някъде. Много по-лесно ми е да купя сборник, отколкото да си ги смуча от пръстите ( не че не ровя в нета за задачи от състезания). Същото е положението и с българския. Ще пропусна факта, че имат три часа английски и два часа български седмично...

Добре, ясно е, че това, което теб, Андариел и теб, Дидева, ви притеснява е, че учебното съдържание е обемно и недостатъчно адекватно на възрастовите особености на децата. В същото време за усвояването му, според вас, са предвидени малко упражнения. И за да получат децата " конкурентни" знания, трябва да доучват ежедневно по помагала. Т.е. да ги натоварвате допълнително доколкото им е възможно. Не знам дали това е добро и здравословно във всякакъв смисъл за децата. Моето мнение е, че задачите в учебника и учебната терадка заедно с работата в клас /основно / са напълно достатъчни като натоварване за един ден по един предмет. Щото освен него, за следващия ден се подготвят поне още два- в начален курс. Като прибавим спорта, езиците, изкуствата... За следобеден сън няма да споменавам, понеже е видно, че децата са перманентно "на педал". Няма да си търся постинга да се самоцитирам, но някъде бях споменала, че в един момент здравословно "изключват".

И има и няма противоречие.
Вярно е, че претоварен и деца нямат нужда от още натоварване.
Но ако така и така, се очаква да владеят дадена материя, а това няма как да стане чрез прочетане на провърхностното и представяне... идва ред на още претоварване.
И двете се решават с умерена програма и пълно представяне на материята, включена в нея в официалните задължителни учебници и тетрадки.

В десетката си. Учебната програма и учебното съдържание трябва да се нагаждат към децата, а не обратното. В настоящия момент не са добре изработени. Но децата са си наши и не виждам основателна причина да ги подлагаме на непрекъснат стрес от толкова ранна възраст.

   Или аз грешно съм се изразила, или ти неправилно си ме разбрала. Никъде не твърдя, че учебното съдържание е твърде обемно. Твърдя, че не отделено достатъчно време за упражнения. Схемата " нов урок - нов урок - нов урок" никак не ми допада. Щом, цитирам " Моето мнение е, че задачите в учебника и учебната терадка заедно с работата в клас /основно / са напълно достатъчни като натоварване за един ден по един предмет.", защо огромна част от кандидатствалите след седми клас тази година имаха плачевни резултати на математиката?
    Следобеден сън синът ми не спи от петгодишен. По свое желание. Уроците си успява да подготви за около час. Аз не го " натоварвам, доколкото е възможно". Той се занимава, колкото сам реши, но и за това  са нужни помагала. Не съм от прекалено амбициозните родители. Синът ми ходи на футбол и математика, които сам си избра.
   Каквото и да ми говориш за прекомерното натоварване и " здравословното изключване", аз продължавам да твърдя, че с 15-16 числови примера един второкласник не може да научи таблицата за умножение с определено число и да я използва съзнателно и без да допуска грешки.

Все си мисля, че има изместване на целта на обучение в училище. Визирам класовете от 1 до 6-7 .
Наличието на допълнителни помагала по почти всички предмети изисква от децата усилия за постигане на максималните резултати, изискуеми от учителите, но незадължителни съобразно програмата на МОН.

Не искам да пиша есе на тема - "можем ли да бъдем професионалисти във всяка област"- но все си мисля, че изискваме това от децата.
Всяко дете има свой темп на развитие, наклонности и предпочитания. Подготовката в училище е общообразователна, а не специална по даден предмет. Поставянето на постижими цели пред децата създава у тях чувство на удоволетвореност и радост от обучението. Обратното - трудното достигане на отлични резултати демотивира децата и постепенно някои от тях се самоопределят като аутсайдери. Тези деца започват да търсят други начини за реализация и обществена значимост - за съжаление често начините са агресия, арогантност и анархизъм.

Най-доброто за децата е това, което ги прави щастливи и спокойни. Те искат да ви зарадват с постиженията си в училище. Имат ли всички този шанс при тази организация на учебна работа?

Айви,
Противоречие има, но то не е в моите и на Дидева разсъждения, а в системата. Явно е заложен такъв норматив, че почти всеки път се взема нов урок, друг въпрос е колко е разбираем (по български в частност). Например, умножение и деление с едноцифрено, а после и с двуцифрено число изисква упражнения, за да може детето да смята бързо и правилно. Не виждам как от 5 примера за домашно ще го усвои толкова добре, че дето се казва, да ги решава с поглед. Защото аритметичните операции са в основата на всичко, което ще учат по математика до 12-ти клас, че и по физика.
По български като прочета какви определения има в учебника се чудя какво се има предвид и чак като видя упражненията в тетрадката и сборника разбирам каква е идеята и какво точно се иска от детето. Сещам се, че в четвърти клас се учат частите на изречението. На родителската среща учителката каза, че децата масово грешат що е то част на речта и част на изречението. В учебната тетрадка не помня да е имало повече от 1 упражнение за определяне на частите на изречението. Ако не беше сборникът детето нямаше да автоматизира процеса дотоклова, че това да ги определя без проблем и много замисляне.
Такава е програмата - не съм я измислила аз. Но щом е заложено да се знаят определени неща, аз като отговорен родител не виждам никакъв смисъл да се кара по нимимума на тези изисквания с несигурни знания, които изветряват тотално за едно лято. Ти като родител би ли била съгласна детето ти да умножава две числа по 10 минути, защото прави упражненията само в учебната тетрадка? Като учител също си длъжна да следваш норматива и накрая става така, че който каквото е научил - толкова, а ти продължаваш със следващия урок, а не тъпчеш на едно място по цяла седмица. Нали после пишеш в големите дневници план на урока! При положение, че заложеното е много и трудно за децата, то за усвояването му е нужно да се изхарчи повече ресурс, което в конкретните случаи означава решаване на допълнителни задачи и писане на упражнения по български. Ако същият този материал беше изтеглен с една година нагоре децата нямаше да имат нужда от никаква допълнителна работа, защото има вероятност като по-зрели умствено да "вдянат" по-бързо какво и как да учат.

Желязната лейди,
Точно, защото е общообразователна подготовка, а до четвърти клас е чиста проба грамотност, едва ли става въпрос за професионализъм във всяка област. Да, съгласна съм, че всяко дете учи със свои темпове, но системата това не я интересува. И сега има няколко деца в класовете на моите, които знаят математиката за тройка и едва-едва кретат. Какво ще стане с тези деца след още някоя година? Системата ще ги изхвърли, защото ще наредят двойките, после ще започнат да бягат от училище и накрая ще отпаднат. Ако изобщо имаш някакви претенции, то те трябва да са към хората, които правят програмите.

Добре, има резон в становището ти. Аз, обаче говоря за "масовия" случай. Недоразуменията идват оттам, че всеки родител говори от позицията на собствения си опит /то няма и как да е другояче/, докато моите наблюдения са по- обобщени. Деца като твоето има по 5- 6 в паралелка, но те не са представителна извадка.
После- разполагам с учебниците за 2- 4 клас по математика в момента. Е, не са 15- 16 аритметичните примери. И всъщност колко ,според теб, задачи трябва да решава за един ден детенце, за да научи таблицата? Все пак има вероятност да се получи обратния ефект при пренасищане.
Изпитите след 7 клас, казваш. Тази година задачите бяха... Но така или иначе гимназиите трябва да осъществят някаква селекция, дори и това да не се харесва на всички. Нормално е да има слаби оценки, иначе всички училища ще станат "елитни".
Схемата, която си цитирала и на мен не ми допада, но си намирам начини да я редуцирам, мисля, че и при колегите е така. Новият министър обеща да поправи това, виждам, че си се отчела и в темата за целодневното. Да приемем, че е едно добро начало или поне намерения за такова.