Хем е натрапница, хем искаш да си я пазиш за после, когато на теб може да ти е полезна.... 
- Публикувана: 6 окт. 2009, 17:46 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2009, 12:53 ч.
Как да разкарам натрапница?
Следващия път, като поиска да те придружи до някъде, й кажи, че би искала да останеш сама, защото имаш нужда да помислиш по един въпрос сериозно. Предполагам, че ще те уважи и ще те остави. Обаче не разчитай, че ще можеш да го прилагаш многократно с нея, а после да те вижда с други, пък да не ти се разсърди. Ти искаш тя да се усети, тогава ще я заболи - няма начин иначе.
Аз бих сменила мястото.. Директно не бих и го казала.. все пак сме възпитани хора... пък и не се знае дали жената наистина не е самотна и си търси другар до себе си...
на нашата площадка идва една жена.. от далеч си личи, че мъжът и я бие... ми жал ми е и затова не я виждам като натрапница ...
на нашата площадка идва една жена.. от далеч си личи, че мъжът и я бие... ми жал ми е и затова не я виждам като натрапница ...
От всички идеи по-горе, аз бих използвала тази с вируса... Всъщност, използвала съм я веднъж.
Иначе аз не рядко съм казвала, че детето ми днес е малко нервно, искам да го разходя сама, да си говорим двамата и така... В тези случаи даже не съм лъгала, нито пък са ми били неприятни жените, на които го казвам. Просто има толкова много неща, които да покажа на децата си - жълто листо, самолет, какво правят самолетите, какъв е ароматът на паднал кестен... с две думи, аз винаги съм предпочитала да общувам навън с децата си, вместо с други родители. Дори с много добри приятелки може да седна да разменим 2 думи, ама ако децата проявят желание да ходят другаде или да ми кажат какво интересно нещо им е хрумнало, се съобразявам с тях. Не виждам нищо обидно да кажа на някого, че сега имам работа или разговор с детето и затова не мога да обърна внимание на друго. Ако някой се обиди на такова нещо, проблемът си е негов.
Също, не намирам за полезно да се общува насила с някого от съжаление, още повече за сметка на вниманието към детето.
Бъди сигурна, че след няколко измъквания от твоя страна, жената ще си набележи друга компания. И това ще е само от полза и за двете ви.
Иначе аз не рядко съм казвала, че детето ми днес е малко нервно, искам да го разходя сама, да си говорим двамата и така... В тези случаи даже не съм лъгала, нито пък са ми били неприятни жените, на които го казвам. Просто има толкова много неща, които да покажа на децата си - жълто листо, самолет, какво правят самолетите, какъв е ароматът на паднал кестен... с две думи, аз винаги съм предпочитала да общувам навън с децата си, вместо с други родители. Дори с много добри приятелки може да седна да разменим 2 думи, ама ако децата проявят желание да ходят другаде или да ми кажат какво интересно нещо им е хрумнало, се съобразявам с тях. Не виждам нищо обидно да кажа на някого, че сега имам работа или разговор с детето и затова не мога да обърна внимание на друго. Ако някой се обиди на такова нещо, проблемът си е негов.
Също, не намирам за полезно да се общува насила с някого от съжаление, още повече за сметка на вниманието към детето.
Бъди сигурна, че след няколко измъквания от твоя страна, жената ще си набележи друга компания. И това ще е само от полза и за двете ви.
Кажи й, че си влюбена в нея и се опитай да я целунеш. После и сама ще те избягва.
ами ако и тя и отговори със същото? 
Веднъж бях с майка си, беше ми дошла на гости и сме седнали в градинката с бебчето , искахме да си приказваме, че не се бяхме виждали от доста време. Тя ме видя и се присъедини, ние продължихме да говорим с майка за наши си неща, тя ни прекъсна за да говорим за бебетата. Решихме да станем и да се разхождаме, и като казах мамо хайде да се разходим, тя каза : Хайде да ги разходим вече и тръгна с нас?
Така и не успяхме да се видим с майка и се наложи да се приберем. Аз не съм от хората, които директно ще и кажат, но следващият път ще опитам със съветите, че имам работа или разговор.
Благодаря ви за съветите.
Така и не успяхме да се видим с майка и се наложи да се приберем. Аз не съм от хората, които директно ще и кажат, но следващият път ще опитам със съветите, че имам работа или разговор.
Благодаря ви за съветите.
Веднъж бях с майка си, беше ми дошла на гости и сме седнали в градинката с бебчето , искахме да си приказваме, че не се бяхме виждали от доста време. Тя ме видя и се присъедини, ние продължихме да говорим с майка за наши си неща, тя ни прекъсна за да говорим за бебетата. Решихме да станем и да се разхождаме, и като казах мамо хайде да се разходим, тя каза : Хайде да ги разходим вече и тръгна с нас?
Така и не успяхме да се видим с майка и се наложи да се приберем. Аз не съм от хората, които директно ще и кажат, но следващият път ще опитам със съветите, че имам работа или разговор.
Благодаря ви за съветите.
Така и не успяхме да се видим с майка и се наложи да се приберем. Аз не съм от хората, които директно ще и кажат, но следващият път ще опитам със съветите, че имам работа или разговор.
Благодаря ви за съветите.
аз също се смятам за деликатен и съобразителен човек по принцип, ама като става въпрос за личното ми пространство не правя компромиси. в ситуацията, която описваш съвсем директно (и възпитано разбира се) бих и казала че разговарям с майка ми и не мога да й обърна внимание. понякога хората просто не се усещат ако сам не им го кажеш. не бих й позволила да ме прекъсне пък какво остава да не мога да се видя с майка ми заради някой чужд човек...
Странна работа е тази дама...
Голяма рядкост са вече този тип хора, от които няма отърваване...
Но, наистина, можеш спокойно да й кажеш това, което мислиш, разбира се, по най-деликатния начин.
Че предпочиташ да се разхождаш сама с детето, така си почиваш; че предпочиташ да се разхождаш с твои близки приятелки само, защото това е единственото време, в което може да се видите и да си поговорите за лични неща, които не споделяш с всички хора; че отиваш да си свършиш работа и за да не те натоварва и разсейва друг, предпочиташ да я вършиш сама и т.н.
А и това ще си е самата истина, щом не желаеш да контактуваш с нея...
Всичко останало - за вирусите, за измислените причини, може да е супер добро, но е много натоварващо и ангажиращо - да го мислиш, да го нагласиш, да го изиграеш с подходяща интонация - т.е. излишно затормозяване и негативна емоция, според мен... А и си е чиста лъжа, в смисъл - ти не й показваш реалния проблем, а просто й замазваш очите - а това няма да я спре, след време отново ще иска да става близка с теб...
Голяма рядкост са вече този тип хора, от които няма отърваване...
Но, наистина, можеш спокойно да й кажеш това, което мислиш, разбира се, по най-деликатния начин.
Че предпочиташ да се разхождаш сама с детето, така си почиваш; че предпочиташ да се разхождаш с твои близки приятелки само, защото това е единственото време, в което може да се видите и да си поговорите за лични неща, които не споделяш с всички хора; че отиваш да си свършиш работа и за да не те натоварва и разсейва друг, предпочиташ да я вършиш сама и т.н.
А и това ще си е самата истина, щом не желаеш да контактуваш с нея...
Всичко останало - за вирусите, за измислените причини, може да е супер добро, но е много натоварващо и ангажиращо - да го мислиш, да го нагласиш, да го изиграеш с подходяща интонация - т.е. излишно затормозяване и негативна емоция, според мен... А и си е чиста лъжа, в смисъл - ти не й показваш реалния проблем, а просто й замазваш очите - а това няма да я спре, след време отново ще иска да става близка с теб...
И изобщо много сме гостоприемни,общителни и човечни!Надявам се да не възпитаваш така децата си.Какво значи не ми е приятна?Да не те карат да правиш нещо с нея,че трябва да ти е много приятна?Бас държа че иска просто да е нормално (обикновена) майка като другите за това идва при теб.
Ех, чак пък да съжалява, хайде сега! Lucky bamboo, никога ли не си била жертва на натрапница / натрапник??! Понякога ни се случва на спирката, докато се връщаме от работа, понякога в трамвая или автобуса, в метрото или на някоя гара... Просто се лепва някой, на който му се приказва, и не те оставя насаме с мислите ти, като при това " изисква" определената доза съчуствие, съпричастие, търпение... Нямам нищо против, и често го правя, заговарям по спирки, подлези и надлези самотни бабички, дядковци и лелички... Понякога такива неща са много полезни, човек може да научи нещо, НО .... когато това се повтаря всеки ден, и се превръща в практика, когато се " страхуваш" да излезеш от вкъщи, понеже там пак ще бъде " ТЯ / Той".... еми, не се търпи! Не всеки си пасва със всеки, не всеки може да бъде приятен на всеки, хората са различни, и се събират по интереси, обща менталност, интелект и прочие... Ама хайде да не говоря всеизвестни неща! Само от жал не бива да позволяваме на някой да ни се качва на главата! 
Да имала съм естествено кой е нямал.Но истинските натрапници са тези,които искат да те използват до такава степен,че спират да се интересуват дали ти пречат.А в случая става дума за хора в сходно положение-с деца близки по възраст,от една група.Просто едната се има за нещо повече ли не знам...
За успокоение и тези с които нямах нищо общо и нямах много какво да си кажа си намериха други "жертви".
За успокоение и тези с които нямах нищо общо и нямах много какво да си кажа си намериха други "жертви".
Изобщо не се смятам за повече от друга майка, просто някои майки не са ми симпатични, заради поведението си или нещо друго, не можем всички да се харесваме. А да общувам с такава майка по задължение за мен е натоварващо, а все пак излизам за да се разходя и разтоваря...
И, наистина вече се притеснявам да отида там, където ще се срещнем.
И, наистина вече се притеснявам да отида там, където ще се срещнем.