Помните ли преди годините рекламата на Делта: "Сега в София, скоро и в други градове". Та прословутите сладоледи на Делта почнаха да се появяват и извън София. И в кафенето в завода, където тогава работеше мъжът ми и колегата му, заредили с тях. Колегата си купил два сладоледа, от най-големите, по време на обедната почивка. Изял единият, другият го държал в ръка. Само стискал, не ядял. Мъжът ми го попитал какво ще го прави, жега е, ще се разтопи. Отговорът бил: "Ами този е за жена ми, да го опита." На което мъжът ми отбелязал, че е лято, високи температури - до вечерта няма да оцелее. Колегата обаче упорит.
В края на работния ден двамата тръгнали да се прибират и мъжът ми видял в ръката на колегата си празна лъскава фунийка. Попитал колегата си: "Къде е сладоледа?" и последвало: "Ами той почна да се топи, та го изядох." Мъжът ми, учуден, продължил: "Ами тази опаковка защо ти е?". На което му отвърнали: "Ааа, това е за жена ми. Аз ще й разкажа какъв е бил сладоледа и да види опаковката".
И досега - купуваме ли сладолед, все се шегуваме "Аз ще ти разкажа какъв е бил".


Отива в аптеката, купува тест за бременност и си го прави
(да, прави го на него си). Теста естествено е отрицателен и Мунчо е спокоен, че има грешка и че няма бебе