Е защо си тръгвате??? 
Гледаш си компания, ако дойде да ти досажда оня, учтиво го отпращаш...
Гледаш си компания, ако дойде да ти досажда оня, учтиво го отпращаш... - Публикувана: 4 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:30 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5
Тръгнахме си, защото Мунчо и компания бяха доволно почерпени и освен хихикането си разменяха и някои реплики. Определено нямаше да има ефект от учтив отказ, а по-скоро щях да чуя нещо от сорта - аре ма, нали те черпих водка...
Здравейте! Реших гордо да отбележа втория си пост тук, в любимата ми тема 
Та, Муньото е дългогодишно бившУ гаджИ от преди години. След сериозен скандал и липса на комуникация около седмица, долита нашичкият да се извинява и ми връчва ключ- "Да сме пробвали 1 месец да поживеем заедно, пък да видим какво ще излезе.".
Минава месец, минават два- всичко нормално като за съвместно съжителство. Докато една вечер се посдърпахме за нещо и той ми заяви "Искам да остана сам, ходи си!"... На което аз, неразбиращо, питам "Ама, да изляза замалко ли?". Отговор- "Не, ходи си у вас!". След двучасови увещания докато си събирам багажа, пред които той е непреклонен, в крайна сметка си тръгнах към 21ч вечерта.
Отивам си аз на работа на следващия ден, меко казано съсипана от събитията, и към обяд муньо звъни. Не вдигам 1 път, 2 пъти, на 3тия път реших, че явно е нещо крайно неотложно и вдигнах, за да чуя "Слизай, отпред съм.". Слизам аз и гледам нашия хубостник с един букет цветя и си викам "Сега ще се извинява". Връчва ми го той, но нищо не казва. Питам го за какво са тези цветя и той "Ми, нали е 30-ти (нашият си ден)". Съответно, вече изпадам в тотален ступор и мълча и гледам тъпо, за да чуя и черешката на тортата- "Защо сега мълчиш и не се усмихваш?! Какво толкова е станало?!"...
Много голям Муньо беше
Та, Муньото е дългогодишно бившУ гаджИ от преди години. След сериозен скандал и липса на комуникация около седмица, долита нашичкият да се извинява и ми връчва ключ- "Да сме пробвали 1 месец да поживеем заедно, пък да видим какво ще излезе.".
Минава месец, минават два- всичко нормално като за съвместно съжителство. Докато една вечер се посдърпахме за нещо и той ми заяви "Искам да остана сам, ходи си!"... На което аз, неразбиращо, питам "Ама, да изляза замалко ли?". Отговор- "Не, ходи си у вас!". След двучасови увещания докато си събирам багажа, пред които той е непреклонен, в крайна сметка си тръгнах към 21ч вечерта.
Отивам си аз на работа на следващия ден, меко казано съсипана от събитията, и към обяд муньо звъни. Не вдигам 1 път, 2 пъти, на 3тия път реших, че явно е нещо крайно неотложно и вдигнах, за да чуя "Слизай, отпред съм.". Слизам аз и гледам нашия хубостник с един букет цветя и си викам "Сега ще се извинява". Връчва ми го той, но нищо не казва. Питам го за какво са тези цветя и той "Ми, нали е 30-ти (нашият си ден)". Съответно, вече изпадам в тотален ступор и мълча и гледам тъпо, за да чуя и черешката на тортата- "Защо сега мълчиш и не се усмихваш?! Какво толкова е станало?!"...
Много голям Муньо беше
Понашето време беше немислимо да предложиш да се дели сметката, ако си поканена от мъж на заведение. Самите мъже го възприемаха като обида, все едно са неспособни да се справят сами. Ама и ние ходехме на срещи с потенциални женихи , та беше важно да се доказват, че могат да
издържат жена, респективно - семейство. Тогава всички работеха, всичко
бе по джоба на всички и беше въпрос на умение да се ръководят финанси
възможността за почерпка. И до сега, като сме на заведение, ММ се грижи за сметката, въпреки общите финанси. Всъщност, момичета, това е доста добър индикатор за сериозността на намеренията и характера на един мъж. Откакто свят светува, мъжът осигурява прехраната, жената поддържа дома. Увлечени в еманципацията и желанието да докажем, че сме на тяхното ниво, ние си запазихме нашите задължения, а присвоихме и техните... После се чудим защо има толкова мунчовци...
, та беше важно да се доказват, че могат да издържат жена, респективно - семейство. Тогава всички работеха, всичко
бе по джоба на всички и беше въпрос на умение да се ръководят финанси
възможността за почерпка. И до сега, като сме на заведение, ММ се грижи за сметката, въпреки общите финанси. Всъщност, момичета, това е доста добър индикатор за сериозността на намеренията и характера на един мъж. Откакто свят светува, мъжът осигурява прехраната, жената поддържа дома. Увлечени в еманципацията и желанието да докажем, че сме на тяхното ниво, ние си запазихме нашите задължения, а присвоихме и техните... После се чудим защо има толкова мунчовци...
И аз си имах такъв. Перчеше се , че кара мерцедес, ама всеки път, когато седнехме някъде - портфейлът си забравил, парите не знам си какво.... Обещаваше , че другия път ще ми се издължи.....Но пък като седнехме обилно похапваше, ама нали е с идеята, че няма да плати. Е, 3-4 пъти така и го отсвирих.
Не карам мерцедес, а стара 23 годишна мазда, искаш ли да излезнем на кафе? Ще ти позволя да платиш сметката ако искаш
Така е ... на мерцедес ще ми се возиш хахахахахах
Не го взимах под внимание, защото не смятах, че той е длъжен да ме прибира от работа без да си плащам
Скрит текст:
. Това за мерцедеса го казах по друг повод. Не ме интересува мъжът каква кола кара или колко пари има. Плащам си сметките сама , а от мъжа очаквам да има сиво вещество и да мога да разговарям с него на всички теми. И прощавай, но се казва излезем, не излезНем работя в друг град на 30 км
Нека да спрем темата с плащането на сметките, явно всеки си има виждане. Позагуби се добрия инвесел тон на темата.
Здравейте! Реших гордо да отбележа втория си пост тук, в любимата ми тема
Минава месец, минават два- всичко нормално като за съвместно съжителство. Докато една вечер се посдърпахме за нещо и той ми заяви "Искам да остана сам, ходи си!"... На което аз, неразбиращо, питам "Ама, да изляза замалко ли?". Отговор- "Не, ходи си у вас!". След двучасови увещания докато си събирам багажа, пред които той е непреклонен, в крайна сметка си тръгнах към 21ч вечерта.
Много голям Муньо беше
Минава месец, минават два- всичко нормално като за съвместно съжителство. Докато една вечер се посдърпахме за нещо и той ми заяви "Искам да остана сам, ходи си!"... На което аз, неразбиращо, питам "Ама, да изляза замалко ли?". Отговор- "Не, ходи си у вас!". След двучасови увещания докато си събирам багажа, пред които той е непреклонен, в крайна сметка си тръгнах към 21ч вечерта.
Много голям Муньо беше
Само на 95%
Но явно в крайна сметка, момчето повече е яло и пило, от колкото му струвал бензина да прибира девойката
Но явно в крайна сметка, момчето повече е яло и пило, от колкото му струвал бензина да прибира девойката
Да не говорим, че и е добре да избираш разбирачки от коли, за да си те оценят...щото ако са като мен си е гадно... Щото имах нещо като гадже, което все ме взимаше с нещо сиво с ПВЦ дървения от вътре и все за колата говореше. Аз реших, че нещо се притеснява и му обясних, че всъщност все ми е тая с какво четириколесно ме взимат, стига да не е каруца/не че имам потив, ама все ми е мъчно за конете/пък и на Лада съм се возила и не ми е пукало...Той пък смъртно се обиди , аз пък с обидчиви не се чувствам комфортно, та не ни стигна връзката до сериозно гаджество. Е, по-късно разбрах, че колата му била Мерцедес ес класа/не знам така ли се изписва/ и може да съм го жегнала някак...ама си беше сива, какво толкова, че не съм схванала другото 
Не е искала да се разделят и се е опитвала да разбере причината за това да я гони. Предполагам, че е искала да се разберат без да се налага да си тръгва. За нея напускането на общото жилище е равно на скъсване, което е нормално да си мисли. Той обаче на другия ден - все едно нищо не е станало. Аз само не разбрах дали тя му е простила.
Не разбрахме, двучасовите увещания са били от твоя страна да не си ходиш или...?
Да, от моя страна бяха. По-точно казано, бяха опити да разбера "Как така, защо, етц?"
Не е искала да се разделят и се е опитвала да разбере причината за това да я гони. Предполагам, че е искала да се разберат без да се налага да си тръгва. За нея напускането на общото жилище е равно на скъсване, което е нормално да си мисли. Той обаче на другия ден - все едно нищо не е станало. Аз само не разбрах дали тя му е простила.
За съжаление, да. Поизмъчихме се около половин година след случката до окончателната раздяла.
Замислих се, кое е това място, на което не бих могла да си платя консумацията . Една вода, чаша вино, салата надали биха ме разорили, където и да са.
. Една вода, чаша вино, салата надали биха ме разорили, където и да са. 
Много сте ги разглезили тези мъже, ако не ни ухажват и нямат готовност да се грижат за нас, за какво са.
А ти защо не се погрижиш за него, като платиш сметката?
Замислих се, кое е това място, на което не бих могла да си платя консумацията . Една вода, чаша вино, салата надали биха ме разорили, където и да са.
. Една вода, чаша вино, салата надали биха ме разорили, където и да са. Не сте ли чели в предни муньовски теми - той я завел в скъпо заведение само за да се направи на тежкар, а тя за отмъщение си поръчала най-скъпото блюдо