Така де, уникален... простак е, не се срещат много такива индивиди. Слава Богу!
- Публикувана: 4 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:30 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5
С голямо прискърбие, защото наистина ми стана много гадно ще изтипосам тук собственият ми мъж. Действието се развива преди малко. Мързелива празнична сутрин, знаете как е ... Аз приготвям нещо за хапване, сложила съм хляб да се пече в хлебопекарната, децата си играят с подаръците, въобще идилия. Влизам за малко в банята и когато излизам поглеждам в пекарната - хлябът, който преди малко се беше вече надигнал и се печеше , както си трябва заварвам спихнат с някакви съмнителни резки отгоре. Оказа се, че нашичкия издебнал докато ме няма и го набучил на няколко места с ножа "за да се изпечал и отвътре". Причерня ми, първо много добре знае, че меко казано мразя да пипа нещо, което аз правя в кухнята и да се бърка в приготвянето, камо ли зад гърба ми, второ такава колосална глупост не знам как изобщо му е хрумнала като той дори не знае, как се зарежда машината за хляб. Пратих го на непредвидена разходка навън и се чудя дали и кога ще ми мине въобще.
Скрит текст:
Helloweenka, този е супер тъпак!!!! Вземи му запуши устата с някоя фраза, ама така, че да му държи влага дълго време....!!!Мъжът на най-близката ми приятелка е страшен темерут. Това е само малка част от "комплиментите" му.
Не сме се виждали от известно време, аз много напълняла, отивам им на гости. При което Муньо ме подхваща от вратата "Малееее, къв гъз си отпрала... Глей ма, Нино, глей тая къв гъз е напраила..."
Втора ситуация след година и половина, аз отслабнала. Отивам у тях и самодоволно се подхилквам по пътя, кльощава съм като клечка, сега, ще - не ще, трябва да ме похвали. Муньо: "Мале, Хелуинке, на кво си заприличала, никви цици не са ти останали. Глей ма, Нино, никви цици няма тая..."
Не сме се виждали от известно време, аз много напълняла, отивам им на гости. При което Муньо ме подхваща от вратата "Малееее, къв гъз си отпрала... Глей ма, Нино, глей тая къв гъз е напраила..."
Втора ситуация след година и половина, аз отслабнала. Отивам у тях и самодоволно се подхилквам по пътя, кльощава съм като клечка, сега, ще - не ще, трябва да ме похвали. Муньо: "Мале, Хелуинке, на кво си заприличала, никви цици не са ти останали. Глей ма, Нино, никви цици няма тая..."
Ако ти каже - нямаш цици, кажи му: М дааа, на мен ми намаляха, ама гледам, че при теб добре се развиват!!!
Обикновено тези хора не търпят да им се говори така, затова може и да си обтегнете отношенията...
Helloweenka, много е гадно когато подобен Муньо е съпруг или гадже на приятелка. Хем ти се иска да го поставиш на мястото му, хем не искаш да засегнеш приятелката. Мъжът на моята приятелка също е достоен кандидат за тази тема. От безбройните му муньовски изпълнения най-фрапиращо е поведението му по време на кръщенето на детето им. Въпросното кръщене се състои в родното градче на бабата и дядото на приятелката ми. Моя милост- кръстница на младежа. Събитието- в камерен състав, само от родители, баба, дядо, кръстница и детенце. Явяваме се ние в една живописна църквичка в градчето, започва ритуалът, Муньо се прозява чак ще си разчекне устата и по едно време се изцепва:"Айде, бе, колко време ще го точите това кръщене? Топни го в казана и да приключваме!" Свещеникът погледна изпод вежди, но довърши ритуала. След ритуала сядаме ние да се почерпим за здравето на детенцето. Муньо реши, че това е момента да обиколи местното пазарче и да си търси домати. Заряза жена си и тъстовете си барабар с моя милост в ролята на кръстница в ресторантчето и се отправи на пазар. какви бяха тези домати на пазара не зная, но два часа не се появи негова Светлост. Приключихме ние с черпенето, но се оказа, че жена му няма пари в себе си, а той още не се появява. Реших, че нямам нерви да чакам Муньо да дойде, а и така спестих малко неудобство на приятелката ми- казах, че почерпката е от мен като кръстница, платих и отпраших с 200.
Ох, сетих се за още един бисер от тоя зарзават 
И аз, и те тогава живеехме в София, обаче Нина реши да ражда в Плевен. Уговорката беше, когато роди, Муньо да ми се обади и да ме вземе с колата към Плевен, за да видя и аз бебето.
Взима ме той рано-рано сутринта, смучем кафета и пътуваме. По едно едно време той се обръща към мен и ми съобщава: "Знаеш ли, че Нина са я шили отдолу. Дано да са ѝ сложили някой шев в повече, че лопаше кат в кофа..." Това бяха мислите, които го вълнуваха във връзка с раждането на първородния му син...
И аз, и те тогава живеехме в София, обаче Нина реши да ражда в Плевен. Уговорката беше, когато роди, Муньо да ми се обади и да ме вземе с колата към Плевен, за да видя и аз бебето. Взима ме той рано-рано сутринта, смучем кафета и пътуваме. По едно едно време той се обръща към мен и ми съобщава: "Знаеш ли, че Нина са я шили отдолу. Дано да са ѝ сложили някой шев в повече, че лопаше кат в кофа..." Това бяха мислите, които го вълнуваха във връзка с раждането на първородния му син...
Eгати селянина. И по скоро му е малък, отколкото на Нина нещо да не и е ок.
Като стана въпрос за "комплиментите" се сетих за един мой отдавнашен муньо-ухажор. Не се бяхме виждали дълго време и един път се засичаме, а той "Много си възмъжала!!!" 
Попитах го "Да не би да са ми поникнали мустаци?!" 
Същият този до скоро караше една Лада комби, която от дясната страна на стъклото цялата беше налепена с винетки 
Не, че не е имал пари за друга кола. Просто е адски стиснат и комплексиран. Друг път отиваме с Ладюхата от т.А до т.Б и пундьо (че муньо е някак си по-нежно) все хващаше червени светофари. Е, на всеки светофар беснееше и псуваше 
Попитах го "Да не би да са ми поникнали мустаци?!" Същият този до скоро караше една Лада комби, която от дясната страна на стъклото цялата беше налепена с винетки Не, че не е имал пари за друга кола. Просто е адски стиснат и комплексиран. Друг път отиваме с Ладюхата от т.А до т.Б и пундьо (че муньо е някак си по-нежно) все хващаше червени светофари. Е, на всеки светофар беснееше и псуваше 
Ох, сетих се за още един бисер от тоя зарзават И аз, и те тогава живеехме в София, обаче Нина реши да ражда в Плевен. Уговорката беше, когато роди, Муньо да ми се обади и да ме вземе с колата към Плевен, за да видя и аз бебето.
Взима ме той рано-рано сутринта, смучем кафета и пътуваме. По едно едно време той се обръща към мен и ми съобщава: "Знаеш ли, че Нина са я шили отдолу. Дано да са ѝ сложили някой шев в повече, че лопаше кат в кофа..." Това бяха мислите, които го вълнуваха във връзка с раждането на първородния му син...
И аз, и те тогава живеехме в София, обаче Нина реши да ражда в Плевен. Уговорката беше, когато роди, Муньо да ми се обади и да ме вземе с колата към Плевен, за да видя и аз бебето. Взима ме той рано-рано сутринта, смучем кафета и пътуваме. По едно едно време той се обръща към мен и ми съобщава: "Знаеш ли, че Нина са я шили отдолу. Дано да са ѝ сложили някой шев в повече, че лопаше кат в кофа..." Това бяха мислите, които го вълнуваха във връзка с раждането на първородния му син...
Настръхна ми козината
.
Е, аз имам малко обратен вариант на същата тъпост. С второто дете имах проблеми при раждането, приеха ме по спешност без да успея да се обадя на моя лекар. До последно слушах екипа как си шушукат ,че трябва да ме транспортират до друга болница, да не станело лошо...Бащата на малкия стоеше отвън и сигурно е бил много притеснен, защото през пет минути идваше санитарка, да ми каже колко ме обичал и как ходил като призрак... Както и да е, родих , имах много разкъсвания вътрешни и външни и лекарят ме ши по-дълго като време от самото раждане (знам го, защото гледах непрекъснато часовника и се молих това нещо да приключи най-после) После разбрах и че при такива случаи се биело упойка, но явно са решили да пестят. Та като приключи всичко, бащата питал лекаря как сме аз и бебето и онова нещо отговорило - за бебето не знам още , ама твоята така я заших, че няма как да не си доволен.
Ох, сетих се за още един бисер от тоя зарзават ...
...