Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Да похваля и моят мъж 
Заминахме за 3 дни в провинцията, връщаме се и човекът се усеща, че е бил изключил бушоните на тръгване.
Целият ми фризер се беше размразил, няколко плика с месо, всичките ми зеленяши(домашни, събирани от баби за детето), торба със замразени череши беше станала на каша .
В 11 вечерта готвих няколко манджи от размразеното месо, зелените подправки и храни бяха на каша и ги изхвърлих. 

Баща ми го направи веднъж това. Посред нощите със зверско главоболие чистих фризер. Ама всичко изхвърлих...

Като бях млада продавачка на сладолед Рафи, шефът една вечер без да иска изключил фризера. Познайте кой трябваше да се погрижи за мазалото. И понеже сладоледът е скъп, позамразихме го, събрахме го на топки и обратно в кантите за продажба.

Моят фризер е малък, с две чекмеджета. В горното всичко беше размразено, там имаше само 2 плика месо и много зелении. Отдолу месото си беше все още замръзнало на кокал, както се казва, но някои зеленчуци също бяха размразени. Та изхвърлих зеленчуците, месото си беше добре.
От хладилника също изхвърлих продуктите и го мих  Във фризера, като не беше отварян , се беше задържало студеното, но в хладилника всичко беше развалено.

Като бях бремемнна така цяла компания ядохме Рафи и после едва се прибрахме до София-всичко живо с гадене,повръщане,ни живи,ни умрели,кошмар пълен-явно си е практика в Рафи да тровят хората за да изкарат някои лев.

За съжаление не само на Рафи, а и на куп други неща, които се продават готови. Тук не е бил проблемът в Рафи, а в шефа - да се не мине. Но и ние ядохме от този сладолед и нищо ни нямаше.

Е,да,какво ще ти има от развалено мляко,нищо естествено:)Внимавам какво ям,еле пък тогава и съм сигурна от какво се отровихме,но иди доказвай после

Е, този сладолед не беше успял да се развали, беше си позагубил формата, но не беше стигнал до течен. Имаше съмнения за 1-2 вида, които изхвърлихме. Вярвам беше загубил някои от качествата си, но не беше развален. Но за съжаление не е като да не се срещат развалени продукти на пазара, в заведенията и т.н.

Зълва ми се е натравяла със сладолед като дете, седяла е известно време в болница. ПО разказите на свекърва ми е била в много тежко състояние    Може би от самото обезводняване.

Съвсем ме отказахте от Рафи-то. 

Ще купувам от ледените сладоледи /диня, молив и т.н./, поне нямат мляко вътре.

Според мен никакво мляко няма в Рафи. Сухо мляко може би, но такова, което се разваля, съдейки по вкуса на сладоледа - едва ли.

На морето децата много се ядосваха, че  не им давам от тези сладоледи, а само пакетирани
Но и аз съм продавала сладолед, храни, и не купувам насипни/наливни

Тя каза, че там са само дребни суми - детските или нещо подобно.

Извън темата, но ми напомнихте за една колежка - върла защитничка на природосъобразното хранене. Беше натровила детето си с домашна майонеза, за да избегне консервантите си я беше приготвила с домашни яйца, туку-що снесени. Въпросната майонеза престояла известно време на слънце докато мъжа й приготви барбекюто и резултата - бебе на 2г в болница с натравяне.
 
Сладоледите се правят с яйца на прах и сухо мляко, в случая консервантите са един не-лош заместител

Ще ви разкажа прясна случка за колегата ми Кире /Кирил К./  . Кирил е по природа тарикат. Здраво усвоил с годините стремежа да не се мине, винаги да е на далавера и да цени единствено своите нужди, емоции и потребности. Той е мазничкото, което плува в канафката наречена "живот".

Та последния работен ден от миналата седмица Кирето идва зачервен и потен, та чак ушите му аленеят. Принципно още с влизането си ни залива с вълнуващщите го проблеми и всички сме в течение на всичко случващо се в живота му от гъбичната инфекция на последната му приятелка до последните парички на баба му, която той псуваше, че дала на братовчед му, който според него е симулант отишъл на почивка в Турция, лъжейки бабата, че е на химиотерапия в клиника в Анадола ...  

Та влиза Кирето и МЪЛЧИ   Колежката не се стърпява и го подпитва, а на него явно не му трябва много.
- Интернетът ми напоследък нещо се е*ава. - започва Кирето - Пък аз си плащам и искам да е хвърчилка. Ако го крадях от съседите щях да си мълча, ама не го крада - плащам си го. Та тая сутрин вместо по обичайния маршрут минавам покрай офиса на Нетуоркс /искам само да поясня, че тази фирма има безумната маркетингова политика ако плащаш в техен офис на каса таксата да е по-висока, отколкото ако плащаш в бакалията под блока, която е техен представител и Кирето до сега си е плащал на по-тънката цена разбира се/. Влизам вътре, а там две засукани каки бършат мустак от сутришното кафе и се перчат в тесните си блузки. Влизам и ги започвам - сипвам им как интернета им за нищо не става, как поддръжката им никаква я няма и как ще си искам обезщетения. А едната ми се цупи и вика "Хайде по-кротко, господине!". Че като кипнах, като ги подкраха двете! Като им викам, че те за нищо не стават. Че всичките жени са там да въртят задници и тресат цици и хал хабер си нямат ни от Интернет, ни от телевизия. Това, че знаят къде е копчето на компютъра им хич и не ги прави специалистки и с тъпи патки няма да говоря! Искам Управителя! И то ВЕДНАГА! Беснея и пляскам с длан по тезгяха на касата. От някакъв офис навътре се появи младеж и тръгна към мен, явно чул скандала. И точно тогава от мрачния офис зад киприте изкочи най-грамадното женище, което някога сте виждали. Гледам я и си викам - ТАЯ Е ЩАНГИСТ! И баща и е бил щангист, и майка и е щангист. Хич и не се гъбаркам и майка и е била шангист, щото това женище жена не може го роди. Та застава тя в поза за сумо атака и ме пита какво искам от УПРАВИТЕЛЯ на офиса. Щото била тя. Да съм кажел какъв ми е проблема и акаунта и ще видела дали може нещо повече от това да върти задник. Уж ми говори спокойно, а аз вече виждам как родата ме следват докато ме возят с катафалката. Поглеждам изхода крадешком и си мисля да хукна да бягам. Ако хукна изненадващо тя може и да не успее да ме хване, ама ме е шубе щото младежа е препречил пътя.  - тука Кирето седи леко оцъклен, а ушите му аленеят и гледа пода. С колежките вече се търкаляме по бюрата от хлеж.  
- Кирил78 - казвам си аз акаута, а тя язвително подмята, че не ме чувала добре, нещо много тихичко съм говорел. Щрака на компютъра и ХА! Придобива объркан вид. Викам си "Спипах ги" и отново атакувам, като навирвам гребен и им обяснявам, че могат да си проверят какъв им е бил нета за последния месец.
- Вие сте Кирил К. от блок Б-л ли? - пита сумистката щангистка - Кирил, Вие НЕ СТЕ наш клиент от 2007!
- Как не съм? - питал Кирето - Айде стига глупости - плащам си всеки месец в бакалията под блока.
- В бакалията си плащате, значи? - пита сумистката и черните и очи се присвиват сякаш ми взема мярка, а аз вече се разколебавам съм ли плащал или някой ми е крал паричките! - Тогава сте клиент на Нетуоркс, а ние сме офис на Сп-ум! Техният офис е от другата страна на булеварда. Може да пробвате на тях да обясните от къде се включва компютъра.
- Тогава -  доразказва Кирето - видях, че младежа се хили и се е разсеял - шмугнах се към изхода като гущер и им се измъкнах. Ей, едва се оттървах жив!