Работна група: Образование

Вчера се проведе кръгла маса за реализиране правото на образование на децата с увреждания в България- Една година след Решението на Еврпейския комитет по социални права по делото  MDAC ( Mental Disability Advocacy Center) срещу България, в която взехме участие и ние.

На 3 Юни 2008 г., Европейският комитет по социални права, се произнесе по колективната жалба на MDAC ( Mental Disability Advocacy Center) и Български Хелзински Комитет, срещу България.
С Решението си, Европейският комитет по социални права намери груби нарушения в посока - Дискриминацията и сегрегацията на децата с увреждания в България и намери, че на практика- те мито имат достъп до образование, още по- малко да избират училищата, в които да се обучават, а Интеграцията е дума, написана за разкош само в някои нормативни актове в областта на образованието.
Комитета беше дал предписания в 11 пункта- 11 препоръки, които предлагат специфични. логични и последователни стъпки за преодоляване на дискриминацията, които трябваше стриктно да се следват от МОН, като към момента, една година по- късно, отчита ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ- по 4 от общо 11- те пункта предписания за образованието на децата със СОП в България.

В Решението на Комитета по социални права, беше отбелязано:
"Пар. 47 ФИНАНСОВИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ, НЕ МОГАТ ДА СЛУЖАТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ПРАВОТО СИ НА ОБРАЗОВАНИЕ".

След публичното оповестяване на Решението през 2008 г., БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC, организираха кръгла маса, която постави началото на серизна дискусия относно решението и пътищата за преодоляване на нарушението. Конкретни ангажименти бяха поети от тогавашния кабинет, но нищо от тях, НЕ БЕШЕ ИЗПЪЛНЕНО.

В резултат на което, вчера, на 3 Ноември, отново двете огранизации, БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC ( Mental Disability Advocacy Center), организираха кръгла маса, относно:
Реализиране правото на образование на децата с увреждания, една година, след Решението на Европейския комитет по социални права по делото срещу България, на която среща, присъстваха и наши представители, тъй като бяха поканени у НПО- та.

Изключително ценно беше изказването на кръглата маса на Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа- Томас Хамарберг и акцент в него беше, че в неговата държава, обществото е това, което се нагажда и приспособява към себе си децата със специални потребности, а не се изисква от децата да се приспособяват към обществото. Те затова са и "Специални деца със специални нужди" и една протегната ръка от обкръжението им- в училището и на улицата, в много случаи, може да се окаже ключът към преодоляването на проблема и приобщаването на детето.

Заместник министърт на образованието Светлана Ломева направи презентация относно посоката,в  която се работи във връзка с интерацията на децата със СОП в България, средствата, които са отпуснати и ще бъдат заложени в бюджета за следващата година, многократно надхвърлящи тези до сега. Тези средства са заложени в подкрепа на ресурсното подпомагане, където се разработват промени, които предстои да бъдат включени в новия закон за образование и предучилищно възпитание, къде ресурсното подпомагане, ще се предлага на детето, само след адекватна и качествена оценка на нуждите и потребностите, където съответно броят на ресурсните часове, се очаква да достигне 40 часа седмично- присъствие на ресурсния учител с детето, в класната стая, където да оказва адекватна подкрепа и съответно- да интегрира детето.

Ние представихме пред гореспоменатите организации действителността в България такава, какватое, през погледа на родителите на сегрегираните и дискриминирани деца.

Нарушенията спрямо нашите деца са- нарушение на чл. 53 от Конституцията на България, чл. 4 от Закона за народната просвета, наредба 1 от 23 Януари 2009 г. и Конвенцията ма ООН за човешките права, която сме подпсиали и ние- БГ.

Споделихме как Екипите за комплексно педагогическо оценяване, оценяват всичките параграфи, разписанти в няколко страници в Наредба 1- езиково- говорно развитие, обучителни трудности, знания и умения, дефицити, фина моторика и куп други- ЕКПО оценява в рамките на 2- 3 минути, на база на медицински документ, представен от родителя. Е, колко качесвтена може да е оценката на дете и колко качествени могат да бъдат препоръките за работа с детето.
Споеделихме, че директорите на училища отказват приема на деца със СОП, не директно, а се опитват да откажат родителите, лъжейки, че няма ресурсен учител в тяхното училище. Само че, не детето е това, което ходи след ресурсния учител, а ресурсния учител, се назначава на съответното дете, след представена карта за първична оценка от ЕКПО.

Споделихме, че директорите отказват приема на децата ни по няколко причини- смятат, че имиджа на училището им ще бъде нарушен, че нямат съотвтения обучен персонал ( което е така) и имат финансови притеснения. Финансовите притеснения идват от там, че училищата са на делегирани бюджети, формулата за тях се определя ежегодно с писмо на Министъра н аобразованието и Министъра на финансиите, като във формулите до момента, лиспваха децата със СОП, затова за невидимите деца, не същесвтувайки във формулата за определяне на училщните бюджети, не съществуват изобщо- поне до сега.

Добавихме, че децата със СОП в България, които все пак получат невероятното директорско благоволение и започнат обучението с в масово училище, изключително бързо, биват принудени да се обучават на индивидуална форма на обчение, съгл. чл. 82 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, правен в средата на 80- те години и отнасящ се за деца, които отсъстват от училище повече от 30 дни, за които се допускат от 8 до 12 часа седмино обучение. За децата със СОП, тези 8 часа означват целогодишно изучаване само на 2 предмета, което автоматично прави невъзможно получаването на образователна степен за децата със СОП.
Дискриминационно е и, че децата със СОП не се явяват на поправителен изпит, а автоматично им се пише словесна оценка, с което отново губят правото да получат образователна степен. На родителите не се казва от кое какво следва и децата в масовите училища, които се обчуават в редовна форма на обучение, преминават в по- горен клас само със словесна оценка и не получават образователна степен, ародителите им си мислят,ч е децата им са успешно интегрирани.

Изложихме също, че определените 30 часа седмично на ресурсен учител за работа с 5 до 7 деца, автоматично прави така, че дете със СОП в България, да разполага с ресусрвния си учител 4 часа седмично, което не се случва на практика, а бройката се съкращава до 2 часа и то- в ресурсните кабинети, а не в класната стая с класа, където би трябвало да се извършва интеграцията.

Заключихме, че на практика малкото деца с увреждания, които попадат в масово училище, за да се интегрират, не получават образователна степен. А интеграцията на децата ни е немислима, без образованието им.

Днес присъствахме на заседание  на Комисията по образование към Народното събрание, където думата беше дадена изключително на НПО-тата и на Агенцията за закрила на детето. Изложихме всичките проблеми по пътя на интеграцията на децата ни.
Фактът, че думата беше дадена предимно на НПО-тата по въпросите за проблемите на децата със СОП, беше прецедент в историята на българското образование и се отчете и от господата- народни представители, които изглеждаха искрени в оценката си, че се радват на този диалог и научават неща, за същесвтуването на които не са предполагали в България. Заемат се активно с промени, формиране на бюджет- увеличаване издръжакат на деца със СОП- в училищата и ресурсните центрове.
С нас присъства и майка на хиперкативно дете, изгонено от първи клас, чиито права са били възстановени по съдебен ред. майката разказа в Комсията цялата история и дори народни представители, които смятаха, че няма да се изказват, взеха думата в израз на изненада, възмущение и готовност за спешни промени и активна работа.

В резултат на срещата, се набелязаха най- спешните задачи и проритети- един от които и първи е- интеграцията на децата със СОП в България.

Всеки родител, чието дете бъде изгонено от училище или детска градина, или среща сериозни проблеми по пътя на интеграцията на детето си, моля да се обръща спешно на:
na_usmihnisesmen@abv.bg

Решение ще се намери и детето ще се възползва от правата си.

Ето днешното предаване "Жените" с Марта Вачкова и трудната любов към децата ни...а от предаването се вижда, че за нас, майките, любовта към децата ни е най- естественото и силно нещо...от майките и татковците блика заразяваща вяра и любов..вярваме, че става заразяващо и за управниците ни:

http://bnt.bg/bg/productions/92/edition/4587/jenite_4_noemvri_20 … eca_s_uvrejdanija

записвам се, за да следя какво се случва и да помагам, когато имам възможност

Гледах предаването, естествено се развълнувах, защото съдбите и проблемите ни са толкова сходни.

Според мен важното на тази среща е и отвореността за нови подобни срещи и то с повече конкретика от наша страна - като факти, като предложения, като реален поглед в бъдещето.
Другото нещо, което е важно във връзка със семинара, който представих е, че след официалната среща в  личен разговор с човек от Комисията беше изразена готовността от негова страна, а и не само от негова - подобни алтернативни форми на обучение като Валдорфската педагогика, която е в основата на лечебната педагогика и социална терапия, да бъдат законодателно толерирани, както това е в над 90 страни в света. А също и подобни семинари ще могат да бъдат сертифицирани и признати не само в чужбина, но и у нас. Това ще даде възможност на много хора, които са в областта на специалната педагогика в България - учители, психолози, социални работници...да получат наистина едно истинско познание за човека като индивидуалност. Защото както казах вчера на срещата - Валдорфската педагогика е гъвкава и адаптивна към всички деца, независимо дали те са в норма или извън норма.
Дорина Василева, психолог

Дори, на всяка цена се свържи с този човек, за да направите каквото е необходимо, да бъде законодателно включено това обучение и семинара ви сертифициран. Вие ще помогнете да променим обществото, мисленето, разбирането за децата с увреждания и хората изобщо. За училищните кадри, за всички....Това се оказа, че наистина не е срещата следствие от срещата с Борисов, а сме били включени там по настояване на Надя Шабани, така че сега ще имаме друга среща, днес Влади ще я уговори. Ще уговори и среща в спортното министерство.

Да, Влади ми каза, че предстои такава среща само с хора от Министерството на образованието. Току-що се свързах с една от организаторките на тригодишния семинар в България по Валдорфска педагогика , който приключи малко преди да започне семинара по Лечебна педагогика и социална терапия. Тя е готова да дойде на тази среща с ясни предложения, защото от 7 години се бори с кашата в българското образование и законодателство. В България има Сдружение по Валдорфска педагогика, което тя ще представи.
А сайтът на семинара по Лечебна педагогика и социална терапия е: www.oporabg.com Влади ме пита за него. Там може да прочетете и видите всичко, няма смисъл да ви го описвам и преразказвам.

Супер Дори, много ти благодаря! Влади, сега видях, че си писала подробно за кръглата маса и за срещата в Комисията, много ти благодаря.

Тео,

Разбира се, че ще пишем за всичко, което касае и което се прави за децата със СОП, за да получат достойно образование и шанс, дай боже, да дойде време и той да бъде равен.

Сега очакваме Заместник министър на образованието Ломева да се свърже с нас за среща.
Относно разпределянето на бюджета за образование, в Комисията вече сме изпратили нашите предложения, касаещи промени в проекто закона за образование и предучилищно възпитание и промяна формулата за определяне делегираните бюджети на училищата, така че дете със СОО, да се брои за две деца в норма, при изчисляването на делегирания бюджет за съответното училище.

Със заместник министърът на спорта, ще организираме среща следващата седмица, за да уточним кои точно от нашите предложения, ще бъдат приети в областта на спортната нормативна уредба и как точно ще стане, получаването на спортна услуга от деца със СОП, безплатна, така че, децата със СОП да получат терапия и шанс за по- доброто си развитие и бъдеще.

И дай боже, тенденцията да продължи и хората и управляващите в България, най- после да разберат, че децата със СОП у нас, са част от децата на България, а не - никому ненужни, непотребни елементи, предмет на любов само на собствените си родители и че конституционните права, които има всеки гражданин на Р България, са и техни права!!!!!

Дай боже, тенденцията да продължи и се разбере, че "специалните деца" в БГ, са специални точно, защото се нуждаят от специални грижи и внимание.
Дай боже, тенденцията продължи и накрая политиката, обществото ни се приспособява към "специалните деца", вместо да се очаква "специалните деца" да се приспособяват към обществото, стане приоритет на цялото ни настоящо правителство, впоследствие- от главата- и надолу- към обществото и да можем един ден и ние да кажем, като г- н Томас Хамарберг, Комисар по правата на човека в Съвета на Европа "В нашата страна, обществото се приспособява към специалните нужди на децата, а не се очавка , децата да се нагаждат към обществото".

Е, тогава, може и да сме присъединени към Европа, не само на хартия и география.

...... "В нашата страна, обществото се приспособява към специалните нужди на децата, а не се очавка , децата да се нагаждат към обществото".

Това много ми хареса, а и като се замислиш думите са много точни!
И дай Боже да се случи!

Влади,   Тео

Точно така е Влади. Ами то това означава да си толерантен, съпричастен, да се съобразиш ти с човека, който има специална нужда, а не да очакваш той да се съобразява с теб.


Ето ги препоръките на Еврпейския комитет от миналата година, след осъждането на България. Интересното е, че ние тези препоръки още от тогава сме ги развяли като знаме, и когато в ДАЗД в началото на годината се сформира работната група за Националната програма ги раздавахме на всички. Не знаеха за тях, и им обяснявахме, ето, хората конкретно са написали какво трябва да се направи....И сега, в края на годината стана ясно, че нищо от тези препоръки не е направено, само частично по 1-2 пункта.


На 11 октомври 2008 г. беше дадена гласност на делото Mental Disability Advocacy Center срещу България, разглеждано от Европейския комитет по социални права. Безпрецедентното решение на Комитетът установи, че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието.

Ментал дисабилити адвокаси център е международна, неправителствена организация, базирана в Будапеща, за защита човешките права на хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения в Централна и Източна Европа и Централна Азия. МДАС работи за повишаване качеството на живот на хората с психични увреждания чрез водене на дела, изследвания и международно застъпничество. МДАС има консултативен статут в Съвета на Европа и е сътрудничеща организация на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.

Препоръките на МДАС и ЕК:


ПРАВО НА ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСЕКИ

1. Да се измени Законът за народната просвета (и относимите подзаконови разпоредби), като се предвиди изрично, че приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование. Да се измени Законът за защита от дискриминация, като се предвиди изрично, че сегрегацията на основата на здравословно състояние е форма на дискриминация. Да се приеме и признае, че приобщаващото образование изисква допълнителни ресурси.
За повече информация, виж параграфи 37, 43, 44, 45 от решението на Комитета; пар. 40 (е) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; параграфи 9 и 27 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

2. Да се приеме план със съответни срокове за цялостно премахване на практиката на сегрегация в училищата. Да се обединят всички образователни звена в единна училищна система, подчинена на Министерството на образованието и науката. За тази цел да се обединят бюджетите и администрациите на специалните и общообразователните училища. Да се гарантира, че училищата и учебните програми са пригодени и достъпни за всички деца, включително за децата със специални образователни потребности.
За повече информация, виж параграфи 37, 44, 45, 46 от решението на Комитета; Чл. 24 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН; параграфи 13, 24, 84 (b) и (c) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

3. Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование. Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование. Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващото образование в училищата.
За повече информация, виж пар. 44 от решението на Комитета; параграфи 25, 28, 34, 36, 84 (с) - (g) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

4. Да се започне постоянен диалог и да се изгради партньорство със съществуващите граждански инициативи и организации, работещи за реформа в областта на грижата за децата, така че те да могат да вземат участие в планирането, осъществяването и наблюдението върху образованието на децата с увреждания.
За повече информация, виж пар. 44 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; пар. 44 б. с от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г., както и чл. 33, ал. 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Събиране на данни

5. Да се създаде и използва подходяща система за събиране на данни, която да отчита броя на децата с увреждания (разделени по възраст, пол и вид увреждане), които посещават общообразователни училища, специални училища или се обучават в домовете, както в основна, така и в средна образователна степен. Да се събират статистически данни относно видовете институции и образователни програми, по които се обучават децата, настанени в домовете, както и съотношението на броя на учителите и децата в образователните програми в институциите.
За информация, виж параграфи 40 и 53 от решението на Комитета; параграфи 66 - 69, 84 (j) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; параграфи 18 - 19, 44 (е) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; както и чл. 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Реализация

6. Да се осигури прилагане на приобщаващото образование, като се  разпространи информация за законодателството и политиката сред всички ангажирани лица и институции, да се определят задълженията и крайните срокове, както и да се осигурят всички необходими подготовки и консултации.
За повече информация, виж параграфи 38, 39, 47 от решението на Комитета; параграфи 44 (с) и (d), 58 (а) и (d) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; параграфи 26 - 27, 84 (а) и (b) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния  докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

7. Да се разработи план за преход към приобщаващо образование, който да се внедри в нормативната уредба и политиките и който да отразява специфичната ситуация на децата, живущи в домове. Да се гарантира, че този план ще предвижда отговорни лица, ще включва индикатори за изпълнение (виж препоръка 8 по-долу) и ще бъде широко разпространен.
За повече информация, виж пар. 30 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния  докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

8. Да се установят индикатори за изпълнение, чрез които реализирането на образованието, приобщаващо или специално, да бъде отчитано и оценявано от правителството и гражданското общество. Тези индикатори за изпълнение да се посочат в плана за преход към приобщаващо образование, упоменат в препоръка 7 по-горе.
За повече информация, виж параграфи 38 - 39 от решението на Комитета; пар. 45 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

9. Да се гарантира, че Министерството на образованието и науката разпределя адекватни финансови средства за осигуряване на правото на образование на децата с увреждания, като се даде приоритет на приобщаването им в общообразователните училища.
За повече информация, виж пар. 47 от решението на Комитета; пар. 58 (а) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; пар. 32, 38, 83, 84 (d) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

Забрана за дискриминация

11. Да се внесе предложение в Народното събрание за приемане на изрична забрана за дискриминация по признак увреждане в Конституцията на България и в Закона за народната просвета.
За повече информация, виж параграфи 51 и 53 от решението на Комитета; пар. 25 (d) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; пар. 84 (а) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; чл. 5 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Включвам се за първи път, въпреки че от доста време следя темите във форума. Щях да пиша предложение, но сега виждам че хората от МДАС и ЕК вече са написали всичко в доста пълен добре издържан вид. Всъщност, според мен в препоръките са включени повече от исканията ни.  Аз лично исках да обърна внимание на това, че в една масова детска градина, която не е на делегиран бюджет, детето ми не може да получи и лев повече от 1480 лв. /по единните разх. стандарти/, а той има нужда от специални грижи. Ресурсният учител е с него 4 пъти по 1 час /седмично. А в останалото време?  Госпожите и лелите извършват допълнителен труд, който не се възнаграждава допълнително. Остава да се надявам, че ще проявят толерантност и съпричастност на добра воля. Няма смисъл да се заблуждаваме... мотивацията децата ни да се приемат в масово училище е свързана в голяма степен с финансовата мотивация на хората, които се грижат за тях- учители и помощен персонал. Затова смятам, че не е лошо да се помисли за по-високо заплащане на учителя и пом. персонал, в групата  / класа / на който има интегрирано дете. или
  "3. Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование. Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование. Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващото образование в училищата."

Ще пусна последните конкретни предложения, които сме пуснали до Комисията по образование, в отговор на писмо на председателя на Комисията, който ни помоли да пратим конкретните си предложения.

Но първо, искам да помоля майките, родителите, на които децата имат проблем в училищата или градините си, с директорките... и изобщо, не искат децата им, отказват прием...., или ги гонят...., моля опишете накратко случая и проблема, пуснете го и тук, за да има гласност, но го пуснете и на мен или на Кезая на ЛС, придружено с телефон и мейл за контакти с вас. На заседанието на Комисията по образование, зам. министър Ломева ни каза да им да дадем сигнали за всички подобни случаи, за да вземат веднага мерки в конкретните случаи.

Това сме пратили днес, и до Комисията, и до председателя на ДАЗД и до други, за да се знае, а не послед да кажат, че не са имали предложения като правят новия закон. Националната програма за гарантиране правата на децата с увреждания 2010-2013 не знам дали ще успея да я пусна тук, че е под формата на таблица, но ще пробвам.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОИЧКОВ,

Използваме възможността, да изкажем благодарността си за поканата Ви и нашето участие на заседанието на Комисията по образование, където ни беше дадена възможността да изложим проблемите във връзка с изключително трудното приобщаване на децата със специални образователни потребности в българската система на образование, което на практика лишава тези деца от бъдеще и ги обрича на изолация.

Изпращаме Ви предложенията си във връзка с предстоящото приемане на Закона за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и изготвяне на бюджета за образование за 2010 г.. Предлагаме следните промени, в интерес на интеграцията и приобщаването на децата със специални образователни потребности, както и включването им във формулата за определяне на делегираните бюджети на училищата, а именно:
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … n_obrazovanie.pdf
 

1.   Към чл. 103, ал. 1:
Индивидуалната форма на обучение, се заменя с „КОМБИНИРАНА ФОРМА НА ОБЧУЕНИЕ” И ТЯ е присъствена форма.

(Тази промяна е логична и се налага, тъй като и индивидуалната форма на обучение представлява целогодишно провеждане на индивидуални учебни занятия в училищни условия и само по изключение, за временно отсъстващите ученици по здравословни причини, учебните занятие се провеждат в домашни условия).

2.    Към чл. 103, ал. 2, да се включи и т. 3, а именно:
т. 3. Ученици, които поради специфични индивидуални особености, не могат да    участват в групова ( класна) форма на обучение.
(Това допълнение се налага, тъй като т. 1 се отнася за ученици, които временно отсъстват от училище повече от 30 дни).

3.    Към чл. 103, ал. 5, да се допълни следния текст, а именно:

В случаите по ал. 2, т. 3, училището организира КОМБИНИРАНА ФОРМА НА обучение в училищни условия, въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия и доклад от екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО, като осигурява от 14 до 16 учебни часа седмично по индивидуален учебен план, който покрива училищния учебен план, разработен от учителя на класа, съгласуван със специалистите по съответните учебни предмети в РИО и утвърден от директора на училището. Училищният екип изготвя план, като се определя по кои учебни предмети, ученикът със специални потребности се обучава в групова форма на обучение и по кои учебни предменти, се обучава на индивидуална форма на обучение. Училищното ръководство уведомява своевременно родителите за индивидуалния учебен план, организацията на учебния ден и за условията и редът за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците.
(Това допълнение се налага, тъй като по финансови съображения, индивидуалната форма може да се организира по редуциран учебен план и редуцирани учебни програми, което е ограничаване правата на учениците да завършат клас или образователна степен. Посещението на определени часове допринася за по-бързото социализиране и интегриране на учениците със СОП, за които Екипът оценява, че не биха могли да посещават часовете по всички учебни предмети)

4.    Към чл. 106, ал. 2, да се включи и т. 5, а именно:

т. 5. Когато учениците, които се обучават в Комбинирана форма на обучение, при условията на чл. 83, ал. 2, т. 3, имат готовност да се включат в групова форма на обучение, по всички учебни предмети, могат да променят формата на обучение, по предложение на учителите на класа и подаване на писмено заяевление до директора на училището. Промяната на формата на обучение в тези случаи, се допуска и по време на учебните занятия.

5.   Чл. 130 (1), да се допълни:
6.    „Ученици със специални образователни потребности, които по обективни причини не са постигнали образователния минимум по учебни предмети за съответния клас, не повтарят класа, само след писмено уведомление до ридителите и в случай, че родителите не подадат писмено заявление, с което заявяват желанието си ученикът със СОП, да се яви на поправителен изпит.
(2) За учениците по ал. 1 се разработват индивидуални образователни програми по един или по повече учебни предмети от училищния учебен план, включващи ресурсно подпомагане, с присъствие на ресурсния учител в клас, придружаващ ученикът със СОП, след адекватно определяне на броя часове ресурсно подпомагане, от които се нуждае конкретния ученик, след извършена качествена оценка от ЕКПО (Екипа за комплексно педагогическо оценяване). Броят часове ресурсно подпомагане, могат да бъдат от 6 до 25 часа учебни седмично, като в препоръката от ЕКПО и Картата за първична оценка, да е посочено колко часа ресурсно подпомагане да се обучава детето индивидуално от ресурсния учител или специален педагог и колко часа, да се използват за интеграцията му в клас, придружено от ресурсния си учител.”
(Горното се налага, тъй като системата за прилагане на ресусрно подпомагане, трябва да бъде гъвкава и адекватна, според нуждите и потребностите на конкретния ученик.)

6.   На основание чл. 225, ал. 6, т. 2

Към писмото на Министъра на Финансите и Министъра на Образованието и науката, относно: Прилагане на системата на делегираните бюджети през 2010 г., да се направи допълнение, а именно:
Към формулата за разпределение на средствата, получени от ПРБК (Първостепенен разпределител с бюджетни кредити), да се добави и коефициент (ЕРС)1 – за учениците на Комбинирана форма на обучение.

ОКФ = БУ х ЕРС х m % + (БУ)1 х (ЕРС)1
ОКФ – Основен компонент на формулата
БУ – Брой ученици ( като в броя ученици, ученик със СОП, се брои за 2 деца в норма)
ЕРС – Единни разходни стандарти
(БУ)1 – Брой ученици на Комбинирана форма на обучение
(ЕРС)1 – Единни разходни стандарти за ученици на Комбинирана форма на обучение
(ЕРС)1  >  ЕРС
(Това допълнение се налага, тъй като Комбинираната форма на обучение, включваща ииндивидуални занятия, е финансово по- скъпа.)

7.   Чл. 225, т. 3, се допълва:
Основни компоненти на всяка формула по ал. 1 са единният разходен стандарт и броят на децата и учениците в училищата и детските градини, броят на децата и учениците със СОП (като всяко дете със СОП, се брои за две деца в норма) от съответната дейност.

8.   Към чл. 229, ал. 1, т. 11, да се добави и Комбинираната форма на обучение.


Изключително важно е и държим да Ви обърнем внимание, че събитието на инвалидизация на децата със специални образователни потребности, настъпва в различен период от техния живот и развитие. Само за една част от децата, увреждането се установява при раждането или до две годишна възраст. При голям процент от децата, например децата от аутистичния спектър, с диагнози - генерализирано разстройство на развитието, разстройство в адаптивното развитие, хиперактивност с дефицит на внимание, диагностицирането може да стане най-рано около 2 и половина, 3 годишна възраст, а в повечето случаи се установява около 4 годишна възраст. За много от последните деца, като обобщаваща диагноза се поставя "Минимална мозъчна дисфункция", за която няма физическо увреждане или увреждане в биологията на мозъка. За специфичните образователните потребности на детето, в много случаи се установява дори чак в училищна възраст, такива са например децата с дислексия.

Затова, според нас, при определяне бюджетите и залагане на необходимите средства за гарантиране правото на образование на децата със специални потребности, задължително трябва да се вземе под внимание, че в голям процент децата проявяват специфичните си образователни потребности и тепърва се диагностицират едва след 2  и половина годишна възраст и нагоре, и диагностиката няма как да се извърши преди това, поради специфичността на проблемите при многобройните различни индивидуални случаи. Ако тези факти не се вземат предвид и не се заложат необходимите средства и механизми, за да се осигури реално възможността децата да получат качествено образование, има голям риск да се продължи с нарушването правата и лишаването на практика от образование на голям процент от децата със специални образователни потребности.

Образованието е в основата на възможността за каквато и да било интеграция и равнопоставено приобщаване на всеки човек. Интеграция и приобщаване на децата с увреждания, и в последствие на хората с увреждания, няма как да постигнем, ако още днес децата със специални образователни потребности не получат възможност и достъп до качествено образование. Днес е заявен стремежът възрастните хора с увреждания да бъдат интегрирани равнопоставено в обществото ни и да им се предостави възможност за работа. Но е налице огромният проблем с ниската квалификация на тези хора, а това се дължи именно на факта, че по време на своето развитие и израстване, хората с увреждания са били лишени от правото си да получат качествено образование.

Държим да Ви обърнем внимание и, че срокът на Националната програма за закрила на детето 2009 г. изтича след по-малко от два месеца. Затова Ви предоставяме предварително:

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВАТА НА ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ, 2010 – 2013 ГОД. (в прикачения документ)

Програмата е изготвена в съвместна работна група с представители на ДАЗД и от наша страна, представители на родители на деца с увреждания от цялата страна. От изключително значение е, че при изготвянето на тази Национална програма, бяха заложени Препоръките на Комитета на ООН по правата на детето, защото ние вече бяхме запознати с този документ, с безпрецедентното решение на ЕК и предоставихме Препоръките в работната група като основен документ, върху който да стъпим при изготвянето на Националната програма за гарантиране правата на децата със специални потребности и семействата им, 2010-2013 год.. Настояваме разписаните в нея изисквания за гарантиране правата на децата със специални потребности, да бъдат взети предвид, и при изготвяне на новите законодателните текстове и особено при разпределяне на средствата от държавния бюджет, които ще са необходими, за да бъдат реално гарантирани правата на децата, а не само на хартия и добри пожелания в бъдеще време.
При обсъждане, търсене решенията и изработване на конкретните политически мерки по отношение на децата с увреждания и тяхните семейства, е много важно да отбележим, че към настоящия момент, децата с увреждания във всяка една сфера, здравеопазване, образование, социална, биват разглеждани съвместно с потребностите на възрастните хора с увреждания, без да се взимат предвид специфичните им потребности във всяка една от тези сфери, по отношение на тяхното настоящо и бъдещо правилно развитие. Не се взима предвид очевидния факт, че това са първо Деца, и чак след това да бъдат разглеждани като Деца със специален образователен, здравословен или социален проблем. Единствено персонално насочена, приоритетна държавна законодателна и институционална работа, към детето с увреждане, би могла да доведе до реални и добри резултати в обозримо бъдеще.

Искрено се надяваме дискриминационните принципи, на които са жертва в момента децата ни,  в най-скоро време да бъдат минало. Благодарни сме за изразената добра воля от Ваша страна и сме готови да съдействаме с всички сили, и да работим заедно и занапред.

С уважение:

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ