Още от същото човече (с уточнението, че той ако е муньо, аз съм муня и половина, че търпях толкова време, но пусти оптимизъм....) :
-Никога не си бил мислел, че толкова рано ще си загуби девствеността (на крехката възраст от 23 години).
-След като се случи това велико събитие в неговия живот, го разказа в подробности на МАМА.
-Знаеше МАМА с колко мъже е била (Хубаво, всеки в един момент разбира, че не го е донесъл щъркела, но 'айде няма нужда от детайли).
- Решихме да отидем на море (организирано от МАМА, но, слава богу, без нейната компания). Аз съм с 4 чанти, той с 2 и чадър. По пътя ми се заявява "Ще ми помогнеш ли с чадъра като пристигнем?" Да, ако ми поникнат още 2 ръце, докато пътуваме... Пристигаме. Той първият ден не ходел на плаж. Преживявам го някак си. На следващия ден започва да закусва, като закуската се точи с часове (за две филийки с кашкавал). Хващат ме нервите и отивам на плажа. По някое време пристига и той, но не смее да влезе навътре в морето, защото може да се появи течение и да го отнесе (флагът е зелен, а морето - като тепсия, но течението чака него конкретно, за да се появи и да го удави...). Следобед не се ходи на плаж. Аз искам да дремна, той гледа индийски сериал. Караме се. Вечер се правим на двойка и излизаме заедно, което минава без особени драми. В следващите дни нещата се повтарят. Пропускам няои незначителни детайли като как звъня на МАМА, за да й каже, че хладилникът не работи, че ресторантът, в който ТОЙ бил свикнал да яде, е затворен, да пита как точно да си събере багажа и т.н. и т.н. На предпоследния ден аз излизам от морето и дочувам разговор по телефона с МАМА, в който той й се хвали колко е чувствителен, важен, принц и т.н. Това ми премина всякакви граници на търпение и започнах да го обиждам (тук и аз влизам в "Селсски номера") и веднага след като се прибрахме от морето избягах с 200 км/ч.
И стоя и се чудя защо в семейство, в което майката е научен работник (а не някоя проста жена), а мунчото е интелигентен над средното ниво, въпреки всичките си комплекси и чепатости на характера, се стига до такива крайности?!
-Никога не си бил мислел, че толкова рано ще си загуби девствеността (на крехката възраст от 23 години).
-След като се случи това велико събитие в неговия живот, го разказа в подробности на МАМА.
-Знаеше МАМА с колко мъже е била (Хубаво, всеки в един момент разбира, че не го е донесъл щъркела, но 'айде няма нужда от детайли).
- Решихме да отидем на море (организирано от МАМА, но, слава богу, без нейната компания). Аз съм с 4 чанти, той с 2 и чадър. По пътя ми се заявява "Ще ми помогнеш ли с чадъра като пристигнем?" Да, ако ми поникнат още 2 ръце, докато пътуваме... Пристигаме. Той първият ден не ходел на плаж. Преживявам го някак си. На следващия ден започва да закусва, като закуската се точи с часове (за две филийки с кашкавал). Хващат ме нервите и отивам на плажа. По някое време пристига и той, но не смее да влезе навътре в морето, защото може да се появи течение и да го отнесе (флагът е зелен, а морето - като тепсия, но течението чака него конкретно, за да се появи и да го удави...). Следобед не се ходи на плаж. Аз искам да дремна, той гледа индийски сериал. Караме се. Вечер се правим на двойка и излизаме заедно, което минава без особени драми. В следващите дни нещата се повтарят. Пропускам няои незначителни детайли като как звъня на МАМА, за да й каже, че хладилникът не работи, че ресторантът, в който ТОЙ бил свикнал да яде, е затворен, да пита как точно да си събере багажа и т.н. и т.н. На предпоследния ден аз излизам от морето и дочувам разговор по телефона с МАМА, в който той й се хвали колко е чувствителен, важен, принц и т.н. Това ми премина всякакви граници на търпение и започнах да го обиждам (тук и аз влизам в "Селсски номера") и веднага след като се прибрахме от морето избягах с 200 км/ч.
И стоя и се чудя защо в семейство, в което майката е научен работник (а не някоя проста жена), а мунчото е интелигентен над средното ниво, въпреки всичките си комплекси и чепатости на характера, се стига до такива крайности?!
Аз мунята го черпих веднъж, след това звъня цяла седмица, но спря, явно е намерил друга за "по едно кафе". 
И то за едно кафе.... 
И са в отделни теми, защото са мнооооого 
И аз съм ходила с подобен мамин мунчо (срам,срам,срам 
юни месец 2012, на първа среща съм с едно 30+ сукалче, и към края на вечерта /по една бира и една салатка обща сме консумирали- сметка 8.50лв/ телефона звъни. Мамчето се обажда на отрочето, от слушалката се чуваше всяка дума много ясно. Мамчето дава следната заръка на синчето: "Няма да си помисляш да й плащаш сметката! Че утре трябва лекарствата да ми купуваш!" отговор:"не съм си и помислял" /той не усещаше, че всичко се чува/. Ясно е че втора среща не е имало, но аз си го "натирих" със сметката, която имах намерението аз да поема.