Да изтипосам моя Мунчо 
. В детската стая на тавана осветлението е с лунички. След ремонта сме сложили само 2 от 9, защото трябвало да са демируеми, а те не са от най-евтините, но и тази светлина до момента беше напълно достатъчна. Та онзи ден взехме още 2, че вечер, когато лапето седна да пише нещо на бюрото вече и тъмнее.. Мунчо днес се зае най-накрая да ги монтира. Извадил е луничките и се започва едно лудо търсене на фасунгите. Изрои си всички шкафове и кутии с негови си неща и ги няма и вече почва да се ядосва. В един момент аз съвсем логично го питам дали е проверил в шкафа, в който стоят въпросните свалени лунички. И познайте.......точно така фасунгите си бяха точно там в едно пликче
. В детската стая на тавана осветлението е с лунички. След ремонта сме сложили само 2 от 9, защото трябвало да са демируеми, а те не са от най-евтините, но и тази светлина до момента беше напълно достатъчна. Та онзи ден взехме още 2, че вечер, когато лапето седна да пише нещо на бюрото вече и тъмнее.. Мунчо днес се зае най-накрая да ги монтира. Извадил е луничките и се започва едно лудо търсене на фасунгите. Изрои си всички шкафове и кутии с негови си неща и ги няма и вече почва да се ядосва. В един момент аз съвсем логично го питам дали е проверил в шкафа, в който стоят въпросните свалени лунички. И познайте.......точно така фасунгите си бяха точно там в едно пликче 
А, това е класика, на много им се случва 
И моят любим въпрос: "Къде е нещото, което седеше еди къде си?" и любимият отговор - "Не знам за какво говориш". И разбира се, се оказва, че точно той го е преместил, но вече не си спомня. 
За всяко нещо питаше мен и се сърдеше когато не знам къде си е преместил нещата 
те знаят всичко за "външната памет" 
